понеделник, 18 август 2014 г.

Аксиомата на Бътлър от Младен Василев - Мисана

В световно известния роман на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра” един от главните герои, любимецът на нежния пол Рет Бътлър, формулира пределно точно и ясно аксиомата, че по-лесно и по-бързо се забогатява при унищожаването на една страна, отколкото при нейното изграждане. Следвайки практически тази своя философия, той става един от новобогаташите на агонизиращия в условията на война със Севера Юг.  Още преди 10 ноември 1989г. и у нас бе подготвена умело почвата за приемственост на идеите на Бътлър. Те витаеха в главите на бившата номенклатура и нейните господари от Кремъл. Изтърканите идеологеми и изтънялата демагогия все по-трудно прикриваха нарастващите им апетити за разграбване на държавното имущество. Получи се парадоксална ситуация – широко прокламираният зрял социализъм се оказа добре наторен чернозем за кълновете на мафиотския капитализъм. Този вариант на преход от феодализъм в края на XX-я век (какъвто по същество представляваше социализмът със своята червена аристокрация и крепостно мнозинство) към капиталистически път на развитие изглежда е бил толкова труден за предвиждане, че не е хрумнал на класиците на комунистическата идеология. В противен случай те едва ли биха допуснали гаврата, на която сега посмъртно ги подлага собственото им творение!
       Датата 10. 11. 1989г. се оказа стартов изстрел в официално обявена надпревара за доразграбване на страната и социално най-слабите й данъкоплатци. Картината наподобява видението на Йоан от библейския Апокалипсис, на моменти в значително по-мрачни и конкретизирани тонове. Липсва един български Солженицин, който да разкрие пред света панорамата на този истински концентрационен лагер-държава в мирно време, аналог на който не познава световната история. Стигна се дотам, че поданиците на посткомунистическото общество сами цензурират дневните си хлебни дажби, привеждайки ги към техния екзистенциален минимум. Митът за достойното съществуване на българина рухна в калта. По улиците бродят същества, приличащи повече на сенки отколкото на хора. Цари хаос, беззаконие и социална беззащитност. Подигравателно звучи дори сентенцията „Dum spiro, spero” („Докато дишам, надявам се”).
     Но кои са онези, които поеха щафетата от архитектите на този Оруелов свят? Те са сред посткомунистическия елит, без оглед на цветовата му окраска. Нагли и напористи, безкомпромисни и продажни, незнаещи значението на думата вина – креатури на аксиомата на Бътлър. За първи път в световната история в една демократична по конституция държава беше създадена полиция – паралелно действаща с официалната, но по-модерно въоръжена от нея, в лицето на охранителни фирми, продукт на бившата и настояща държавна сигурност. Част от тях, понастоящем легализирани чрез застрахователна дейност, са опорните точки и разпределителите на новата безконтролна и монополна власт на новосъздадената посткомунистическа олигархия. Подобно картели в сянка, те ефективно контролират цените на стоковите борси, обезсмисляйки напълно понятието свободна конкуренция и дискредитирайки в зародиш мечтаната фата моргана, наречена пазарна икономика. Въоръжени до зъби бойни отряди в мирно време, в потенциална готовност за албански сценарий, когато часът за него настъпи. Същевременно пак те се явяват най-ефективната „данъчна полиция”, която прибира такси по износ и внос на стоки, взима лепта от селския производител и градски търговец и така пълни хазната на една държава в държавата, стопявайки и без това крехките постъпления в републиканския бюджет. Не можем да не се досетим и без подсказване, чия е дългата ръка, която прибира решаващата част от приходите за сметка на нашите все по-изтъняващи джобове. Но това е само повърхността на един айсберг. Под нея е второто ниво – банково-кредитната система с нейните многобройни ходници, по които добре охранени „термити” продължават да изнасят българската „реколта”. Дали под формата на пшеница и слънчоглед, или като нископлатена енергия за добре премерени комисионни, срещу която по-късно ще внасяме чувствително по-скъпа, за да растат като гъби цените на киловатчас и гигакалория в нашите прокъсани портмонета, дори при снишаващ се фиксинг на зелената валута. И всичко това ще бъде обяснено на средностатистическия българин с лаконичната фраза:”така настоява МВФ”. Но апокрифният текст с всички императиви, които уж ни налага международната институция е по-труден за откриване от Елдорадо. В замяна на това на същия този българин се внушава да повтаря по законите на мантрите – така искат от фонда, иначе няма да получим екюта. Затова едно писмо до Европа трябваше да поскъпне 8 пъти, парното – 3 пъти, токът 2.5 пъти, хикс – игрек пъти! И това  обяснение му изглежда приемливо. Но какво ще стане, когато данък сгради поскъпне „ен” пъти и панелното жилище – тази последна и сигурна обител бъде разлюляна от мощния икономически трус – 8 по Рихтер, за да бъде раздвижен пазара на имотите? Ще се раздвижи ли най-сетне тогава този средностатистически българин? Защото още сега над главата му като Дамоклев меч виси въпросът: какво ще стане със заемите, които ще бъдат отпуснати срочно? Няма ли и тяхната участ да бъде аналогична на онези 13 милиарда долара (приблизително 1000 тона злато!), които безследно изчезнаха заедно с виновниците за това. Защото в една държава, в която отсъства елементарна социална защита за населението и то не може пълноценно да се впише в списъците за хуманитарна помощ, държава, в която изпълнителната власт сяда на кръгла маса с босове от престъпния свят, а законите са само колове забити в равното поле, сред които ловко слаломират опитни мошеници, по-вероятно е траншовете да не постигнат своето предназначение, а бордът да е пореден икономически провал на принудения политически авантюризъм!
       Сега ни внушават добре съчинени послания и ние, за кой ли пореден път, наивно и чистосърдечно се доверяваме на ловката пропагандна манипулация. Дори когато обективното зло ни е застигнало и повалило като хищник на земята, все още вярваме, че това е в името на абстрактното добро, което някой ден ще настъпи. На това безконечно търпение, възпято още от Ботев, разчитат властниците. Жестоки тестове, като този с нечувания воден режим в столицата, потвърдиха стоицизма на българина дори в екстрени условия. Една след друга, с лека ръка, той губи чувствителни придобивки, за които по целия свят се воюва дълго и мъчително, като: безплатно медицинско обслужване, безплатно образование, ниско платен отдих и др. При това безмълвно, без сянка на протест! Все повече заприличва на осъден на смърт, който сам слага въжето около шията си в името на недоказуемото Светло Бъдеще...
       А в същото време Бътлъровци живеят охолно в Настоящето!

 © Младен Василев - Мисана
Бел. на автора:   Статията е написана през 1998г. Досега не е била публикувана.

1 коментар:

  1. Zdrvei, Misana...Wonder [Dea Rai} se zainteresuva ot tvoite pisania v blog.bg
    Strahotno ese, radvam ti se, talantliveco!
    doktora :}}}

    ОтговорИзтриване

Популярни публикации / месечен рейтинг