Националният литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов”, организиран от Община Кюстендил и читалище “Братство 1869”, с любезното съдействие на Информационен център Европа Директно – Кюстендил, се утвърди като едно от най-престижните литературни събития в страната и се провежда под патронажа на кмета на гр. Кюстендил г-н Петър Паунов.
Тази година участие взеха 380 творци с общо 1140 произведения от цялата страна. Журито на конкурса с председател литературният критик Константин Еленков определи победителите.
◊ НАГРАДИТЕ
• Първа награда: Диплом и парична награда в размер на 300 лв.
Павлина Йосева, гр. София – „Баба и аз”
• Втора награда: Диплом и парична награда в размер на 200 лв.
. Анжела Димчева, гр. София – „Изкуството”
. Димитър Гачев, гр. Пловдив – „Сая”
• Трета награда: Диплом и парична награда в размер на 100 лв.
Антоанета Богоева, гр. Кюстендил – „Нямаха духа да ги извисят”
• Поощрителни награди:
1. Специалната награда на Информационен център Европа Директно – Кюстендил:
Ваня Велева, гр. Ямбол – „Джулай Морнинг” - Диплом и предметна награда
2. Специалната награда на читалище „Братство 1869” - Кюстендил
Васил Славов, гр. София – „Каквото беше - беше ” - Диплом и предметна награда
3. Специалната награда на читалище „Пробуда 1961”, Кюстендил
Таня Ангелова, гр. София – „Мастило” - Диплом и предметна награда
4. Специалната награда на Община Кюстендил
Нели Василева, гр. София - „Торба лъжи ” - Диплом и предметна награда
5. Специалната награда на Младежки информационно-консултантски център - Кюстендил
Йордан Петрински, гр. Кочериново - „Паметно" - Диплом и предметна награда
| |
БАБА И АЗ
Дядо хлопна пиян и, прегърнал през кръста прасенце,
спря пред късния праг и затули с каскета звездите.
Баба - стръвна, висока, с гласа си отчаяно-весел
го пресрещна отвън и мълчá. Сякаш яростно вика.
Хвана дребния гневен, и розов до Бога страхливец,
запиля се из двора, надборвайки черното с лакти
и намери местенце - покрòв, сякаш в нищото - ниша.
И се върна с шише. Биберонче, сълзящо от мляко.
Гали зурлата бавно. И с някаква тъжна наслада
смъкна черната своя забрадка... И тя БЕШЕ майка.
В моя празен прозорец - без татко - изгря тъмнината.
Слушах баба оттам. Песента ú надплакваше гайди.
А нощта, мълчалива и тежка, увисна отгоре,
пълна с тръгващо лято. А още - сахарски гореща.
Дребнолика луна очерта ореол по прозорците.
Кипна нощна роса - като сгърбени восъчни свещи.
Тя приспиваше моя дочакан по тъмно приятел.
Моят брат. Кръв и плът - от калта и душата на Господ.
Дядо хъркаше вече. Доволен. Забравен. Забравил.
Само баба и аз... И прасенцето. В целия Космос.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар