Редактор: Нели Господинова.
Корица и илюстрации Константин Лаков.
Книгата е 80 страници, меки корици.
Послеслов:
Драги читателю,
Ако си стигнал дотук и четеш този послеслов, със сигурност все още не си намерил своите отговори за любовта. Освен това явно се вълнуваш защо книга, в която се говори за любов, се нарича „Не е любов".
Ако не е любов, какво е била? А ако е била, защо вече я няма?
Антитезата заглавие - съдържание, върху която Красиана Малер изгражда своята дебютна стихосбирка, е колкото провокираща, толкова привлекателна и любопитна. А въпросите, които изникват в съзнанието ни... Боже мой! Вълнуваме се винаги, когато става дума за любов!
Дали ще кажеш някога
„обичам те",
в очите ми удавен,
морно свил криле.
Дали ще прочета
по устните ти шепота,
останал неизречен...
/Дали ще кажеш някога „обичам те"/
За съжаление животът не е само любов. Той винаги се е крепял на дуализма между доброто и злото, любовта и безлюбовието. Онова взаимодействие на противоположности и тяхното хармонично равновесие, в които мракът и светлината, мъжът и жената, щастието и нещастието определят настоящето. Хората идват и си отиват. Копнежите и желанията им раждат любов, но животът, както и любовта, не са вечни.
И за да съм докрай ясна, ще напомня, че именно така се ражда поезията - от онези парченца живот, които отскъснати от нас, раждат огромни празноти. Помислете, дали родените от любов мисли, които споделяме с белия лист в тези мигове на живота си, са именно любов...
По късна доба стъпвам босонога
по мраморния под, в ръката - свещ.
Безсъница облякла като тога,
покапвам с восъка по всяка вещ.
/ Доба/
В светлината на тази теза книгата на Красиана Малер изглежда като малък дневник, съшит от такива парчета живот. Ден след ден, нощ след нощ в хронологията на нейните чувства се раждат копнежи, страсти, съмнения, желания и тъга. Приличат на дневник, изпъстрен с малки неизпратени любовни писма. (В този дух е и художественото оформление на книгата).
Интимният свят на лирическата героиня обаче е толкова богат, че дори и еднопосочно, това поетично споделяне дава представа за взаимоотношенията между двама души, намерили и споделили добро и лошо, в един свой неповторим свят. Интересен феномен е, че и в наше време поезията е начин на общуване. Тя може да разкрива сюжетни линии и емоционални преживявания, така както епистоларната проза изразява определено сюжетно развитие в отношенията между двама души.
Ще ми отвориш ли,
ако почукам на вратата,
облечена единствено с роса,
с лъчи от писък на новородено лято,
с поръсена в черешов цвят коса?
/Ще ми отвориш ли/
Идеята за смъртта на любимия не е епизодична. Тя е вододелът между двете символични части на стихосбирката - стиховете преди и стиховете след нея... Но дали физическата смърт е равна и на любовна смърт? Определено нещата от живота не са толкова ясни и определени както в науката. Защото след смъртта любовта не е просто оттенък или ехо, а силно и дълбоко преживяване в пространството на безвремието - днес, утре, след месеци и дори години...
Тук е мястото да посочим наситената експресивност в поемата „Кристабел". Тя има свое самостоятелно звучене. Духът, търсещ покой и равновесие, духът - живеещ в експлозия от чувства, бродещ в миналото и настоящето на своята любов...
Онази, която трябва да сподели.
Тогава, когато може да се говори за любов.
В оня единсвен и неповторим свят,
който Е любов, но убива любовта.
Тогава, когато любовта вече не е любов...
P.S. Паулу Коелю беше казал, че ако едно нещо се случи веднъж, може повече да не се повтори никога вече. Какво по-красиво заклинане за любов можем да намерим от стиховете в книга, наречена „Не е любов"?
Нели Господинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар