от Нели Господинова
Преди години (в
далечната 2007), синът ми, кандидат-гимназист, учеше за изпити. Препрочитахме
заедно повестта „Мамино детенце", писана в края на 19 век от Любен Каравелов.
От опит знам колко скучна е задължителната литература, затова бях завладяна от
идеята, че ако обсъждаме по-неразбираемите моменти в текста, ще събудя у него
интерес към стила на възрожденските автори. Истината е, че изживяхме хубави
моменти, четейки и „Мамино детенце”, а после и „ Немили-недраги” на Вазов.
Ето една загадка, на която се натъкнахме и разрешаването,
на която удължи интереса ни към книгата:
„Ако в нашата гюлова ракия се налее малко локмаруху,
то тя може да възкреси и мъртвите. Тъй е то! Само сопотненците и калоферците я
пият без локмаруху. Знаеш ли какво казваше докторът? - Който пие гюловицата без
локмаруху, той изгубва калеврите си.”
Отварям речника
с непознатите думи, за да си изясня значението на думата: „Локма руху” и
чета: Лекарство за стомах. Кратко, лаконично и задаващо много въпроси.
Първата ми мисъл е, че този странен продукт е анасон или негово производно, а
сместа между гюловицата и тази загадка се родее с мастиката, узото или
турските ракии. Но опитът на доброто ми
обоняние никак не можеше да смеси уханието на рози и анасон, да произведе
химична реакция и да получи краен продукт мастика.
Затова
продължихме да търсим и да ровим за информация. В речника на Найден Геров от
1914 година (добро помощно средство) прочетох: „ЛокМаруху -
Лекарство за стомах, смес от спирт и етер”.
Диетиловият
етер, наричан от алхимиците серен етер, се
използва още от началото на 13 в. Описван е като „един от
най-съвършените тоници, приятен за нервите, сърдечен и успокояващ". В
средата на 19-ти век, етерът започнал да се използва и за упойка по време на
операции.
Да смесим части
етер, спирт и гюлова ракийка и да си спомним „шантавото” поведение на
героите в малкото казанлъшко общество. Ами че това е убийствен коктейл:
успокоително и алкохол! Чак сега взе да ми просветва кой е двигателят на
действието в малката възрожденска повест и къде се крият корените на всяко
обществено зло...
За да получим
още по-ясна картина за въздействието на тази наркотично-алкохолна смес, бих
могла да я сравня не с мастиката, а с упадъчното въздействие на едно друго
питие, на друго място в света и с друго съдържание. Питие, специално забранено
със закон от френското правителство поради упадъчното въздействие върху обществото
след многократната му употреба: абсентът.
Връщам се
отново към мисълта за препрочитането с ясното
съзнание, че който веднъж е усетил свободата и удоволствието от втория и всеки
следващ поглед върху дадено произведение, притежава уникалния шанс да опознае света и себе си още
по-добре.
G-точката в четенето и писането, 2010г
Няма коментари:
Публикуване на коментар