Н. Радева държи в ръка бланка на грамотите, с които ще бъдат наградени участниците в конкурса |
Завърши конкурсът "Юлско лято"
в групата "Онлайн поезия".
Журито /Надето Радева и Филип Дянков/ реши да даде осем награди – доста повече от предварително обявените.
Призьорите ще получат предметни награди – авторска оригинална картина от русенски художник и грамота. Ето и класацията:
Първо място – Нели Господинова, София, награда: картината „Меланхолия II”, живопис от В. Цветанов;
Второ място – Тоня Борисова, Ямбол, /награда: картината „Ангел”, графика от Огнян Балканджиев/;
„Меланхолия II”, живопис от В. Цветанов |
Трето място – три трети места за:- Любка Славова, Пловдив, /награда: картината „Зазоряване”, живопис-акрил от Веселина Камбурова;
- Нели Никова, Варна, /награда: картината „Цвете”, пастел от Йордан Памукчиев/;
- Ивелина Цветкова, Горна Оряховица, /награда: картината „Икебана”, темпера от Здравка Христова/;
Поощрения за:
- Светланда Рашкова, Русе, /награда: миниатюра темпера от Десислав Михайлов – Десо/;
- Александрина Шаханова, Русе, /награда: „На брега” – художествена фотография от Иван Иванов/.
„Ангел”, Огнян Балканджиев |
Специална награда от Русе – Венера Петрова, Перник, /награда: антикварна акция от гр. Русе и книги от русенски автори/
Награда за автор, който е и най-активен читател – Илко Илиев, Сливен, /награда: комплект книги от русенски автори/
Филип Дянков |
Класация на отличените автори с техните произведения:
Първо място - Нели Господинова, София
Юлски горещник
Не те чаках да дойдеш при мен
като юлски горещник,
да стопиш синевата от лед, дето в спомена крих,
да живееш в света от илюзии, свят като грешник,
да сушиш невъзможни морета със вятъра тих…
Не очаквах това,
не защото за теб не мечтаех…
Колко стомни с мълчана вода от реката налях.
С тишината говорих,
звездите на слънце изваях…
И те чаках по изгрев, пречистена с горска роса.
Разпиля се в душата ми…
Сипеше жар и забрава.
Изгори по полето тревата на спомена стар.
Припълзя като смок,
после сви се в сърцето ми,
вляво,
а гърбът на земята потръпна от този товар.
И не знаех дали е пожар, път проправил в полето,
или слънчева люлка, развързала жарки крила…
Разлюляна земята целуна с дъха си небето,
щом небето горещо положи на нея глава.
И се счупи тъгата ми...
Тресна я гръм вековечен…
Беше дъжд като мъж, който връща живота в дома.
Моят юлски горещник разплете венеца си цветен
и ме взе на ръце в пъстрооката полска трева...
Оттогава е в мен този юли,
горещ като грешник.
Скита споменът бурно, нарамил вързоп от цветя.
И целува жената в ръжта… И телата си срещат.
И създава живот...
Диви макове никнат с дъжда…
Нели Господинова
Второ място- Тоня Борисова, Ямбол
ЗЕМЯ
В душата ми узряла юлска нива,
Конник-Вятър иде да опита
за нощ да овършее житото
с диканята на Любовта си дива.
Добре, лудей! С копита ме ранявай,
плющи с камшик, изправяй се на коня...
Ти утре ще си идеш. Аз – оставам:
да раждам Хляб, не ветрове да гоня
е моята Съдба! По-силна съм от теб!
Бесней! По-силна съм била аз винаги!
НАЧАЛО съм – погачата и виното,
а ти от тях си вземаш силата –
от край до край да ме кръстосваш цялата!
Тоня Борисова
ЮЛСКА ЖЕНА
Стига, Стопанино, не загребвай тъй лакомо
с копанарска лъжица от меда на съня!
Не усещаш ли жадното мое очакване:
да нагазиш до пояс в тези зрели жита,
да ми сториш поклон, остър сърп да извадиш
и след теб да се вдигат до небето кръстци?
Челядта ти да сложи на трапезата Хляба...
Ставай, халата иде! Чуй, Сайбийо – гърми!
Зрее в облачни пазви коварно градушката -
както квачката в полог мъти бели зърна...
И виси мараня - нажежена и душна.
Прекръсти се и почвай - жетва почвай сега!
Виж - превалят се моите женски горещници
и в последни огньове днес кръвта ми гори!
Аз съм твоя СЪДБА – и светица, и грешница...
Отвори си сърцето и ела ме вземи!
Тоня Борисова
Трето място- Любка Славова/Lss, Пловдив
БОСОНОГО ЛЯТО
Във очите ми лятото влиза,
пак разперило пясъчни длани.
Заиграва се палаво с бриза
и с надежди, от плажа събрани.
Босоного върви през вълните
и отблясъци юлски разпръсва.
Боядисва със слънце косите,
неуморно мъглите отблъсва.
Дъх на лагерен огън донесло,
буди спомени, жажди прикрити.
Тръгва, моите мисли понесло,
със товара безценен – мечтите.
Любка Славова/Lss
ЮЛСКО ЛЯТО
Роди се във лъчите край Каварна,
от морска пяна и от хладен бриз.
Дари деня с усмивка лъчезарна,
очи разтвори с цвят на аметист.
А после втурна се към планината,
откъсна цвят от жълт кантарион,
огледа се небрежно в езерата,
притича през дъбрави милион…
Избяга, на житата се отдаде,
взе аленото на разцъфнал мак
и щедро синевата си раздаде.
Със ветровете залудува пак.
А аз те следвах тихичко, на пръсти –
теб, мое лято, юлският хлапак.
Дори да си отидеш – ще те търся
и ще те чакам пак до Камен бряг.
Любка Славова/Lss
Трето място- Нели Никова, Варна
Юли
Жежко утро - със дъх на море.
Нежен бриз със косите играе.
Юлски полъх, със привкус на мед.
И немирни, и щури – вълните.
Слънце пали в очите любов,
а чадърите – приказни птици.
Бряг – небрежно свенлив,
но немирни и щури – вълните...
Юлско утро, със полъх на теб -
незалязващо слънце през юли...
Да разпали отново у мен
жежки страсти. И сини лагуни...
Юлски ден – тюркоазено-син.
Необята с очите се слива.
Слънчев лъч ме погали, смутен.
И немирни, в нозете вълни се разбиват....
Нели Никова
Трето място - Ивелина Цветкова, Горна Оряховица
В КОСИТЕ НА ЛЯТОТО
В косите на лятото цвят се разпука,
слънцето нежно го гали с ръце.
Вятърът в цветното тихо шушука,
прегръща в утрото с бели криле.
Сезоните гонят се и юли приседна -
на прага ме чака да отворя врата,
да се сгуша в дъха му, в топлината му земна,
след него да тичам като вярна жена.
Ще го следвам навсякъде - с моите стъпки,
топлина ще събирам - в букет от мечти.
А в нощите - тъмното, ще скриваме с кръпки
(под лунните сенки) от ярки звезди.
В косите на лятото юли рисува,
облечен с воал от морския бриз.
В утрото - устните мои целува,
прикрива с дъха си всеки каприз.
Отпивам на глътки от дните с наслада,
в нозете ми - цветни мечти се усмихват
и крача по пътя напред без преграда.
Прераждат се месеци и притихват.
А когато някой ден юли го няма -
ще откъсвам по малко от букета златист.
Ще дойде отново, с любовта си голяма -
след година, след спомени, с новото, чист…
Ивелина Цветкова
поощрение Светлана Рашкова, Русе
ЮЛИ
Изгрява огнено кълбо
от дълбините на морето,
твоето начало.
Посрещаме те
в Камен бряг,
души пречиствайки.
Пристига лятото
със песен,
понесла се
на морски бриз.
Не си ти
Юлий Цезар,
а месец на мечти.
Дни пълни
с много нежност
и слънчеви лъчи.
Копнежите и
блянове далечни,
прегръщаш ги
във лятната нега
и казваш ни,
че те са вечни,
дорде е жива
любовта.
Светланда Рашкова
ЮЛСКИ ДЕН
Алените макове
се гмуркат
в кехлибарени вълни.
Весел комбайнер
рулира
в житни дълбини.
Блясват във
простора
птичите стрели.
Звук те омагьосва,
песен на
щурци.
Въздухът ухае
на погача
топла …
Детски смях
догонва
литнала мечта,
шарено хвърчило
в сини небеса.
Светланда Рашкова
поощрение Александрина Шаханова, Русе
В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН НА ЮЛСКОТО ЛЯТО
Юлското утро пред мене светлее,
кани ме мило: "Тръгвай на път!"
Слънцето, грейнало вече, се смее.
Рано ранилите птици кръжат...
Лятното пладне преваля и пали
жадни за капка дъждовна поля.
Свежият бриз на реката ме гали.
Малко щурче покрай мене запя...
Водна пътека трепти във позлата,
птица самотна над нея кръжи.
Късният залез блести над реката,
кима ми с поглед: "С мене тръгни!"
Спри, мое слънце! Не бързай на залез!
До новото утро със мен остани!
Александрина Шаханова
специална награда на Русе - Венера Петрова, Перник
ГОЛЯМАТА РЕКА
Ти ярък символ си в сърцето
на родно място и Съдба-
край мен да тичат слънчогледи,
ожънатите, хлебни ниви
и гроздовете неналети,
отвеждащи ме всяко лято
с възторг да зърна на завоя
как ти окъпана във злато,
изникваш горда, величава
и всичко... в мене се смирява.
Очите ми прегръщат двата бряга
и вдишвам с тебе свободата,
простора, слънцето и необята,
криле размахвам към морето...
Голямата река ми дава сила-
затуй съм горда и свободлюбива!!!
Венера Петрова
Награда - Илко Илиев гр. Сливен
ЮЛСКИ СТЪПКИ...
Влизаш в очите ми. Къпеш се в ириси.
Пия лъчите ти. Юлски, кашмирени.
Криеш се в пясъка. Милваш ми скулите.
Слънчево - тласъчно. В шепа притулено.
Зрееш в смокините. Вливаш им сокове.
Огнено - винено. Песенно - токово.
Пулс си в сърцето ми. Кръв, най-горещата.
Тръпка в ръцете ми. Жарко усещане.
Зная, че лято си. Стъпки невидими…
С нежност отлято и бисерно - мидено.
Илко Илиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар