Когато си бежанец от Сирия „Чувствам се като отхапала сладко-горчив бонбон.”

Надин Исам Алшаки е родена на 11.05.1994 г в София. Майка ѝ е родом от Добрич, баща ѝ е сириец. Завършва девети клас в ливанското училище в София. Продължава образованието си в Дамаск, Сирия. Приета е английска филология в Дамаския университет, но войната променя плановете и съдбата ѝ. В момента живее в Ливан и учи  в американския университет Ливан-Нотр Дам(NDU) в Бейрут. Владее български, арабски, английски и френски език. Мечтае за един по-добър свят! 

Как ще се чувствате, ако някой Ви налага как да живеете?

Не всеки знае какво е да се откъснеш от родния дом... Човек трябва да го преживее, за да го осъзнае. Това не означава, че ви го пожелавам.

Напускането на една страна в резултат на външни фактори, които те принуждават да сториш това, е просто една суха констатация. По-мощно и разтърсващо от тези непредвидени обстоятелства е да бъдеш принуден да напуснеш Родината, която обичаш и към която изпитваш чувството за принадлежност.

Няколко дни преди да се реши окончателно дали ще останем в Сирия, се надявах да не се окаже така, че нямам друг избор освен този да напусна. От една страна обичам да избирам между дадени варианти, от друга – дълбоко в себе си се срамувах, че се ,,предавам”, че си ,,прибирам багажа” и потеглям. Дадох думата си на някои близки, че в извънредни ситуации могат да намерят при мен „подслон”.

От мен не зависеше кога и накъде ще тръгнем. А дали въобще искам да тръгна – това изобщо не подлежеше на обсъждане.

Дестинацията се оказа Ливан – най-близката в културно отношение до Сирия страна, страна, която моето семейство можеше да си позволи финансово.

От мен се искаше, независимо къде се намирам, да продължа образованието си. Последното нещо обаче, за което можех да мисля, е дали баща ми може да осигури мечтаното обучение, за което съм копняла. От тази гледна точка Ливан се оказа за мен ,,моят подслон”. Но ако ме питате как се чувствам… Като отхапала сладко-горчив бонбон.

Уча втори семестър международни отношения и дипломация в американски университет. За мен университетът е просветление, моят Ренесанс! 

Хората гледат на мен обаче като на чиста сирийка, въпреки че знаят, че съм от смесен брак. Това ме прави предпазлива. Представата на сирийците за Ливан като част от Великата Сирия е от години наред. Досещате се какви негативни чувства подклажда тази представа у ливанците. Случващото се в Сирия допълнително засилва отрицателното влияние в Ливан – огромен брой бежанци, заливащи ливанската територия, разклащане на политическата и социална стабилност. Понасяла съм директни нападки, че Сирия е виновна за липсата на хляб, за високите цени, за атентатите...

Статията е публикувана във в-к "Глас",
гр. Добрич;

Смятам за мое задължение да се отнасям към тези събития обективно, независимо от чувствата ми към Сирия и да се присъединя към онези политици, които мислят доброто на Сирия. Дори само като студент, който учи политика, се стремя да осъществявам ,,дипломатически отношения” с ливанците. Чувствам се като пратеник на ООН – изпратена с мисия в друга държава! 

Много политици нарекоха войната в Сирия ,,мисия невъзможна”. Следя новините и съм напълно съгласна, че първите стъпки в разрешаването на конфликта са прекратяване на въоръжаването на опозицията и хуманитарна помощ за населението.

Безспорно много са намесените страни.

Ако можеше моето послание да достигне до политиците, то щях да ги накарам да се поставят на мястото на сирийците и да се попитат дали биха искали някой чужд да им налага как да живеят?! 

©Надин Исам Алшаки Всички права запазени