КАК СЕ ТАНЦУВА С ПОЕЗИЯ?... от Румяна Пелова Втори поетичен бал на лятната поезия 2012

Как се танцува с поезия?Въпросът е повече от любопитен. Но всички, които са си направили труда и са посетили поне един от Поетичните балове, организирани от Ваня Маркова в Арт-Клуб „Маркони” във Варна, са на мнение, че това е едно невероятно преживяване.

Още миналата година имах възможността да присъствам на Есенния бал на поезията и бях развълнувана от всичко, което се случи - от срещите, стиховете и разбира се - самия бал. Бяха раздадени награди в три категории. Определяше ги публиката и обидени нямаше, защото всеки получаваше грамота с логото на сайта за художествена литература Хулите, галерия „Арт Маркони” и званието по-четена дама на бала или съответно по-четен кавалер на бала.

Тогава, на връщане от това събитие, написах във влака стихотворението „Есенен бал на поезията”*

Нищо особено погледнато отгоре-отгоре, но за да седне човек да пише, значи нещо го е впечатлило и оставило хубави спомени у него.

Та така, стига толкова с увода и да се върна към същественото:

ЛЕТНИЯТ БАЛ НА ПОЕЗИЯТА - 2012 г.

Като хора, живеещи далеч от морето, с моята приятелка Станислава Немска, позната от сайтовете с ника си stenli499, решихме да съчетаем полезното с приятното и хем да направим няколко дни тен на морето, хем да присъстваме на въпросния бал.

Рано сутринта на 27.07.2012 г. след почти час закъснение слязохме на гарата във Варна.

Настанихме се в предварително уредена квартира в центъра на града, почти зад катедралата, която е знакова сграда за този, така добре разпределен в архитектурно и строително отношение, град. Докато се натуткаме да си подредим багажа, стана време за срещата ни в клуба със собственичката му Ваня Маркова – Маркони55.

А тя е една такава светла, приветлива и приказлива, може с часове да омайва с разказите си хората. Не усетихме как мина един час. Обещахме й на другия ден да отидем по-рано и да помогнем в организацията на бала. Оттам – на плажа, при така лелеяното море.

На другия ден – пак плаж до към 3 следобед, но се прибрахме да отдъхнем и да се приготвим за бала. Все пак сме жени и като такива се предполага, че сме суетни.

Отидохме при Маркони, помогнахме да се нанижат символичните за лятото миди на сини панделки и лека-полека времето, което имахме на разположение изтече. Приех ангажимента да отговарям за витрината, на която всеки автор, имащ издадена книжка, можеше да я предложи на промоционалната цена от 5 лева, а всеки желаещ можеше да си закупи предпочитаната такава, като заедно с това получи и автограф от автора.

На витрината присъстваха стихосбирките на: Станка Бонева – „Засей ми море”, Екатерина Митова – „Кет”, Ваня Маркова –„ Нощта е нежна. А ти?”, „Луната вместо тебе ме целуна” и „ Еднорози се любят насън” на Румяна Пелова, „Дух по вятър разпилян” и „Идилични бои” на Галина Иванова и книжката с проза на Живка Иванова – „Вторникът е зелен”.

Гостите бяха около 30-тина човека. Докато се настани публиката, докато се запознаят,познаващите се само от интернет хора, докато се изберат най-подходящите за закупуване книжки и дойде време за откриване на бала.

Водеща, то се знае, бе артистичната и сладкодумна Маркони. Тя обяви категориите, в които се състезават летните творби и наградите, които щяха да се раздадат. И се започна едно четене... Тези от авторите, които присъстваха лично, сами си четоха стиховете, за отсъстващите – ролята на рецитатори поеха Ваня Маркова (за жените) и Георги Велчовски (за мъжете). След изчитането на 47-те произведения, Маркони зададе откъсите от избраните стихове и обяви поетичен  рицарски дуел, а тези, които не пожелаха да се включат в него, пиха по чаша вино със соленки и емблематичните чери-доматчета, отглеждани в градината на домакинята в Кранево.

Избран бе за състезанието по бързо писане на стих откъса от Илко Илиев:

„...А вън е лято, време за обичане”.

В двубоя, по-скоро поетичния многобой, се включиха: Галина Иванова, Женя Живкова, Сергей Сергеев, Нели Никова, Мариана Захариева, Ваня Димитрова и Милена Белчева. Гледахме как пред очите ни протича творческия процес на наши колеги от сайтовете. И се случи нещо очаквано и желано: появиха се нови, стойностни творби, от които публиката трябваше да избере най-доброто. Неуморимият боец и доказала своите способности неведнъж, Галина Иванова от Варна със стиха „Лодка на рейда”** бе фаворитът на публиката този път. Тя бе мощно аплодирана и с гласовете на присъстващите получи заслужената награда, предоставената от Живка Иванова - картина от дъщеря й.

Следваха номинациите за най-секси нарисувано с думи лято. Наградата единодушно бе присъдена на Ани Николова от Добрич със стихотвортението „По вътрешния ръб”***. Тя отнесе бутилка червено вино.

За най-силно изразено с думи лято, наградата бе връчена на Живка Иванова от Бургас, за стихотворението „Бургаско специално”****. Наградата бе: живи цветя, наредени във формата на лодка.

И накрая призът за най-красиво нарисувано с думи лято отнесе Юлияна Николова от Бургас със стихотворението „Лято”*****, която пък съвсем скромно сама се определи като Първа сред Равни. Юлияна получи картина от художничката Петя Александрова.

Събитието „Летен бал на поезията” бе придружено с много целувки и правене на любителски, и не толкова, фотографии. После по-голямата част от присъстващите се отправихме към близкото заведение, за да полеем подобаващо бала.

Мога още много да разказвам за следващите два дни от престоя ни във морската столица на България, но това вече ще са лични подробности.

Прибрахме  се заредени със слънчеви лъчи и положителни емоции, за да се върнем към ежедневните си и прозаични занимания у дома.

Румяна Пелова

Още снимки можете да разгледате ТУК

-------------------------------------------------------------------------------------------

  *Есенен бал на поезията

от Румяна Пелова

Поезията тази нощ танцува,

чрез огнения танц на есента.

По дансинга с пантофки ще валсува

във вихъра на падащи листа.

Облечена във балната си рокля

със лятото ще се сбогува тя.

След него ще останат да ни стоплят

букет от летни, весели цветя.

Поезията тази нощ е в бяло,

приела образа на младостта.

Флиртува със поетите на бала,

и бавно ни зарежда с есента.

**Лодка на рейда
от Галина Иванова 

"А вън е лято - време за обичане"
                                         Илко Илиев

А вън е лято - време за обичане
и май, че няма никакъв резон
на спомен - болка вечно да се вричам
край този дъхав синкав вълнолом.

А вън е лято - петимно за ласки,
безумен шлагер тръгва по брега.
Аз няма смисъл да отскачам рязко
от всеки поглед, пълен със нега.

Навярно просто някой се сбогува
с предишна обич тука, сред шума.
Защо мълча - Джоконда ли съм в Лувър?
Нима е видно колко съм сама?

Нима е явно с всяка песъчинка
как все по - плътни питанки редя?
Аз по - съм хладна външно от блондинка
и някак пуст за мене е градът.

Но ти сега - изникнеш ли отнейде -
ще те позная - мъж от моя сън.
Аз ще те чакам. Лодка съм на рейда.
На страст ухае въздухът навън.

***По вътрешния ръб
от  Ани Николова 

По вътрешния ръб
по мислите
(онези скритите)
ще те опипам!
С потропване
на пръсти,
с разкопчана гръд -
в сърдечния ти ритъм...
В очите ти
ще грейна слънчево
със ореол на лято
пред разгаряне
С дъха на утрото -
разпукан пъпеш
по устните ти
ще близнИ узрялото

****Бургаско специално
от  Живка Иванова 

Лятото, дълго преди да е циганско,
беше на всеки и беше по много,
гордо със своето пясъчно лого
и със солени рисунки и приказки,
скрити на сянка в окото на риба.

Потна презрамка изхлузила, жегата
слушаше зяпнала Петьо Пандира,
черпеше щедро с калмари и бира
стария плаж, който с четина рехава
чакаше ред за бръснача на бриза.

Всеки следобед морето подскачаше,
влязло в играта на ластик с таляните,
теглеха мрежи с очи капитаните,
трайно закотвили дъх във мераците
по вълнолома на женската грация.

Лятото, дълго преди да е циганско,
пак е на всеки и пак е по много,
но да отпиеш от светлото чудо,
трябва да палнеш душата да свети
или ти трябват очите на ПЕТЯ.

******Лято
от Юлияна Николова
Ягодки дъхави.
Букетче метличини.
Старият орех
на двора шуми.
Дъждец приросява
и тихо поляга
в жадните пазви
на топли треви.

Залез лениво
над хълма разлива
последните капки
от морното слънце
и тъй неусетно
денят си отива -
търкулва се сякаш
отронено зрънце.

Здрачът полека
притуля върхари.
Лъх сенокосен
отмора тъче.
Край прашна пътека
със звънка цафара
подхваща напев
подранило щурче.

Нощ-самодива
от звездни кълбета
гиздило стъкмява -
в коси за вплете.
А вятър чевръсто
наоколо шета
и приказки летни
приспивно чете.