вторник, 28 август 2012 г.

В най-тъмното на болката се ражда на светлото начало песента...


"ГРАНИЧНОСТ" 
на Рашел Леви 

ПРЕДГОВОР
от Нели Господинова

Има нещо емблематично в това, че във време, когато светът се освобождава от своите граници, Рашел Леви ни връща към граничността. Има нещо значимо в това, че нейните стихове прекрачват свободно старите мълчания. Има нещо вълнуващо в това, че в този обратен път тя намира свой път напред, не само като съпруга на поета-бунтар Божидар Славов, но и като творец.
Родена през 60-те, Рашел Леви живее встрани от официозите на комунистическата държава. Въпреки репресиите, тя застава до своя съпруг, като редактира стихосбирките му и ги разпространява чрез първия самиздат в България. Навярно при други обстоятелства щяхме да познаваме вече творчеството ѝ, но днес „Граничност" е първата ѝ книга.
Поезията на Рашел Леви не е част от онази съвременна поезия, която сме свикнали да четем и чия­то „направеност" понякога ни уморява. Наистина, стиховете са писани през изминалите няколко години, но нейната лирика обединява по свой необичаен начин миналото и настоящето. И като съдържание, и като форма, стиховете ѝ разчупват литературните канони. Белязани с една приятна, ненатрапчива лаконичност, с една овладяна екпресивност, те звучат по човешки просто и истински. Това е автентична, случваща се поезия. „Поетът е една оголена, подвижна рана" - казва Борис Христов. В „най-тъмното на болката се ражда на светлото начало песента" („Рим"), споделя Рашел Леви.
Има рани, които болят цял живот. Поетесата не престава да търси отговори за тихата си, неживяна младост, за духовната пустота, на която е обречено нейното поколение през онези години, за убийствената граничност на времето в културен и пространствен аспект. Интересен похват са философско осмислените й диалози и едновременно своеобразни реплики към политически активните поети Гео Милев, Никола Фурнаджиев и Пеньо Пенев.
И „няма истина, когато е лъжа основата, наливана за нея..." ("Все някога...").
Темата за двете Родини е също болезнена. Границите, териториални и чисто човешки, са част от неизменната тъга в живота ѝ: Израел. Ubi bene, ibi patria. Родината е там, където се чувстваш добре, но „Кой си оставя болката?" („Граничност"). Съществува обаче надеждата за случване в живота на нейната дъщеря. Един ден тя ще види пристанището на Яфо... Прекрасните илюстрации в книгата са всъщност нейно дело.
След оживелите сенки на миналото поезията на Рашел Леви прекрачва прага на тъгата. В циклите „Йона" и „Ямба" тя има вече мисия. Мисията на творец, проводник на светлината и доброто, който търси и намира озaрение в песните на своята лира. С надеждата да изживее живота си така, че да изкачи своята вавилонска кула. В сегашното време - в сегашния свят.
Не зная дали още умеем да мълчим между рефрените. Не зная дали още умеем да четем между редовете. Днес времето не възпитава творците си в мълчание... Но може би, когато оживелите сенки от миналото добавят последното парченце в пъзела на своето изгубено поколение, ще видим истинското лице на картината, наречена живот.
©Нели Господинова

2 коментара:

  1. абе, дайте я тази книга насам бе
    във Варна, аааа

    ОтговорИзтриване
  2. Ще пиша на авторката да ти изпрати екземпляр.Изпрати ми във фейса адрес.

    ОтговорИзтриване

Популярни публикации / месечен рейтинг