Градът и морето в „Следобед, някъде към пет”

На 19.10 2016 от 18.30 часа в читалище „Николай Хайтов” в София ще се проведе представяне на стихосбирката на Нели Господинова „Следобед, някъде към пет”. Книгата е част от проекта на „Български издател” и „Фондация Буквите” – „Мечта за книга”. В рамките на два месеца, чрез платформата на проекта, книгата е събрала предварително финансиране от читатели.

Голяма заслуга за реализацията на проекта има и художникът Константин Лаков, който е автор на корицата и илюстрациите.

 „Следобед, някъде към пет”  включва поетични текстове, писани от авторката в последните пет-шест години. Съдържа публикувани и непубликувани текстове. Сред тях има множество стихове наградени в различни конкурси.

Два са основните акценти в тази книга – градът и морето.

Градът като състояние и действие – със своето красиво и некрасиво лице;

Морето като мечта и състояние на духа.

Но поезията не подлежи на обобщение. Градските стихове на авторката са пъстри и многолики – от лежерни стрийт-текстове до такива със силна социална насоченост. Градът е онзи стар вълшебник, който може да трансформира усещанията и състоянията в различни приказни картини. Ежедневието е динамично и увлекателно, но понякога страшно. Има ли повод за страх, обаче? Със сигурност и „днес не е ден за умиране”.

Морето също има специфично лице. То е чисто, красиво и любимо, но силно и вдъхновяващо. Усещането за море е изменчиво, но – голямо и постоянно. То се появява ненадейно в копнежа, скръбта, в щастието и нещастието, дори в най-баналното ежедневие. Тъгата по морето е движеща сила, родена в бурята на носталгията, която лирическата героиня изпитва.

 Стиховете не са разделени на цикли, те оформят смислови полета и изграждат картини и усещания, които понякога изненадват.

 Как?

 Читателите могат да открият това, след като разгърнат страниците ѝ.

 Приятно четене!

 от автора

ВДЪХНОВЕНИЯ И УНИЩОЖЕНИЯ от Росен Кукушев

Поезията на Росен Кукушев живее на границата на много култури. Но тя не е просто интересно смешение на езици, нехаещ и разнопосочен Вавилон. В неговите стихове ще открием, че между традиционните и съвременните общества не съществува межда, че съвременното съзнание също има своята митологична страна. За наша радост поетичната семантика не обърква и не руши тези култури, а ги обединява в едно интелектуално богатство, заложено дълбоко в недрата на творбите му. В структурален аспект това е именно стилът на Росен Кукушев и този стил не може да се сбърка.

„пречиствам болното сърце като съсъд

в шамански ритуал от изтока

или в модерен сън на запада.” 

                       /Алхимия на пречистването/

Текстовете на Росен Кукушев са експресивни, но те са и съвкупност от знаци. Той умее да използва езика и знаковата система на различни човешки култури: Буда е събуждане от илюзията, любимата жена е патрицианката, господарка на плебса. Знаковост, която е много различна и като тип, и като граници. Едновременно сложна и любопитна, тя размива константите на времето, минавайки отвъд името, в съответствие с различни семиотични кодове. Както казва Умберто Еко: „И всяко стъпало в тази минута говори на два различни езика.”. Така смисълът на знаците в тези стихове прилича на повторно изживяване на старото, но обновено послание.

„любовта ти е онзи прекрасен часовник

циферблатът му – нежна окръжност от алефи” /Познание/

Немалка роля играе езикът на автора, облечен ту с формата на мерената реч в педантичния калъп на сонета, ту превъплътен в потока на мисълта, плуващ във водите на експерименталната поезия. Език, който звучи разпознаваемо, но в същото време изключително богат, като за посветени.

Заглавието на книгата „Вдъхновение и унищожение” синтезира идеи на различни нива. От една страна, стиховете разкриват конструктивното и деконструктивното женско присъствие, двусмислено и вечно, като двусмилената и вечна усмивка на Мона Лиза. От друга, от дисхармонията между съзидание и разрушение се ражда ново поетично вдъхновение. Мъртвите храмове възкръсват с нови богове, защото човешката душа живее винаги отвъд Леванта на мечтите...

Прочети безплатни откъси от електронната книга. 

                                                     Предговори от Нели Господинова

Когато "Не е любов"

През месец май излезе дебютната стихосбирка "Не е любов" на младата поетеса Красиана Малер, издание на Буквите пъблишинг - хартиено и електронно тяло. 

Редактор: Нели Господинова. 

Корица и илюстрации Константин Лаков. 

Книгата е 80 страници, меки корици.

Електронната книга можете да разгледате безплатно.

Послеслов:

Драги читателю,

Ако си стигнал дотук и четеш този послеслов, със сигурност все още не си намерил своите отговори за любовта. Освен това явно се вълнуваш защо книга, в която се говори за любов, се нарича „Не е любов".

Ако не е любов, какво е била? А ако е била, защо вече я няма?

Антитезата заглавие - съдържание, върху която Красиана Малер изгражда своята дебютна стихосбирка, е колкото провокираща, толкова привлекателна и любопитна. А въпросите, които изникват в съзнанието ни... Боже мой! Вълнуваме се винаги, когато става дума за любов!

Дали ще кажеш някога

„обичам те",

в очите ми удавен,

морно свил криле.

Дали ще прочета

по устните ти шепота,

останал неизречен...

/Дали ще кажеш някога „обичам те"/

За съжаление животът не е само любов. Той винаги се е крепял на дуализма между доброто и злото, любовта и безлюбовието. Онова взаимодействие на противоположности и тяхното хармонично равновесие, в които мракът и светлината, мъжът и жената, щастието и нещастието определят настоящето. Хората идват и си отиват. Копнежите и желанията им раждат любов, но животът, както и любовта, не са вечни.

И за да съм докрай ясна, ще напомня, че именно така се ражда поезията - от онези парченца живот, които отскъснати от нас, раждат огромни празноти. Помислете, дали родените от любов мисли, които споделяме с белия лист в тези мигове на живота си, са именно любов...

По късна доба стъпвам босонога

по мраморния под, в ръката - свещ.

Безсъница облякла като тога,

покапвам с восъка по всяка вещ.

/ Доба/

В светлината на тази теза книгата на Красиана Малер изглежда като малък дневник, съшит от такива парчета живот. Ден след ден, нощ след нощ в хронологията на нейните чувства се раждат копнежи, страсти, съмнения, желания и тъга. Приличат на дневник, изпъстрен с малки неизпратени любовни писма. (В този дух е и художественото оформление на книгата).

Интимният свят на лирическата героиня обаче е толкова богат, че дори и еднопосочно, това поетично споделяне дава представа за взаимоотношенията между двама души, намерили и споделили добро и лошо, в един свой неповторим свят. Интересен феномен е, че и в наше време поезията е начин на общуване. Тя може да разкрива сюжетни линии и емоционални преживявания, така както епистоларната проза изразява определено сюжетно развитие в отношенията между двама души.

Ще ми отвориш ли,

ако почукам на вратата,

облечена единствено с роса,

с лъчи от писък на новородено лято,

с поръсена в черешов цвят коса?

/Ще ми отвориш ли/

Идеята за смъртта на любимия не е епизодична. Тя е вододелът между двете символични части на стихосбирката - стиховете преди и стиховете след нея... Но дали физическата смърт е равна и на любовна смърт? Определено нещата от живота не са толкова ясни и определени както в науката. Защото след смъртта любовта не е просто оттенък или ехо, а силно и дълбоко преживяване в пространството на безвремието - днес, утре, след месеци и дори години...

Тук е мястото да посочим наситената експресивност в поемата „Кристабел". Тя има свое самостоятелно звучене. Духът, търсещ покой и равновесие, духът - живеещ в експлозия от чувства, бродещ в миналото и настоящето на своята любов...

Онази, която трябва да сподели.

Тогава, когато може да се говори за любов.

В оня единсвен и неповторим свят,

който Е любов, но убива любовта.

Тогава, когато любовта вече не е любов...

P.S. Паулу Коелю беше казал, че ако едно нещо се случи веднъж, може повече да не се повтори никога вече. Какво по-красиво заклинане за любов можем да намерим от стиховете в книга, наречена „Не е любов"?

Нели Господинова