"Под сенките на куковото лято” се крият любов, философия и сила/ Иван Русланов за книгата на Галена Воротинцева

„Живях, но все си мислех за смъртта.
Под клетва давах честната си дума.
Сега разбрах, че вятър и мъгла,
е истината, щом от нея губим...”
(Из „За цената”)
Силни думи, нали? Те са от стиха на Галена Воротинцева „За цената". Включен е в нейната втора книга „Под сенките на кукувото лято”. Стихосбирка, събрала в себе си любов, философия и носталгия по красивото минало.
Самата книга е разделена на три части. „На куково лято”, „На връщане” и „Очите на баба” включват в себе си стихове, в които всеки ще намери себе си.
Стихотворението, с което първо ви запознах, Галена разкзава, че е писала два дни преди премиерата на нейната предишна книга „Като Калина”, на 12 октомври 2010 година, след като чува от свой близък колко болки може да спести една лъжа, тя написва този чудесен стих.
За стихосбирката като цяло, поетесата признава, че издаването й не е било планирано. След като й се обаждат от Мелник с радостната новина, че е с първа награда в конкурса „Мелнишки вечери на поезията”, плановете се променят. В книгата, освен нови неща, написани през последната година и половина, присъстват и стари, непубликувани другаде, стихове.
Галена ме посъветва да не хваля прекалено книгата й, но аз нямам какво лошо да кажа. Истината е, че това е една чудесна, искрена стихосбирка, събрала цяла палитра от силни чувства. И не само любовни. В книгата присъства завръщане към старите корени. Поглед назад, към времената на детството...
„Тютюнът, знам, отдавна е обран
и цяла вечност мина оттогава.
Погребах детството, а Господ сам,
се сети и прибра наесен баба...”
(Из „Тютюн”)
В стиховете място намира мотивът за надеждата. Тази малка искра, от която винаги имаме нужда. Един знак на борбеност и сила, каквато може да вирее само в онези, които са готови да се борят за мечтите си. И не само. За онези, които имат силата да запазят себе си.
„Ти все още си жива, моя светла надежда,
все така ми повтарят, че последна ще мреш.
Цяла вечност се пънеш в кукувичата прежда,
всеки дойде за малко, предаде те и беж...”
(Из „Монолог”)
Няма как в една чувствена стихосбирка да се избегне любовта. Онази, изживяната, изстраданата и силната. За онази, която макар и да е отшумяла, е оставила своето място в сърцето.
„Показах ти се – сякаш съм чаршия,
вилня по мен надълго и широко,
залиса се – то беше шарения,
то беше чудо-празник за окото.”
(Из „Като чаршия”)
И така „Под сенките на куковото лято” е една силна книга. Радвам се, че успях да се запозная лично с авторката й, за да се утвърди още едно твърдение за мен. А то е, че за да си наистина добър поет или писател, преди всичко, трябва да бъдеш добър и истински човек.

"На любов разстояние" или колко далеч могат да стигнат мечтите ти / Иван Русланов за книгата на Лариса Ангелова

    Книгата на Лариса Ангелова „На любов разстояние” е едно малко достижение на новата българска литература. Малко, защото в нея са вплетени съдбите на обикновени, малки хора – частици от всички нас. Те са като всички онези търсещи личности, които се опитват да се преборят с пречките на живота и да намерят себе си отвъд своите най-съкровени желания. 

     В тази книга са описани съдбите на музиканти, обикновени работници и хотелски служители. Тези герои притежават душевността, която може да преобърне света. Точно в това е скрит чарът на книгата. Разказите имат душа! Те дишат заедно с читателя и успяват да променят частица в него. Успяват да го замислят за обикновените неща, които ни докосват понякога с ледени пръсти, понякога със слънчеви лъчи. Емоцията е достатъчна, за да накара и най-безчувственият читател да се просълзи. 

    Един от най-силните разкази в сборника определено е „Злато, златна ябълко”. Разказ за една мечта, притисната от оковите на ежедневието. Притисната от оковите на една ревност, която унищожава всяко красиво чувства след себе си. Възродена от една любов, която е грешна и красива. 

     „И един ден над машинния грохот изведнъж се чу познатото „Златоо, златна ябълко-о-о...”. Всичко притихна, Лалка пееше. Не, тя се прощаваше с живота. Никой не помръдна, докато песента не заглъхна. Шумът беше същия, но зловещото онемяване на стана й породи подозрения...”

     Друг, чисто човешки разказ е „Тортата”. Една кратка и силна история за стар човек, който иска да си спомни за миналото и за добротата, която си е отишла от нетърпеливите хора. За времената, в които душите не са препускали в тръст по неравните полета на живота. 

„  – Госпожице – леко заекна възрастният мъж. – Бих искал да ви поръчам торта. Не знам дали ще я направи майстор Митко, както аз си я представям, защото я искам за много специален случай, от специалните рецепти на дядо...”

        Изключително интересен е й последният разказ от сборника – „Целият ми космос”. Този разказ  ще ви докосне, омае, а накрая ще ви изненада с неочакван край.Още една красива, ранена любов, представена по оригинален начин. 

     "Студеният блясък на звездите ме съблазняваше и усещах полета на кораба като леко промъкване, към вечното спокойствие на царствените планети. Дори ми заприличаха на ледени снежинки върху тъмното космическо пространство, разстлало се с познатия ми до болка рисунък. 

      Освен тези три прекрасни истории, в книгата на Лариса Ангелова може да прочетете разказите: „Аз, Софроний”, „Хотелска стая”, „Две чаши коняк”, „Бялата яхта”, „В кадър” и други кратки, но красиви истории, в които любовта остава на една ръка разстояние.. Те ще ви развълнуват и ще ви хвърлят в морето от чувства и далечни мечти. Онова море, в което героите на всяка от тези истории се носи.

                                                                                                                              Иван Русланов


Други книги от същия автор "Просто един ден" - роман.