понеделник, 23 май 2011 г.

"На любов разстояние" или колко далеч могат да стигнат мечтите ти / Иван Русланов за книгата на Лариса Ангелова



    Книгата на Лариса Ангелова „На любов разстояние” е едно малко достижение на новата българска литература. Малко, защото в нея са вплетени съдбите на обикновени, малки хора  частици от всички нас. Те са като всички онези търсещи личности, които се опитват да се преборят с пречките на живота и да намерят себе си отвъд своите най-съкровени желания. 
     В тази книга са описани съдбите на музиканти, обикновени работници и хотелски служители. Тези герои притежават душевността, която може да преобърне света. Точно в това е скрит чарът на книгата. Разказите имат душа! Те дишат заедно с читателя и успяват да променят частица в него. Успяват да го замислят за обикновените неща, които ни докосват понякога с ледени пръсти, понякога със слънчеви лъчи. Емоцията е достатъчна, за да накара и най-безчувственият читател да се просълзи. 
    Един от най-силните разкази в сборника определено е „Злато, златна ябълко”. Разказ за една мечта, притисната от оковите на ежедневието. Притисната от оковите на една ревност, която унищожава всяко красиво чувства след себе си. Възродена от една любов, която е грешна и красива. 
     „И един ден над машинния грохот изведнъж се чу познатото „Златоо, златна ябълко-о-о...”. Всичко притихна, Лалка пееше. Не, тя се прощаваше с живота. Никой не помръдна, докато песента не заглъхна. Шумът беше същия, но зловещото онемяване на стана й породи подозрения...”
     Друг, чисто човешки разказ е „Тортата”. Една кратка и силна история за стар човек, който иска да си спомни за миналото и за добротата, която си е отишла от нетърпеливите хора. За времената, в които душите не са препускали в тръст по неравните полета на живота. 

„  – Госпожице  леко заекна възрастният мъж. Бих искал да ви поръчам торта. Не знам дали ще я направи майстор Митко, както аз си я представям, защото я искам за много специален случай, от специалните рецепти на дядо...”
        Изключително интересен е й последният разказ от сборника – „Целият ми космос”. Този разказ  ще ви докосне, омае, а накрая ще ви изненада с неочакван край.Още една красива, ранена любов, представена по оригинален начин. 
     "Студеният блясък на звездите ме съблазняваше и усещах полета на кораба като леко промъкване, към вечното спокойствие на царствените планети. Дори ми заприличаха на ледени снежинки върху тъмното космическо пространство, разстлало се с познатия ми до болка рисунък. 

      Освен тези три прекрасни истории, в книгата на Лариса Ангелова може да прочетете разказите: „Аз, Софроний”, „Хотелска стая”, „Две чаши коняк”, „Бялата яхта”, „В кадър” и други кратки, но красиви истории, в които любовта остава на една ръка разстояние.. Те ще ви развълнуват и ще ви хвърлят в морето от чувства и далечни мечти. Онова море, в което героите на всяка от тези истории се носи.


                                                                                                                              Иван Русланов


Други книги от същия автор "Просто един ден" - роман.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг