Не зная колко
дълго продължават браковете. Има дълги, има кратки, има и още по-кратки.
Всъщност най-хубавото на всеки брак е началото. Тогава, когато в делвата на
живота има много сладък мед, а хората са щастливи, доволни и умеят да се смеят.
Моят брак
беше сравнително ранен – едва завършили училище, студенти в първи курс, вече
бяхме бракувани. Животът на младоженците е прекрасен и всичко би било чудесно
докрай, ако не слушахме постоянно упреците и подигравките на нашите неженени
колеги в университета.
– Ти как се
реши да встъпиш в брак? –
– Ама
наистина ли вече си женен?... Ужас!
– И какво
сега? Цял живот само с един мъж?
Затова със съпруга ми решихме малко да се посмеем и да дадем на всички
наши неженени приятели един добър урок, който от своя страна да пресече опитите,
брачното ни щастие да бъде съсипано.
Речено-сторено. Скроихме план и го приведохме в действие. Започнахме
от най-върлите противници на брака с
покани за гости у дома.
Първият се отзова на още същия ден. Съпругът ми го прие в гостната – сериозен
като женен мъж – а аз се скрих зад врата в пълна бойна готовност, но наострила
уши. Разговорът беше малко общ, докато той не започна да пляска с ръце. Тогава
според плана, аз внесох чинно в стаята леген с топла вода, коленичих, събух
чорапите му и накиснах краката му във водата, под смаяния поглед на колегата. След
известно време той отново плясна с ръце, а аз запъхтяна внесох едно подносче с
изстудена биричка и мезе. На следващото пляскане, влетях в стаята, носейки кърпа
и чехли, а колегата ме гледаше все така изумено. На четвъртото пляскане донесох
нови бутилки с изстудена бира, на петото ново мезе и т.н.
Този номер изиграхме няколко пъти пред неговите и моите колеги като
сменяхме само ролите си.
Да ви призная имаше моменти, когато сериозния вид на лицето ми беше
върха на артистичните ми умения. Но общо взето беше ужасно приятно да играем и двете роли.
Крепяха ме овациите на моите колежки, които получвах и явно, и тайно.
Най-вече, когато съпругът ми внасяше подноса с кафе или пък ми носеше чехлите.
Но най-хубавото беше, че щом се зашушукаше зад гърбовете ни, вече знаехме за
какво иде реч.
Скоро никой не плюеше срещу факта, че сме бракувани, а за около година
нашите неженени приятели смениха семейния си статус.
p.s. След време, говорейки си с една
колега, получих следното откровение:
– Хубаво нещо е брачният живот! Аз случих с добър, умен и интелигентен
мъж. Само когато започне да пляска с ръце, настават скандали...
Нели Господинова © Всички права запазени
Няма коментари:
Публикуване на коментар