събота, 9 юли 2011 г.

"Под сенките на куковото лято” се крият любов, философия и сила/ Иван Русланов за книгата на Галена Воротинцева

„Живях, но все си мислех за смъртта.
Под клетва давах честната си дума.
Сега разбрах, че вятър и мъгла,
е истината, щом от нея губим...”
(Из „За цената”)
Силни думи, нали? Те са от стиха на Галена Воротинцева „За цената". Включен е в нейната втора книга „Под сенките на кукувото лято”. Стихосбирка, събрала в себе си любов, философия и носталгия по красивото минало.
Самата книга е разделена на три части. „На куково лято”, „На връщане” и „Очите на баба” включват в себе си стихове, в които всеки ще намери себе си.
Стихотворението, с което първо ви запознах, Галена разкзава, че е писала два дни преди премиерата на нейната предишна книга „Като Калина”, на 12 октомври 2010 година, след като чува от свой близък колко болки може да спести една лъжа, тя написва този чудесен стих.
За стихосбирката като цяло, поетесата признава, че издаването й не е било планирано. След като й се обаждат от Мелник с радостната новина, че е с първа награда в конкурса „Мелнишки вечери на поезията”, плановете се променят. В книгата, освен нови неща, написани през последната година и половина, присъстват и стари, непубликувани другаде, стихове.
Галена ме посъветва да не хваля прекалено книгата й, но аз нямам какво лошо да кажа. Истината е, че това е една чудесна, искрена стихосбирка, събрала цяла палитра от силни чувства. И не само любовни. В книгата присъства завръщане към старите корени. Поглед назад, към времената на детството...
„Тютюнът, знам, отдавна е обран
и цяла вечност мина оттогава.
Погребах детството, а Господ сам,
се сети и прибра наесен баба...”
(Из „Тютюн”)
В стиховете място намира мотивът за надеждата. Тази малка искра, от която винаги имаме нужда. Един знак на борбеност и сила, каквато може да вирее само в онези, които са готови да се борят за мечтите си. И не само. За онези, които имат силата да запазят себе си.
„Ти все още си жива, моя светла надежда,
все така ми повтарят, че последна ще мреш.
Цяла вечност се пънеш в кукувичата прежда,
всеки дойде за малко, предаде те и беж...”
(Из „Монолог”)
Няма как в една чувствена стихосбирка да се избегне любовта. Онази, изживяната, изстраданата и силната. За онази, която макар и да е отшумяла, е оставила своето място в сърцето.
„Показах ти се – сякаш съм чаршия,
вилня по мен надълго и широко,
залиса се – то беше шарения,
то беше чудо-празник за окото.”
(Из „Като чаршия”)
И така „Под сенките на куковото лято” е една силна книга. Радвам се, че успях да се запозная лично с авторката й, за да се утвърди още едно твърдение за мен. А то е, че за да си наистина добър поет или писател, преди всичко, трябва да бъдеш добър и истински човек.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг