С много обич, признания и цветя бе обсипан майсторът на българския любовен стих Евтим Евтимов по повод премиерата на новата му книга „Ако ти си отидеш за миг”, издадена от „Персей” нa 13. 02.2013 г.
Близо триста почитатели на поета препълниха най-голямата зала в Столична библиотека и коридорите около нея, за да получат автограф от твореца и да се докоснат до любовната магия на поезията му. Половин час преди началото всички седящи места бяха заети, бързо свършиха и допълнително внесените столове, колкото позволяваше пространството на залата, но верните почитатели на поета останаха и в коридорите, за да се срещнат лично с него и да бъдат част от премиерата на последната му книга.
Евтим Евтимов
„Персей”,
с луксозна твърда подвързия,
ISBN 978-619-1610-16-7,
с цветни илюстрации,
160 стр.,
цена 14.99 лв.
Книгата излезе по книжарниците още на 5 февруари. Изданието с луксозна твърда подвързия и цветни илюстрации. Илюстрирано е с фотографии от личния архив на поета и репродукции на картини на талантливата художничка Ралица Денчева, която по същото време ще открие своя самостоятелна изложба в Париж.
Но книгата е и нещо повече - тя разказва в стихове и лирически любовни послания за непозволената любов на Евтим Евтимов с колежката му перо Петя Йорданова. Тя е вдъхновителката на шедьоврите му „Горчиво вино” и „Обич за обич”, но и самата е поетеса (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”). Обстоятелствата около връзката им излизат наяве за пръв път сега, половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя.Тази непозволена, но голяма любов е емоционалният подтик за създаването на едни от шедьоврите на българската любовна поезия.
Когато се срещат, и двамата са женени. По-късно Евтим се развежда, но не задължава Петя и тя да го направи.
Двамата се запознават в средата на март 1964 г. в редакцията на вестник „Учителско дело”. Всеки от тях е чел стихове на другия, но сега се виждат за пръв път. По онова време Петя Йорданова е секретар на Дом на учителя, а Евтим - секретар на читалището в Петрич. При първата им случайна среща Петя заявява, че би искала да организират в Петрич гостуване на литературния кръжок към Дом на учителя. Тогава в него членуват поети като Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов… Десетина дни по-късно Петя се обажда по телефона на Евтим в Петрич. Уговарят гостуването на поетите за началото на април, по време на ученическата ваканция. На 4 април 1964 г. гостите пристигат. Евтим ги посреща, води ги на Самуилова крепост. Налага се да минат през река Струмешница. Докато минават през един брод, Петя се хваща за Евтим, а през него като че ли преминава електрически ток, а след това и чувството за особена близост.
Хубава жена, която не прилича на другите” - това си мисли той. Същата година пролетта е дошла по-рано и поетът й откъсва клонка с първите узрели череши. Вечерта има весела част - танци, закачки… Евтим кани Петя на танц, но тя отговаря: „Танцът ще го отложим за друг път и друго място”. Ситуацията е деликатна, защото някои писатели са дошли със съпругите си, както и самият Евтим.
В Ловния дом на Петрич, под греещите звезди в небето и над окъпания в светлини Петрич, Евтим излива чувствата си пред Петя. Тогава започва всичко и неочаквано родилото се романтично чувство отприщва мощната творческа енергия, която ще роди едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия.
Ако ти си отидеш за миг
Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.
Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня,
който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
ако ти си отидеш за миг.
Аз назаем не съм те прегръщал
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Днес ми стига,
че нещо съм дал.
Може ти да не дойдеш на среща,
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
да гори до последните дни,
до последния дъх и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар