Откога
пишеш поезия, Руми? И защо? Какво е това да пишеш поезия?
Правила съм опити под
влияние на класиците, изучавани по литература, още в началните класове.
Осъзнатото си творчество съм започнала да създавам през далечната 1982 година,
когато бях в 8-ми клас. И досега някои стихотворения не мога да ги достигна по
чистота и наситеност на емоциите.
Що се отнася до това,
какво е да пишеш поезия, мога да отговоря с въпроса: А може ли да се живее без да
се диша?
Вярно ли е, че когато любовта напуска
живота ни, идва поезията? Или е обратното?
Мисля, че при всекиго е
различно. Например, когато любовта напусна живота ми, ме напусна и поезията. И
се чувствах, меко казано, ограбена.
Но не съм очаквала, че
една виртуална любов, примерно, може да роди прекрасна поредица от любовни
стихове. Но с напредването на технологиите и това преживях.
Наистина
ли най-красивите произведения се раждат от болката на писателя?
Не мисля. И болката, и щастието могат да родят
красота в еднаква степен.
Кое е
по-лесното: да пишеш поезия или проза? Доколкото зная, ти пишеш и много хубави
фолклорни приказки.
Поезия, определено. Ако имаш съмнения, че някоя
мисъл не е твоя, много лесно можеш да провериш с търсачката за съответствия и
аналогии. Докато с прозата е по-сложно. От много четене фантазията ти и
прочетеното могат да се преплетат и все отнякъде да изскочи първообраз на
написаното от теб. Затова подхождам много внимателно с нея и цитирам
източниците, които ползвам, за да не се получат грешки.
Това
е третата ти поетична книга. Трудно ли е да се напише книга?
Не, не е трудно да се
напише книга. Трудно е да се издаде книга, по финансови съображения.
Вярно ли е, че знаеш езика на цветята? Третата ти книга носи името „Шепот на
магнолия”.
Ооо, да! Нито един от
езиците на гората не ми е чужд. Мога с гордост да споделя, че биологията, и в
частност ботаниката, са ми една от
големите любови. Навремето се готвех да ставам учен-биолог, но нямах късмет
нито с Природоматематическата национална гимназия, нито с Университета.
Горе-долу от 22-рата си година навлязох в прехода и животът ми изцяло премина в
условия на оцеляване, които не са спрели и до днес. Но това е тема, която клони
към политиката и ми се ще да я избегнем.
Разкажи
ни повече за този храст магнолия. Какво ти нашепва всъщност магнолията?
Този храст го видях в
саксия в един цветарски магазин. И през 2007 година си го подарих за осми март.
След като прецъфтя го прехвърлих в градината. Първите три зими затрупвах
корените му с дървесни трици, за да не измръзнат. После от 50 см дръвчето стана
двуметрово и устоява и на минусови температури. Всяка пролет ни радва с все
по-големи и все повече цветове. А какво ми
е нашепнала – това всеки може да прочете в новата ми стихосбирка.
Ароматът
на магнолията е летен аромат… Случайна ли е появата на книгата точно преди Еньовден?
Тук се усмихвам. По-скоро
стихосбирката ми е подарък на самата мен, за рождения ми ден, който е през
месец май.
Какво
още искаш да кажеш на читателите, които ще разгърнат страниците на книгата ти?
Няма да съжалявате, ако
станете неин притежател или я намерите да я прочетете по друг начин. Важното е
да стигне до вас и сърцата ви, и да откриете в нея и частица от себе си. Приятно
четене!
След "Еднорози се любят насън" и "Луната вместо тебе ме целуна" излезе от печат и третата книга на поетесата Румяна Пелова - "Шепот на магнолия". Тя е дело на издателско ателие "Ангобой". Автор на корицата е художничката Ася Толедо. Редактор Нели Господинова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар