сряда, 24 септември 2014 г.

България има нужда от книги като тази

         


България има нужда от книги като тази. Сега, когато живеем в перманентна икономическа, финансова, духовна и демографска криза, имаме въпиюща нужда от поводи за национална гордост, от завръщане към родовите корени. Тревожно е че 60% от младите хора, завършващи образованието си (средно и висше) нямат намерение да търсят реализация в България. Някои наши сънародници в чужбина се срамуват да признаят че са българи, защото българин често се възприема, като синоним на бедняк, бездомник и крадец. А понякога и на нещо още по-обидно. Това не е книга подходяща само за настоящи и бивши гурбетчии или за българите от Западните покрайнини, скътали в душата си „златната нишка, „по-тънка и от косъм”, на своята национална идентичност. Стихове като Три цвята, Предсказано от Пагане, На Шипка е тихо, Мадарски конник, Червено цвете за Батак..., възпяващи родните национални символи, действат отрезвяващо на опиянените по Запада и глобализма наши сънародници, независимо къде и как живеят. България в сърцето ми, като История славянобългарска, като Епопея на забравените ни напомня, че „и ний сме дали нещо на света”, че сме духовно богати в своята бедност и сме съхранили своите календарно-обедни ритуали, култура, език и име над 1300г.
В тази книга ще намерите стихове, посветени на български градове и на бележити българи, преразказани в стихове легенди, възпети природни забележителности. Ивелина Никова използва различни начини на повествование – сегашно историческо време, първо и трето лице, диалози. Пейзажните елементи в някои стихове придават образност, обличайки ги в ризите на оригиналните си метафори:

                     Нощта разплита черната си риза
                     и в Янтра падат звездните й нишки.
                                                    („Търновска луна”)

                    Отново ме галят лъжци-ветрове,
                    съдрали последните пясъчни ризи.
                    Пак старата мелница чака, зове –
                    по ръб на душата й лятото слиза.
                                                             („Несебър”)

            Стихове, като Лазарки, Девата вишня, Нестинарски огън, Татул, Нейде по къра, Йово, девойко... се родеят с народното творчество. Изпъстрени с диалектизми, те рисуват картини от бъргарското село – хорà, сватби, ритуали по време на празници – оцелели от древността до наши дни. За да я има България, не само като географско понятие, за да се сбъдне заклинанието:

                   До днес отекват думите на Пагане:
                  „България, пребъдвай ти през вековете!“
                                         (Предсказано от Пагане)

са нужни творци, като Ивелина Никова, които да напомнят славното минало. Защото „народ, който не познава историята си е обречен да я повтори”. Трябва да признаем, че в нашата има и не чак толкова славни периоди. "България в сърцето ми" е втората авторска стихосбирка, в която Ивелина Никова ни засвидетелства своята синовна обич и преклонение към родината. На добър час към читателските сърца!


                                                      
         ©Красимир Тенев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг