неделя, 24 април 2011 г.

"Съдба е!" - новата книга на Красимир Тенев

Времената се менят, но нищо не може да заличи вярата, любовта и онази трансцедентална истина за доброто и злото, която всеки от нас открива дълбоко в себе си и в света около него. Пресътворени в притчи, разговори, впечатления, в крайна сметка това, което сме и което искаме да бъдем е Съдба. 

"Съдба е!" е новата електронна книга на Красимир Тенев-Майстора, победител в раздел Поезия на Първия Летен фесйбук Конкурс "По стъпките на лятото", организиран от "Фондация Буквите", която той спечели със сонета си "По стъпките на лятото".

Малко нетипичен, с различно светоусещане, но изключително прецизен и красив сонет, отразяващ най-точно тематиката на конкурса. Всъщност, не е тайна, че сонетите са запазена марка на Тенев. Мисля, че няма форма на сонета, в която той да не е експериментирал уменията си - Шекспиров, Спенсъров, царски, обърнат,акростишен, двуримен, с различни схеми на римуване и във всичките пет стихотворни ритмични  стъпки. Е, може би е съдба написването на тези 14 стиха. 

Краси Тенев често пише за превратностите в съдбата на хората. В стиховете му тънко се преплитат религия, житейски истории и притчи. И ако е вярно, че вярата ни, мислите ни създават мотивацията за постъпките ни в краткия земен живот, то смисълът и темата за съдбата са преплетени по изключителен поетичен начин  в тази книга. Притчите в рими са другото лице на поезията на Майстора. "По-малкият грях" и "Дуел" разказват за превратностите в живота, обусловени от силните страсти.

"Разбойници двама в гората се крили
и мъчел ги яростен глад.
Орача в съседната нива решили
да колят, храна да крадат. " / По- малкият грях/

 "На неделната служба се сбили,
че любимата обща била
и в дуел смъртоносен решили
да довършат те свойте дела.

Но обидили Господ и ето:
Той живота на двамата взел,
а любимата явно на трети
ще остане след тоя дуел." / Дуел/

Но истината за живота живее в спора, в разговорите  в  "Тихият кът" - кафене в покрайнините на Благоевград, където  се събира част от благоевградското поетично общество. И въпреки, че за мен лично стиховете  на Краси звучат с онази мистична красота и топлина на  разказите край огнището в студената зима или край открития огън в топлите летни нощи, понякога действителността  е малко по-различна. 
"В “Тихият кът**” става сбор -
срещат се местни поети,
сядат отвън пред кафето,
истини бистрят във спор.

Стихове тук се четат,
вечер след шест в понеделник.
Лермонтов, Пушкин и Дèлвиг
някога в превод звучат. " / Тихият кът/



"Истината е това, в което вярваме." И въпреки  предопределеността на живота ни от Бога, в спора се ражда в истината - спор между мъдростта и младостта, между астронома и биолога /първокурсници студенти/ или между бедността и богатството:

"Опърпан просяк казал на лихвар:
"Какво като си толкова богат?!
Да не живееш вечно, в благодат?"
И ти ще пукнеш, като всяка твар."/ Диалог/

Но стига религия и философия. Поетът е поет ако има любов, ако има муза, които го вълнуват и го даряват с полет и вдъхновение. За Майстора любовното и поетично вдъхновение е неговата съпруга. Понякога любимите, които сме възпели с поезията стават по-известни от самите автори, затованяма да подмина музата на поета. Най-нежната, най-любовната поезия на Краси е отредена на жената у дома, жената, при която се прибира вечер - вярната съпруга:

"Очаквам с нетърпение и тръпка,
когато уморен се връщам в къщи,
да чуваш в коридора мойте стъпки,
да ме посрещаш и да ме прегръщаш." / Очакване//кликни/

"На тебе, Обич моя" са посветени най-прекрасните любовни редове. Най-чистите чувства спохождат хората, когато мисълта за смъртта се превърне в апотеоз на живота:

"Не идвай на гроба ми с черен воал
и с мъртви цветя... Само живи засаждай.
(Аз искам смъртта ми живот да възражда.)
Обраните гаснат, навяват  печал...

Облечена в бяло ела… Приседни
и цвете обичниче ти засади ми,
щом то е наречено с твоето имe,
ще ми е  утеха в самотните дни." / Последно желание/

"Което е било, пак ще бъде..."  Но дали ако тленното е мимолетно, усещането за вечност не ее  просто част от най-сакралната изповед, която можем да споделим с човека до нас, защото той е правилният избор, той  е нашата съдба:

"И истината проумях:
ще бъда,  съм и вече бях… 
Разбрах и друго - то ме смая –
         
в безкрая щом те разпознах,
това е знак, че не е грях 
да бъдем заедно – съдба е!" / Съдба е/


И за да завършим темата за съдбата, преплетена в поезията на Краси като прашинка от вечното и непреходното, като искра от огъня на живота, като библейски символ, в крайна сметка стигаме до онзи личностен катарзис на лирическия герой, в който е закодиран смисълът на живота."Съдба е" нашият личностен избор и взаимността ни с нас самите и със света около нас, но както сподели самият Тенев "границите на предопределеността са подвижни, както всичко останало в тоя свят, защото динамиката е повсеместна."

И тъй като говорих доста, ми се ще да ви пожелая приятни минути с книгата на Красимир Тенев " Съдба е"    /кликни/




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг