Поезия: Покрив

Сигурно бедно живея,

а покрив трудно се вдига,

но у дома ми се смеем,

хлябът, когато не стига.
В кръчмата песен, чу ли я?

Пият в беда, в сполука...

Но в този живот и в другия –

не с чаша си меря мъката.
За всички има небета
и някой гледа отгоре –
но за небето в човека,
трудно говорят хората.
Нищо, че вятърът горе
с Господ си мери геройството,
днес ветровете са болест
и твърде голо достойнството.
За всичко, всичко се плаща –
този свят даром не дава,
та кой кавото ще връща,
нека сега го направи.
Сигурно аз съм различна,
но покрив без корен бива ли?
Днес облакът ми се стича
и ще измия спомена.

Днес няма нищо сигурно –

синът ми само ме топли...

Залепвам парчета минало,

защото сама съм покрив.