"Най-лесният отговор би бил, че просто е невъзможно човек, продал толкова много романи като мен, да не може да каже за писането нещо, което да си заслужава. Но лесният отговор не винаги е и правилният. Полковник Сандърс от „Кентъки Фрайд Чикън“ например е продал безмерни количества пилешки бутчета, обаче съвсем не съм сигурен, че някой би проявил любопитство как точно го е направил. Ако бях толкова самонадеян, че да издам ръководство по писане, според мен трябваше да изтъкна по-добра причина от големия си успех и известност. Или с други думи, не исках да напиша дори и съвсем кратка книжка, която да ме накара след това да се почувствам или като литературен дърдорко и многознайко, или като трансцедентален задник. От тези книги (и тези автори) има доволно много на пазара — не, благодаря."
* * *
Колкото по-кратка е книгата, толкова по-малко глупости има в нея.Писането е човешко, редактирането е божествено. Редакторът винаги има право.
Изиграеш ли ме веднъж, срам за тебе. Изиграеш ли ме два пъти – срам за мене. Изиграеш ли ме трети път – срам за двама ни.
Имитацията винаги предшества творчеството.
Когато си твърде млад, за да се бръснеш, оптимизмът е напълно естествена реакция на неуспеха.
Ако пишеш, все ще се намери някой да те накара да се чувстваш гадно заради това.
Разбира се това беше неприятно, но то кое ли в гимназията е приятно. Училището ни се струваше най-сериозното нещо на света. Едва на втората или третата среща на випуска започваме да осъзнаваме колко абсурдно е било всичко.
След написването й историята принадлежи на всички, които искат да я прочетат.
Писането е самотна професия. Много е важно да имаш до себе си някой, който вярва в теб.
Аз бях само една дребна риба в река, гъмжаща от риби.
Животът не е опора на изкуството. Точно обратното е.
Никога не сядайте пред празния лист, преди да сте концентрирани.
Не ви карам да се изразявате цинично, а само просто и директно.
Използвай първата дума, която ти хрумва, стига да е подходяща и изразителна.
Подлог и глагол – това е върхът на стила, излъчват поетичен блясък.
Глаголите са в действителен или страдателен залог. Действителният извършва нещо, а със страдателния извършват нещо! Страдателният е удобен, не е необходимо да се блъскаш с нещо. Затова плахите писатели го предпочитат, както плахите любовници харесват пасивни партньорки.
Доброто писане изисква да се освободите от изкуствеността; да не мислите дали ще се хареса или не.
Не е нужно езикът ви винаги да е с вратовръзка и с връзки на обувките. Ако искате да сте добър писател, учтивостта трябва да е предпоследната ви грижа. Последната ви грижа трябва да бъде доброто общество и неговите очаквания.
Ритъмът е вродено качество, но то също е резултат и от хиляди часове писане и десетки хиляди часове четене.
Стига да сте честни и почтени и да рендосвате гладко всяка врата, може да строите каквото си поискате – цели дворци и палати! Говорим за заучени умения, за думи и стил. Дори само с тях, дори и без магия, могат да се построят забележителни неща!
За мен истинската работа е да не работя.
Как пишете? Редя дума след дума.
За какво да пиша? За всичко, каквото си искате, стига да казвате истината!
Тайната на доброто писане са ясните мисли и ясното им изразяване.
Америка е пълна с набедени цензори, които целят едно – да ви накарат да гледате на света с техните очи.
Какво ме интересува мнението им? Никога не съм раболепничил. Винаги съм казвал истината.
Има и един трети елемент – чистата безметежна фантазия!
Романите на ужаса са пълни с кръв – с това търгуваме, ако мога така да се изразя.
Когато пишеш книга, садиш дървета ден след ден. Накрая трябва да отстъпиш крачка назад и да видиш гората.
Всички книги, които заслужават да се прочетат, имат тема, т.е. отнасят се за нещо.
Когато творческото ти въображение пресъхне, скуката може да е и оздравителна.
Който върши нещо с радост, може да го върши до безкрай."
Няма коментари:
Публикуване на коментар