КАК СЕ ТАНЦУВА С ПОЕЗИЯ?... от Румяна Пелова Втори поетичен бал на лятната поезия 2012

Как се танцува с поезия?Въпросът е повече от любопитен. Но всички, които са си направили труда и са посетили поне един от Поетичните балове, организирани от Ваня Маркова в Арт-Клуб „Маркони” във Варна, са на мнение, че това е едно невероятно преживяване.

Още миналата година имах възможността да присъствам на Есенния бал на поезията и бях развълнувана от всичко, което се случи - от срещите, стиховете и разбира се - самия бал. Бяха раздадени награди в три категории. Определяше ги публиката и обидени нямаше, защото всеки получаваше грамота с логото на сайта за художествена литература Хулите, галерия „Арт Маркони” и званието по-четена дама на бала или съответно по-четен кавалер на бала.

Тогава, на връщане от това събитие, написах във влака стихотворението „Есенен бал на поезията”*

Нищо особено погледнато отгоре-отгоре, но за да седне човек да пише, значи нещо го е впечатлило и оставило хубави спомени у него.

Та така, стига толкова с увода и да се върна към същественото:

ЛЕТНИЯТ БАЛ НА ПОЕЗИЯТА - 2012 г.

Като хора, живеещи далеч от морето, с моята приятелка Станислава Немска, позната от сайтовете с ника си stenli499, решихме да съчетаем полезното с приятното и хем да направим няколко дни тен на морето, хем да присъстваме на въпросния бал.

Рано сутринта на 27.07.2012 г. след почти час закъснение слязохме на гарата във Варна.

Настанихме се в предварително уредена квартира в центъра на града, почти зад катедралата, която е знакова сграда за този, така добре разпределен в архитектурно и строително отношение, град. Докато се натуткаме да си подредим багажа, стана време за срещата ни в клуба със собственичката му Ваня Маркова – Маркони55.

А тя е една такава светла, приветлива и приказлива, може с часове да омайва с разказите си хората. Не усетихме как мина един час. Обещахме й на другия ден да отидем по-рано и да помогнем в организацията на бала. Оттам – на плажа, при така лелеяното море.

На другия ден – пак плаж до към 3 следобед, но се прибрахме да отдъхнем и да се приготвим за бала. Все пак сме жени и като такива се предполага, че сме суетни.

Отидохме при Маркони, помогнахме да се нанижат символичните за лятото миди на сини панделки и лека-полека времето, което имахме на разположение изтече. Приех ангажимента да отговарям за витрината, на която всеки автор, имащ издадена книжка, можеше да я предложи на промоционалната цена от 5 лева, а всеки желаещ можеше да си закупи предпочитаната такава, като заедно с това получи и автограф от автора.

На витрината присъстваха стихосбирките на: Станка Бонева – „Засей ми море”, Екатерина Митова – „Кет”, Ваня Маркова –„ Нощта е нежна. А ти?”, „Луната вместо тебе ме целуна” и „ Еднорози се любят насън” на Румяна Пелова, „Дух по вятър разпилян” и „Идилични бои” на Галина Иванова и книжката с проза на Живка Иванова – „Вторникът е зелен”.

Гостите бяха около 30-тина човека. Докато се настани публиката, докато се запознаят,познаващите се само от интернет хора, докато се изберат най-подходящите за закупуване книжки и дойде време за откриване на бала.

Водеща, то се знае, бе артистичната и сладкодумна Маркони. Тя обяви категориите, в които се състезават летните творби и наградите, които щяха да се раздадат. И се започна едно четене... Тези от авторите, които присъстваха лично, сами си четоха стиховете, за отсъстващите – ролята на рецитатори поеха Ваня Маркова (за жените) и Георги Велчовски (за мъжете). След изчитането на 47-те произведения, Маркони зададе откъсите от избраните стихове и обяви поетичен  рицарски дуел, а тези, които не пожелаха да се включат в него, пиха по чаша вино със соленки и емблематичните чери-доматчета, отглеждани в градината на домакинята в Кранево.

Избран бе за състезанието по бързо писане на стих откъса от Илко Илиев:

„...А вън е лято, време за обичане”.

В двубоя, по-скоро поетичния многобой, се включиха: Галина Иванова, Женя Живкова, Сергей Сергеев, Нели Никова, Мариана Захариева, Ваня Димитрова и Милена Белчева. Гледахме как пред очите ни протича творческия процес на наши колеги от сайтовете. И се случи нещо очаквано и желано: появиха се нови, стойностни творби, от които публиката трябваше да избере най-доброто. Неуморимият боец и доказала своите способности неведнъж, Галина Иванова от Варна със стиха „Лодка на рейда”** бе фаворитът на публиката този път. Тя бе мощно аплодирана и с гласовете на присъстващите получи заслужената награда, предоставената от Живка Иванова - картина от дъщеря й.

Следваха номинациите за най-секси нарисувано с думи лято. Наградата единодушно бе присъдена на Ани Николова от Добрич със стихотвортението „По вътрешния ръб”***. Тя отнесе бутилка червено вино.

За най-силно изразено с думи лято, наградата бе връчена на Живка Иванова от Бургас, за стихотворението „Бургаско специално”****. Наградата бе: живи цветя, наредени във формата на лодка.

И накрая призът за най-красиво нарисувано с думи лято отнесе Юлияна Николова от Бургас със стихотворението „Лято”*****, която пък съвсем скромно сама се определи като Първа сред Равни. Юлияна получи картина от художничката Петя Александрова.

Събитието „Летен бал на поезията” бе придружено с много целувки и правене на любителски, и не толкова, фотографии. После по-голямата част от присъстващите се отправихме към близкото заведение, за да полеем подобаващо бала.

Мога още много да разказвам за следващите два дни от престоя ни във морската столица на България, но това вече ще са лични подробности.

Прибрахме  се заредени със слънчеви лъчи и положителни емоции, за да се върнем към ежедневните си и прозаични занимания у дома.

Румяна Пелова

Още снимки можете да разгледате ТУК

-------------------------------------------------------------------------------------------

  *Есенен бал на поезията

от Румяна Пелова

Поезията тази нощ танцува,

чрез огнения танц на есента.

По дансинга с пантофки ще валсува

във вихъра на падащи листа.

Облечена във балната си рокля

със лятото ще се сбогува тя.

След него ще останат да ни стоплят

букет от летни, весели цветя.

Поезията тази нощ е в бяло,

приела образа на младостта.

Флиртува със поетите на бала,

и бавно ни зарежда с есента.

**Лодка на рейда
от Галина Иванова 

"А вън е лято - време за обичане"
                                         Илко Илиев

А вън е лято - време за обичане
и май, че няма никакъв резон
на спомен - болка вечно да се вричам
край този дъхав синкав вълнолом.

А вън е лято - петимно за ласки,
безумен шлагер тръгва по брега.
Аз няма смисъл да отскачам рязко
от всеки поглед, пълен със нега.

Навярно просто някой се сбогува
с предишна обич тука, сред шума.
Защо мълча - Джоконда ли съм в Лувър?
Нима е видно колко съм сама?

Нима е явно с всяка песъчинка
как все по - плътни питанки редя?
Аз по - съм хладна външно от блондинка
и някак пуст за мене е градът.

Но ти сега - изникнеш ли отнейде -
ще те позная - мъж от моя сън.
Аз ще те чакам. Лодка съм на рейда.
На страст ухае въздухът навън.

***По вътрешния ръб
от  Ани Николова 

По вътрешния ръб
по мислите
(онези скритите)
ще те опипам!
С потропване
на пръсти,
с разкопчана гръд -
в сърдечния ти ритъм...
В очите ти
ще грейна слънчево
със ореол на лято
пред разгаряне
С дъха на утрото -
разпукан пъпеш
по устните ти
ще близнИ узрялото

****Бургаско специално
от  Живка Иванова 

Лятото, дълго преди да е циганско,
беше на всеки и беше по много,
гордо със своето пясъчно лого
и със солени рисунки и приказки,
скрити на сянка в окото на риба.

Потна презрамка изхлузила, жегата
слушаше зяпнала Петьо Пандира,
черпеше щедро с калмари и бира
стария плаж, който с четина рехава
чакаше ред за бръснача на бриза.

Всеки следобед морето подскачаше,
влязло в играта на ластик с таляните,
теглеха мрежи с очи капитаните,
трайно закотвили дъх във мераците
по вълнолома на женската грация.

Лятото, дълго преди да е циганско,
пак е на всеки и пак е по много,
но да отпиеш от светлото чудо,
трябва да палнеш душата да свети
или ти трябват очите на ПЕТЯ.

******Лято
от Юлияна Николова
Ягодки дъхави.
Букетче метличини.
Старият орех
на двора шуми.
Дъждец приросява
и тихо поляга
в жадните пазви
на топли треви.

Залез лениво
над хълма разлива
последните капки
от морното слънце
и тъй неусетно
денят си отива -
търкулва се сякаш
отронено зрънце.

Здрачът полека
притуля върхари.
Лъх сенокосен
отмора тъче.
Край прашна пътека
със звънка цафара
подхваща напев
подранило щурче.

Нощ-самодива
от звездни кълбета
гиздило стъкмява -
в коси за вплете.
А вятър чевръсто
наоколо шета
и приказки летни
приспивно чете.

РЕПОРТАЖ ОТ ВИСИНИТЕ НАД БЕКЛЕМЕТО от Румяна Пелова

Всеки човек мечтае да полети. Някои успяват насън. Други с полета на мисълта. Аз пък съм от третите, полетели наистина, защото имат мечти и не жалят средства и сили да ги направят реалност. Как стана това ли? Ще ви разкажа…

Участвам в най-различни конкурси за поезия.. Хей така, не заради славата или победата, а просто от спортна злоба. И ми се е случвало и да печеля, като по-често съм само между номинираните. Но какво от това, ще попитам, след като англичаните с гордост посочват в биографиите си дори само номинациите по определен повод. Нека да мислим малко по европейски и ние.

И така… От литературния сайт „Хулите” и клуба по парапланеризъм „Скайномад” в гр. Сопот беше обявен за втори път конкурс с тематичното заглавие „Състояние на полет”. Чудесно, тъкмо имах написано непубликувано стихотворение на тази тема и го изпратих. Даже не ми се беше налагало да се насилвам и да измислям нещо свръхусилия и изсмукано от пръстите по темата.

В крайна сметка наградите си заслужаваха участието, а ако ми се случеше да отида, в никакъв случай нямаше да изпусна бонуса летене с парапланер. И да не ставам скучна с дълги обяснения – взех участие и бях сред номинираните за поезия. Оттам насетне беше по-лесно да се вземе решение да отскоча до Сопот за церемонията по награждаването. И ето че, двете с Цветанка Бъчева – детска поетеса от Перник и независимо от възрастта й огън-жена, нарамихме малко багаж и потеглихме към възрожденския старинен град, съхранил в себе си традициите на времето, и запазил историческите си спомени за действителни и измислени хора и събития.

Пристигнахме на гарата на едно градче, където времето беше забавило хода си. И тук се убедих за сетен път, че когато прави нещо, природата балансира нещата: райски красоти, пейзажи и хора, настроени услужливо, за сметка на неподдържана гара, която беше на 2 км път от центъра и нямаше никакъв шанс да се намери превоз, ако не е подсигурен предварително. Не се бяха сетили да поставят дори телефон, та чужденците идващи заради туризъм да извикат поне такси. И тук важеше с пълна сила поговорката – хубава работа, ама българска.

Все пак заради добрата организация на домакините и добронамереното отношение на логистика Дани от клуба, придвижването до града и настаняването ни в хотела се осъществи лесно.

Церемонията по награждаването беше насрочена от 19.00 часа и щеше да се проведе в Радиното училище. А дотогава имахме цял следобед време: и да отдъхнем, и да разгледаме забележителностите на семплото градче. И го направихме. Е, на три пъти излелия се като из ведро дъжд ни измокри до кости, но пък затова,че вече сме навлезли в зрялото лято, дрехите ни изсъхнаха върху ни, без да се налага да се връщаме до семейния хотел „Детелина”, за да се преоблечем.

Дойде и дългоочакваният момент по награждаването.

Системният администратор на хулите Иван Янкулов прочете кратка статистика от конкурса, а именно: брой участници, населени места от които пращат творбите си, брой творби – съответно поезия и проза, брой оценки и коментари отправени към творбите. Спомена и формулата, по която беше направен подбора за номинираните неща, а тя, както всеки математически алгоритъм не е лесна за обяснение.

И след това настъпи вълнението от раздадените награди, като не мога да определя кое беше по-силно: дали това на наградените участници или на самата публика, която с топли аплодисменти посрещаше отличията.

Тук ще изброя призьорите:

Категория „Поезия”:

1-во място: Някой ден - Женя Живкова-Стайкова - (Jenia)

2-ро място: На хвърлей място  - Галина Драгнева Иванова - (WinterSky)

3-то място: Смелостта да си откровена - Милка Георгиева Пиналска - (meiia)

поощрениe от журито:

Капричио за седем небета - Мая Йорданова Митова - (Omaia)

награда на читателите:

Безсмъртни в състояние на полет - Николета Кирякова Комедвенска - (nikikomedvenska)

Категория „Проза”:

1-во място: Виж ме бе, Прасе! Летя-я-я... - Нели Господинова - (nellnokia)

2-ро място: Меглен - Георги Делчев Сталев - (geostal)

3-то място: Как се приготвя стих за полет - Мариана Иванова Царкова - (Мia2442)

поощрениe от журито:

Монолог в състояние на полет - Виолина Асенова Енева - (Usmiv4ica)

награда на читателите:

Небесен дар - Симеон Димитров Христов - (prismehul)

Журито присъди и отличие за млад автор:

Полет чрез автохипноза - Йорданка Делева - (Peace_of_mind) 10-ти клас от Карлово.

 Паричните награди (150 лв за първо място и по 100 лв за 2-ро и 3-то място в двете категории) бяха осигурени от Сдружение "ХуЛите" чрез спонсорството на ЕЛЕКТРОКОНСОРЦИУМ ООД.

 Спортен клуб по парапланеризъм "СКАЙНОМАД" връчи безплатни ваучери за полет в тандем за първите места в категориите и малки пластики от дърворезба за първите три места.

 Евгения Маринчева (PLACEBO)бе нарисувала и подари свои картини за второ място в двете категории.

 За всички имаше специални ОТЛИЧИЯ подписани от журито, Николай Йотов от "Скайномад", Иван Янкулов от "ХуЛите" и Кмета на община Сопот.

Понеже бях поела ангажимент към моята близка позната и колега по перо Нели Господинова, ако получи някаква награда да й я предам, от цялата ситуация и аз извлякох полза, като помолих да ми преотстъпи ваучера си за летене с парапланер на другия ден. Което тя и стори.

Емоциите от добре организираната вечер продължиха в съседното заведение „Чичовци”, където на по чашка и мезе по желание поляхме наградите на победителите, с пожелание и в следващия конкурс да летим все така нависоко и надалече.

На другия ден към 11 ч. потеглихме с няколко коли към прохода Беклемето, защото прогнозите  предвещаваха северен вятър и летенето можеше да се осъществи само оттам.

Боже, на какви само красоти се насладих, докато вземахме завой след завой при изкачването на планината. От дясната ни страна остана връх Горалтепе с издигнатият на него паметник-„Арка на свободата”, отразяващ благодарността ни навремето към руските и съветски освободителни войски.

Но да не давам излишно инфо, което всеки от вас може да прочете в уикипедията на интернет, а да премина към по същественото усещане – състоянието на полет.

Пръв излетя админът Иван Янкулов заедно с инструктура Николай Йотов. Докато ги гледах как се реят над нас се вслушах в сърцето и тялото си: наистина ли не ме е страх?

Оказа се, че и да е имало индикации за подобно усещане, желанието за летене бе неимоверно по-силно.

Дойде и моят ред. Вързаха ме с коланите за седалката и след като нагласи платненото крило, Николай се привърза за мен и ми даде необходимите указания за полета.

Щях да се учудя обаче, ако всичко беше минало по мед и  масло. В стремежа си да остана по-дълго на крака при излитането столчето се смъкна надолу и не можах да седна нормално. Първата, може би половин минута, висях безпомощна  във въздуха, но спокойствието и професионализмът на инструктора си казаха думата. С бързи напътствия ме настани върху седалката и… се понесохме след поривите на вятъра.

Какво е усещането при летене? Няма съмнение, че всеки индивидуално преживява полета. С набирането на височината се задъхах, замая ми се свят. Всяко пропадане чувствах със петте си сетива. И въпреки това, беше невероятно: извисяване, пълна свобода, и на духа, и на тялото, чувство за пълноценност, въздушните течения подеха парапланера и се понесохме волни като птиците. А за гледката, която се откриваше отгоре не искам и да коментирам, защото думите са безкрайно слаби, за да я опишат напълно. Това просто трябва да се види и изпита.

Полетът продължи около половин час, след което успешно и без травми се приземихме.

Е, всяко удоволствие си взема своите жертви. Изпуснахме си влака, но имаше такъв и  в 16.48 ч., та поне него успяхме да хванем. Прибрахме се от пътя грохнали, но доволни, че бяхме открили толкова нови приятели и неизпитвани до този момент усещания.

Журито

Мистерии около "Мистериите на Хухла" от Йорданка Господинова

В Ивайловград имам много добри приятели и винаги с огромно удоволствие ходя там, но досега не бях ходила в Хухла. Ето защо бях щастлива, когато разбрах, че гостуването ни там съвпада с местния фестивал „Мистериите на Хухла”. Признавам, че интересът ми беше засилен най-вече от желанието ми да видя родното село на Ивайло Балабанов - поетът, пред чиято поезия винаги оставам безмълвна.
И така, в събота, към 19.30 ние се отправихме на там. Пътят е много живописен - чиста природа, широколистни дървета, млада трева, песен на птици. И ако не са съобщенията на мобилните телефони, които да ти напомнят каква е тарифата на гръцкия оператор, на територията на който без да искаш си попаднал, наистина можеш да си помислиш, че си в рая.
Село Хухла е на 6,5 километра от Ивайловград. Малко, бедно селце. Времето не е пощадило къщите му - камък по камък се свличат и потъват в забрава. Тук-таме може да се видят няколко добре построени, доста модерни къщи, които стоят като кръпки на фона на останалите.

Спираме на селския мегдан. Днес като че ли Хухла е успяла да призове всичките си чеда от близо и далеч - смях, хора, деца, музика. В очите на възрастните хора, живеещи постоянно тук, има светлина – днес те посрещат децата си и са горди, и са щастливи.
Тръгваме към върха, където е параклиса „Свети Илия”. Невероятно е усещането за мистика - божествена природа, бездънно небе и спомени за древни легенди.
И тъй като нашите приятели също са родом от тук започвам да си припомням техните разкази.
Хухленци вярвали, че причината за обезлюдяването на селото е липсата на вода. Легендата разказва, че всяка година по едно и също време на върха идвал един елен, който сам ставал курбан. Веднъж обаче еленът закъснял, пристигнал грохнал от умора. Не е ясно елен ли е бил или кошута, която кърмела малките си. Местните хора не изчакали естествената му смърт и го заклали. Тогава завинаги пресъхнал изворът.
Върхът зарежда с много енергия, с положителна сила. Ето защо хухленци, със собствени сили успяват да възстановят храма на върха. След неговото изграждане отново бликнал извор, за който и до днес се вярва, че е лечебен.
Стигаме до параклиса.Непосредствено до него е изградена открита сцена. Не липсват задължителните за народните веселия сергии, кебапчета, търговци.
Влизаме да запалим свещ и да се помолим.
В това време отвън вече започва програмата.
Стотици хора весело разговарят, търсят се, откриват приятели, с които не са се виждали от години.

На сцената вече излиза Нешко Нешев и неговият състав. Много пъти съм слушала негови изпълнения и много пъти съм се питала каква сила владее този човек, за да накара всеки път хората на крака да аплодират името му. Виртуозни импровизации, които спират дъха.
Тази вечер негов гост е Недим Налбантоглу.Роден в Къркларели през 1966 г.
За него Франция казва, че е "човекът, който дава живот и кара цигулката да говори".
Той наистина се слива с цигулката си, той танцува с нея - сякаш забравил за време и място.
Съвместният проект на Недим и Нешко датира от 2000 година като през 2001 записват албум в лейбъла Kalan Music. Името на пъвият им съвместен запис – „Balkan Messengers” става име и на формацията им и е представян многократно на различни сцени из Европа.
Вече нощта се е спуснала. И дали защото се честват Мистерии, или защото мястото е чудодейно, но луната в небето е огнена, алена и пълна.
Тук си спомням друга легенда, разказвана ми за Хухла.
Нощем на върха се виждала ярка светлина във формата на кросно, вретено или огнена топка, която с голяма сила се вдигала към небето и отлитала към Гръцко, а после се връщала и влизала в хълма. Нощите стават като полярните, като северно сияние, всичко се вижда, твърдят местните. Преди 2 г. огненият гостенин пак се е появил.

След вълшебното изпълнение на Недим и Нешко обявяват тазгодишният носител на наградата «Почетен селянин». Това е световноизвестният тенор Калуди Калудов.
И сякаш в тон с природната хармония прозвучаха канцонетите, изпълнени от него.
На сцената излизат жените на Свирачи- красиви, целите в бяло, с тъжни песни
Казват, че носиите на хухленки били по красиви от тези на Свирачи. Но през страшната 1913 година, в която в един ден били избити всички мъже и изнасилени всички жени на селото, носиите почернели - жените ги потопили в казан с черна боя и така оплакали мъката си. През тази година нито едно дете не се родило в селото - жените тайно пиели зокум и помятали заченатите в безчестие и срам деца. Както казват местните - Хухла е Родопският Батак.
Изведнъж от тъжните мисли ме изтръгва невероятна песен - на сцената е
Богдана Петрова. Ако наистина ангелите пеят, те най-вероятно звучат така.

Зад параклиса вече започва следващата мистерия- нестинари.
Чува се гайда и кавал. Всички хора са направили кръг около жаравата. Мъж и жена, една икона и погледи, отправени към нея-отблясъци на жар, усещане за топлина. И за сила.
Отново се връщам към сцената - там няма почти никой - всички още са при нестинарите.
На сцената, през цялото време на екран, без звук се прожектираха кадри от миналогодишните мистерии.
Погледнах и видях - от екрана гледаше Ивайло Балабанов. Възрастна жена, приседнала на пейка, беше подпряла глава на бастуна си, встрани Недим сякаш разговаряше с цигулката си.
А отгоре беше луната - същата, кръгла и тайнствена.
Сега разбрах, защо цяла вечер нещо в мен се бунтуваше - как е възможно в Хухла, в нощ като тази да не прозвучи нито един стих от Ивайло Балабанов. Нима с лека ръка забравяме най-великия хухленец.
Погледнах още веднъж немия екран, старата жена и цигуларя, и сякаш в нощта се чу:
„Една е луната над църквите
над църквите и над джамиите…”
Тръгнах от Хухла и вече знаех кое ражда космическата поезия на най-реалния, човечен наш поет и патриот.
Знам, че Мистериите на Хухла ще пребъдат във времето, че за много от участниците в тях някога ще се говори - те живяха по времето на Балабанов.
Но тук, в тази юлска нощ, на тази пределна земя, в която сятата с години омраза се преражда в приятелство, неговите стихове редеше само луната.