През 21-ви век човечеството стигнало до предела на своите възможности: всичко било измислено, всичко било изказано, всичко било записано, всичко било изрисувано, всичко било изпято и изсвирено, изтанцувано и изживяно. Тогава се сетили да сложат дувари върху мисленето. Достъпът до оригиналните творби на човешката култура бил ограничен, криптиран и се налагало да си купуваш парченца електронна човечност. Правото на мислене било достъпно на малцина, а правото на изказ на мисъл било строго надзиравано и следено от робобюрокрацията, а при залавяне на някого, който се опитвал да формулира изречение, му се налагали строги наказания според древния закон, наречен още през 20-ти век „Авторско право" – редактиран съответно.
Ако някой искал да каже на друг човек, че го харесва, той или съответно тя, били задължени първо да проверят в регистрите и да си платят съответната такса за цитат. Ако хванели някого да си тананика нещо, робокопът идвал веднага, за да анализира издаваните звуци и да поиска глоба.
Тогава на някого му хрумнало да използва вместо реч междуметия и приложената по-долу песен е пример за това, но после и тя била приватизирана....
...и затънали хората в мълчание, изпаднали в безсловесност, само твърди халюцинации, където не било сигурно дали имало съвместимост на образите. Изчезнала речта, а мислите били строго охранявани, защото били вече частна собственост на тайкуните на съзнанието...
Докато пишех горните откъси от съчинението си "Безусловен контрол" – „Приватизирани мисли" – робопъдарят дойде и рече: „не може да се публикува това!" – и ме изхвърли от мрежата. Затова се наложи да се хакна пост фактум, за да го вложа от тайните си записи, а този път ме пуснаха да го публикувам, защото така или иначе, това ще стане заради нивото ми на достъп и негласното споразумение за хакване „в разумни граници“. Но как би могла Мрежата да знае, че аз правя блока за „вероятности и алогизми“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар