Как се избира заглавие на книга?

Да се подбере подходящо заглавие е цяло изкуство.

То трябва да е кратко и оригинално, т. е. да не е употребявано до този момент. За целта, първата крачка която предприемате, когато дадено заглавие ви хрумне, е да проверите в мрежата, дали то не е употребено вече.

Никога не подценявайте силата на заглавието – „според изследване, над ¾  от потребителите  се замислят след като прочетат заглавието на текста". Това всъщност е ефектът, който поражда то. От вас зависи дали ще продължат или ще обърнат гръб на усилията ви.

На какви изисквания още трябва да отговаря едно заглавие?

Първо, добре е то да носи почерка на автора. Да е такова съчетание от думи,  че по определен начин да показва авторовото присъствие. Дали с думи (метафори, сравнения, типична фразеология за този автор, новоизмислени думи от самия автор), или със звучене (характерно за произведенията на автора, а може и  да е римувано) „Чешмите, от които пих вода”, ( Г. Воротинцева), „Бодли в сърцето” ( Д. Никифоров), „Сънят на облачните птици” (Л. Славова), „Кабинети за ближни” (Н. Комедвенска), „Бай Георги има нежни рамене” (К. Кондова), „Луната вместо тебе ме целуна" (Р. Пелова) „Следобед, някъде към пет” (Н. Господинова) и др.

Второ. Използвайте до шест думи в заглавие.  Понякога заглавието от една дума, ако тя не е супер оригинална, е минус. Пример за удачно заглавие от една дума: „Граничност" (Р. Леви), „Междупаралелие” (Б. Мавродиева)  и др.

Трето, добре е да се избягват клишетата. Заглавието трябва да е провокативно и  да предизвиква интерес. Средно 8 от 10 души ще го прочетат и ще вземат книгата в ръце, но само 2 от 10 ще обърнат внимание на съдържанието. Удачен вариант е провокативен въпрос. Или име на известна личност. Или пък чуждица.

Затова са нужни заглавия като „Магарешката кожа” (Братя Грим), „Вечерна проверка за ангели" (В. Станков) „Извади си пръста от носа” (Р. Романов), „Куково лято” (Г. Воротинцева),  „Разкази с неочаквано начало” (К. Лаков), „Кръв по клавишите” (Д. Маркова), „Борса за трупове" (Недялко Славов), „Виж ме бе, прасе, летя” (Н. Господинова),

Е, има и съвсем провокативни заглавия  на книги – „Лирика и педератуси” (И. Димчев); „Срала и заспала” – Шити Браун, Дж, – но такива се търсят при супер комерсиализиране на книгата. Авторът и издателството, трябва да са готови да вложат много пари за реклама, защото в случая самото заглавие продава книгата.

Четвърто. Заглавието трябва да комуникира и с таргет групата, която чете автора. Затова наблегнете на такова, което подсказва на читателя, че той ще има полза да прочете текста.  Определете правилно таргет групата и това, което би я облагодетелствало. Последното условие е доста трудно, защото не всеки автор е наясно, за кого пише.

 Ако са младежи –  изберете по-младежко заглавие „Нещата, на които не ни учат в училище” (Е. Конрад), „Нощта е действие” (И. Любомиров), „Костилки от спомени” (М. Спасов) и др.

Ако са жени-феминистки – „Сестра Аутсайдер” (A. Лорд) „Жената няма име” (Д. Асана) „Евини дъщери” (К. Оливие) и др.
     Пето. Връзката на заглавието с организацията на книгата е също логично следствие. Дотолкова, доколкото заглавието е лицето на съдържанието на книгата ви. Това важи в голяма степен, когато се реди стихосбирка или сборник разкази. Логичността на подреждането на циклите се свързва с идеята на самата книга. С друго заглавие, книгите от този тип биха имали и друга подредба, друга реализация на идеята за книга.

Никога не забравяйте, че „Заглавието може да „продаде” книгата или да отблъсне страшно много потребители”.[1] Затова се постарайте да изберете най-подходящото заглавие за своята книга.

  

 ©Н. Господинова

---

[1] Видовете заглавия - extcopy.net/copywrite/видовете-заглавия