Няколко начина да прецакате почивката си - част втора / Мia 2442 >>джапанки и книжки

Отправяте се по чаршията в търсене на един конкретен ресторант, който помните от миналата година – там кухнята е прилична, а цените – приемливи. По време на търсенето буквално сте засипани от предложения на различни езици – всеки ви дърпа да ви покаже или продаде нещо, а вие си пробивате път с лакти и почти без псувни. Никой обаче не се сеща да ви покани на обикновен български – то пък и откъде българи на Слънчев бряг! В най-добрия случай ви вземат за полякини или рускини – прошем пани, пожалуйста, много сори, ама не сме!
Докато стигнете до ресторанта вече държите цял наръч брошури – за картинг, за аквапарк, за дискотека с наргилета и снимка с питон. Този, последният, даже го разнасят наоколо и ви го навират в носа, сякаш е детската ви мечта да се снимате с това хлъзгаво нещо.
Накрая се добирате до заветната кръчма, само за да установите, че и други са чули за по-приличните цени тук и пред кръчмата се вие опашка от тридесетина човека, строени в няколко редици, които само чакат да се освободи маса, за да спринтират към нея. Идеята, да се надбягвате немощни от глад, а после някой да ви брои хапките и да си поглежда хронометъра, потропвайки нервно с крак, не ви се нрави. Затова пазарувате от супера домати и сирене и се отправяте към студиото.

Климатикът в студиото прави нещата от розови по-розови, и вие вече се изтягате в пухеното легло с кримката. Но, както е казал мъдрецът – пълно щастие няма! Защото дъщеря ви пуска телевизора и радостно възклицава ”Охо, тук има и Картун Нетуърк!”Ако има нещо, което да мразите повече от Джони Браво – онзи с квадратната глава – нали се сещате, то това е „Семейство Симпсън”, а точно това е любимия сериал на дъщеря ви и той тече в момента. Дъщеря ви твърди, че е много смислен сериал, но за вас са банда ологофрени, които само си крещят изнервящо. / Кой, по дяволите, е наслагал телевизори в този хотел!/
Няма как, следобедната ви дрямка минава в някакви кошмари, накъсвани тук там от звънене на GSM и социалните контакти на дъщеря ви. Към 5 часа, доволно кисели, вие се отправяте отново към плажа.
Там румънската дружина се е увеличила – може би чрез пъпкуване – но всички ви посрещат като стари приятели. Татковците с лопатките са изкопали хубав ров около вашия чадър, така че вие със скок се добирате до него. Малките вампирч-, опс румънчета даже ви ръкопляскат и вие ги изглеждате смразяващо, но те продължават да се блещят във вас, сякаш сте атракциона на годината. След секунди разбирате защо – сянката на скъпоценния ви чадър от първа линия вече се е изместила във водата и вие би трябвало да си пльоснете хавлията в морето. Със завидно хладнокървие и ледено достойнство, вие сядате под прежурящото слънце и изваждате кримката.

Следващите няколко минути биха могли да се определят и като спокойни, ако изключим, че три пъти ви нацелват с плажна топка, няколко пъти ви хвърлят пясък в лицето и поне петима идват да ви искат огънче. Последният даже пита коя книга четете, вие се затруднявате да преведете „Злоупотреба с правосъдието” на английски и само процеждате „Джапан, плийз!”
През това време дъщеря ви е отишла да тича по брега и уж да се върне след 10 минути, но според вътрешния ви часовник я няма поне от час. Почвате много активно да се притеснявате. В главата ви се защурват всички новини за отвлечени деца и търговия с бели робини. Чудите се дали трябва да сезирате бреговата охрана или за по-сигурно да я търсите с хеликоптер.
Тъкмо когато почвате да набирате 112 и тя се появява и заявява, че я е нямало само 40 минути, защото си е почивала. Представяте ли си, тя си била почивала! А вие, какво – не сте ли на почивка и вие, или вашите нерви са от корабни въжета?

Вече порядъчно изнервени и изгладнели, решавате да седнете в първата попаднала ви кръчма. Там, дъщеря ви, дали за да ви тества нервите или за отмъщение, но си поръчва голяма бира!!! Вие не обичате бира, но някак не върви да пиете сокче, и си заръчвате малка бира. Чуквате се, за да скрепите сдобряването и зачаквате поръчката. Не може да се каже, че келнерките ще си счупят краката от бързане, но след няма и час ви я сервират – крехките пилешки филенца са били крехки в тийнейджърските дни на кокошката, картофите са подозрително прегорели, а салатата е виждала и по-свежи времена. Вие, обаче, изяждате всичко и оставяте тридневната си надница за цялото удоволствие.

Прибирането в студиото отново навява мисли за рай и релакс, когато се поглеждате в огледалото. Не че не сте се мазали на плажа, мазали сте се, но кожата ви е придобила такъв рубинено червен оттенък, че дъщеря ви прихва да се смее:
- Мамо, като варен рак си!
Хм, тя пък кога е виждала варени раци!
Във всеки случай кожата ви, освен червена, е и гореща, всичко ви боли и не търпите никаква дреха да ви докосва.
- Ще ходим ли на дискотека, мам? – някак коварно пита дъщеря ви.
- Мне, тази вечер – не! – отсичате вие и вече нищо не може да ви раздели от пухеното легло.
На сутринта нещата не само не са по-розови, а даже са по-червени! Тоест кожата ви е все така огнено червена, украинският лагер е подновил репетициите си, като този път свирят и на тромпети, а се оказва, че „Семейство Симпсън” го дават и сутрин за закуска.
- Ще ходим ли на плаж, мам? – дъщеря ви надвиква телевизора и тромпетите.
- Ти върви, аз ще отида да проверя за билети за София! – измърморвате вие.
- Но ние съвсем скоро дойдохме! – роптае дъщеря ви.
- Да де, ама отпуската ми е веднъж в годината и искам малко да си почина!
- Ами нали си на почивка! – контрира тя.

Нищо не отговаряте, поглеждате зачервения си като варен рак гръб и се замисляте дълбоко, че всъщност май е по-добре да се върнете на работа, а?


Джапанки и книжки © Всички права запазени. прочети част първа >>> Мia 2442