сряда, 20 юли 2011 г.

Национален конкурс за поезия в рамките на Яворови дни – Поморие 2011. Наградени творби.

Национален конкурс за поезия се проведе в рамките на Яворови дни –Поморие 2011.
Жури с Председател поетесата Маргарита Петкова и членове - Ваньо Вълчев-поет и Петя Казакова -учител по български език и литература, присъди следните награди:

Първа награда – Мариана Дафчева от гр.Асеновград за цикъл стихотворения
Втора награда – Илко Илиев от гр.Сливен за цикъл стиотворения
Трета награда – Лили Качова от гр. София за цикъл стиотворения

Край морето

Мариана Дафчева

Първа награда

Стоях загледан : едностайно

вълната гонеше вълна

в море – пустинно и безкрайно.”

/Край морето – П.Яворов/






Преди разсъмване

самотен вятър

оплаква

надрасканите рокли на медузите – булки нецелунати

с раздърпани воали,

повярвали, че могат да са пеперуди …

А често вместо в Пепеляшка ,

в поредната Кибритопродавачка

се превръща

Ариел,

ако не слуша.

Мечтателки морето не обича .

Недорисувани въздишки

върху платното на художник

вълните са.

Навярно само скришом водораслите

понякога успяват по гладката му кожа да нарисуват

слънце,

та било и то в зелено.

С черупките си мидите прикриват

случайно

приплъзнал се зад синьото

мастило

звезден смях.

Затуй е крехка същността на перлата.

И само пристъна разбира

как от черупката на мъртви риби

е направен,

избелен на медузите в платното.

Мечтите им скалата кротко носи

докато

надвисне като сянка над водите

и се превърне във прибой.

Тогава

с недорисувани въздишки

медузите

ще дотанцуват

палитрения танц на пеперудите,

а Ариел ще бъде Пепеляшка…

Преди разсъмване.

Вслушване в тишината
Илко Илиев

Втора награда

Очите ти отронват тихи истини ,

в едно небе , по-синьо и от памет.

Не са очи , а глътки обич плиснала,

не си жена , а песен във кръвта ми.

Ръцете ти са нежни бели стръкове

и се пригалвам в малките им длани.

Не две ръце , а радост непомръкнала,

това, което вътре ще остане…

А ти мълчиш , във сянката на думите,

самотен цвят , прикапал по поляни.

Така дочувам тишината , струнната ,

стоплена във индигово мълчание.

И в светлата си прелест , без да искаш ,

създаваш ноти от Любов и смисъл.


Адажио за мокър гларус

Лили Качова

Трета награда


Когато синевата завали

и впила дъх в дъха й чезна цяла ,

небето слиза с мен да помълчи,

лепи крило на болното ми рамо.

И пия непомерна светлина –

на крачка от живот и смърт,

на глътки лудост .

Или е повод пак да се родя –

във друго време някъде и друга.

Морето ще си взема.

В юлски дъжд

ще пея с рибите хорали,

с тях ще расна.

…А може би била съм там веднъж?

Търкулвам се –

сълза в око на гларус.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг