Горещниците насред „Кръстопътя на изкуствата”

15, 16 и 17 юли – трите най-горещи дни през годината. Съществува поверие, че доколкото градуса стигнат температурите през тези дни, същите градуси, но под нулата ще достигне температурата през зимата. Нито аз, нито двете шепи ентусиасти и за миг се стреснахме от горещините и потеглихме към новото приключение, наречено Кръстопът на изкуствата, и организирано от Весислава Савова и Веселка Христова, което трябваше да се проведе през уикенда в Долна Баня.
Сборният пункт ни беше на 16 юли в 10 ч. под огромния часовник на централната врата на Софийската гара. Събрахме се около 10-12 човека, и… на път.
Когато тръгвам към непознато селище, предварително изнамирам възможно най-пълна информация относно географията и историята му. Било то чрез познати, които са го посещавали преди мен, било по традиционния в последно време начин – допитването до чичко Гугъл. Какво открих за селището Долна Баня и покрайнините му?
Градът е разположен в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. На юг се загражда от северните склонове на Рила, а на север опира в подножието на Черни рид, дял от Средна гора.
Мекият му планински климат, чистият въздух и наличието на топли минерални извори са превърнали селището в курорт. На територията на общината няма крупни промишлени предприятия, които да замърсяват околната среда.
В исторически аспект научих следното за този малък, но живописен град:
Венетица, Юрта и Койчовец са трите селища, образували в миналото при сливането си село Баня, а от втората половина на 19 в. преименувани в "Долна баня".
Има исторически сведения, че около 5 в. пр. н. е. по горното течение на река Марица е живяло тракийското племе "беси", занимаващо се основно с добив на руда: желязо и злато. Археологическите проучвания дават доказателство за живота по тези земи.
На един час от Костенец по т. нар. "Горен друм" в полите на Източна Рила се намират останките от Костенечкия манастир „Св. Спас“. Близо до него са открити останки от 2 средновековни крепости, 7 тракийски надгробни некропола с 27 могили, както и 3 отделно разположени могили.
В западна посока от града могат да се открият следи от две стари крепости, които и до днес населението нарича „Голямо градище“ и „Малко градище“.
Запазени са следи от античен и средновековен път - Долна баня е била кръстопътно средище на стария босненски път по посока Пловдив — Самоков — Ниш и със своите ханове е била важна спирка за пренощуване по Арнаутския път.
Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“.
Вилна зона Долна баня се намира в източната част на Рила, в подпланинския пояс на Ибърския масив. Разположена от двете страни на поречието на р.Бистрица, зоната се състои от частни и ведомствени вили, туристическа хижа, хотел и винарска изба "Природа", почивна база на МВР, два плувни басеина, ресторант "Горски кът", планински дом- вила "Ибър", къща за гости "Ела", къща за гости с механа и лятна градина "Веселата къща".
Не е необходимо да прекалявам с историко-географската информация по отношение на това приказно и запазило своята чиста екосистема място. Който има възможност и желание нека сам да намери време и да го посети. Хората са гостоприемни и се стремят по всякакъв начин да разнообразят екотуризма по тези места.
Друга важна особеност за града, която научих предварително е, че там са събрани може би най-многото щъркелови гнезда, сравнено с другите краища на България. А щъркелът, както знаем е птица, носеща късмет, любов и най-вече… деца.

След като пристигнахме и се настанихме в хижа "Гергiница, oтидохме на поляните на комплекс „Природа”, където се състоя голямото литературно четене и представяне на различните видове изкуства, с които се занимават хората от този край. Хора като Ангелина Черешарова – с невероятния си глас и изпълнение с акордеон, Даниела, която рисува с мъниста, Малинка Симонова , която открива красотата в клонки и коренчета и я пренася при хората, рисува и прави кукли, Иван- дърворезбар и философ, г-н Мичев – бизнесмен, производител на вино, Митко – хижар, турист и краевед и естествено Веселка Христова, чиято стихосбирка „Жадни миражи” беше официалния повод за събирането.

Обединява ги освен това и още едно нещо– любовта към родния край, желанието им да бъдат там, да творят и да следват мечтите си и да оцелява духът им чрез изкуството. Дали пеят, рисуват, откриват красотата в дървото, творят я от парцали и мъниста или пишат думите, които ги изпълват – те са живи, истински и топли хора, хора от плът и кръв, също като самия теб.
Събралите се творци имаха за цел да превърнат задрямалото място в онова културно средище, което е било преди векове. Търсят и намират хора, които да ги подкрепят с труда и идеите си – Весислава Савова като водещ, Анахид Чальовска, Райчо Райчев и Балчо Балчев са само хората, които представиха книгата, a издателят и поет Красимир Георгиев бе не само почетен гост. Негова е крилатата мисъл, която е и ръководна в издателския му бизнес:”Нас не ни четат всички, но това не значи нищо, нас ни четат всички, които значат нещо”. Освен, че се носеше аромат на липи, мащерка, диви малини, по дърветата зрееха ябълки и черници, а до стиховете се лееше вино и билково Хелби, по ябълковите дървета висяха картини от мъниста и между клоните с вятъра се носеше песен, а на полянката на припек лежаха книги между дърворезбите.

След 20.00 часа беше продължението на литературното четене в ресторант „Арония”. Всеки, който имаше готовност и желание, можеше да рецитира свои стихове на фона на красиви рок и поп балади от 80-те и началото на 90-те години, които ги правеха още по-незабравими, защото са съпътствали младостта на повечето от присъстващите там творци.
На другия ден, след обяд с барбекю на открито и разни игри за разведряване на обстановката се отправихме към още една атракция щраусовата ферма Собственичката ни разказа такива интересни подробности за живота, размножаването и отглеждането на щраусите, че всички останахме доволни от събитието. Какво се оказва на практика? Поради характерните особености на тези птици, в диви условия е много трудно да бъде направен научно –популярен филм, описващ начина им на живот. Другото, което ми направи впечатление е, че това е едно от животните, които имат най-дълготрайна лоша памет и могат с години да помнят и гледат накриво човека, който им е причинил зло.

Легенда се оказа и израза „заравя си главата, като щраус в пясъка”. По скоро, когато наближи опасност откъм въздуха, появи се граблива птица около малките, родителите издават характерен звук и те падат с изпънати вратлета на земята, имитирайки мърша, докато не отмине опасността.
Щраусите живеят до 70 години и на практика започват размножителния си период от 4-тата си година нататък. Моногамни са, като най-често мъжкият се грижи за измътването на яйцето.
В последните години от щраусовата мас се правят различни козметични продукти, които имат благоприятно влияние към изчистване на белези и рани, изгаряния, псориазис, стрии. Но разбира се и те, както и всички останали не са панацея.
Едно щраусово яйце може да нахрани 6 човека и стига за 2 дози крем карамел.
Както при много други случаи, за да се върнеш отново на същото място, трябва да извикаш към планината силно думата Ехоооооо. Ако ехото ти отговори, значи това няма да е последното ти посещение там. Понеже съм си гласовита, ехото ми върна отговор. Което, поне за мен значеше: „До нови срещи пак тук, за есенния Кръстопът на изкуствата.”

Със сигурност има още неща, които могат да се кажат за тази среща на творци в Долна Баня: и за организацията на мероприятието, и за инициаторката Весислава Савова, и за приложниците, които представиха нещата си. Могат да се посочат още заглавия на книги, представени на тази среща. Ако някой се нуждае от по-подробна информация,снимки и факти, нека посети страниците на блог ART, чийто автор е Весислава Савова!