четвъртък, 16 юни 2016 г.

СИСТЕМА С ТРИ ПАРАМЕТРИЧНИ УРАВНЕНИЯ




Светла Гунчева е познат автор на любителите на поезията. В единадесетата си по ред поетична книга тя ни споделя съкровени неща, разсъбличайки душата си и мислите, и чувствата си. Традиционно аранжира вече няколко от книгите си, като изважда „пред скоби“ една творба,  която формулира, обобщава и един вид събира поетичната есенция от цялата книга, заедно с това тази пилотна творба дава и нейното заглавие. 
На фона на перманентната и усилваща се в последно време инвазия от прозаични миниатюри и полусвободни стихове, които поизместват вече силаботоническите стихове, 
Светла Гунчева за пореден път доказва, че дълбоки философски послания и идеи могат да бъдат поднесени и в класически стих. Има предпочитания към ямба. Прави дълги изречения със сложен синтаксис.  
Въпреки че строфичните анжамбмани никак не са рядкост, стихотворенията ѝ не са монолитни. Понякога за сметка на една-две стъпки в повече или нееднаквост в каталектиката, тя ни казва каквото има да ни каже по своя оригинален начин и го прави така, че каталектичните и метричните различия да изглеждат пренебрежимо малък компромис, защото въздействието на тропите и сентенциите напълно го компенсира.
Характерно за авторката е това, че тя често се връща към вече отработени теми, идеи и детайли в предишните си книги, за да ни представи една нова визия за тях, като от позицията на творческия и житейския си опит ги надгражда и усъвършенства. Умело подбира думи-камъни, в чиято семантика  има закодирана допълнителна символика, за да им придаде душа. В някои от творбите персонажите са животни – котарак, мишки, китове, гном, гарван, кутре. Това им придава привкус на басни, когато не става дума за директна метафора, а за изграждане на паралелен свят, който ние неизбежно съпоставяме с нашия, човешкия, сравнявайки взаимоотношенията.
След прочит на нейни стихове задълго оставам дълбоко замислен, с душа под асмите на Рая или сред ослепителната бяла хладност на дългата и безсловесна зима, защото поезията ѝ стимулира въображението и е богата на реторични фигури. Сложна е аритметката и геометрията чувствата. Ето една система с три параметрични уравнения:


Какво е любовта? Посято семе може би.
Гигантски земетръс, от Бог замислен.
                                            („ИНТРОВЕРТНО“)

 Нощта е тъмната зеница на очакването
 на някой влюбен…
                                            („ГАРВАН“)

 Проектирана в средата на зеницата,
 любовта е център на една вселена. Моята.
                                           („ТАЙНСТВО“)

Решението ли? Еднозначни готови отговори няма. Всеки може сам да ги намери. Формулата е ясна – чрез заместване. Но не на параметрите. Заемете мястото на лирическата героиня и изживейте този спектакъл-път, в което на любовта декорът е самият Рай, станете част от картината на пътя, с неговите изгрев, залез, мрак и ще получите една награда за онази дива обич към живота и към поезията.
           Приятно съпреживяване, читателю!         


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг