вторник, 30 август 2016 г.

Романът „Танцуващи истини“ на Рая Вид – реалистична картина на днешния объркан свят


Първият роман на Рая Вид ме грабна като лятна вихрушка, разтърсвайки ме без предупреждение. Смесицата от болка, обич, сила и слабост, вярност и изневяра ме накараха да се замисля за толкова много неща, че химикалът сам започна да прави отметки по страниците. Когато приключих с четенето, бях повече от сигурна, че ще напиша своите впечатления, за да поканя и други читатели да пътуват във времето и пространството, реалното и иреалното на крилете на тази удивителна творба.
Една страдаща майка търси истината за нелепата и трагична смърт на своята единствена дъщеря. С ясното съзнание, че тази битка никак няма да бъде лека, героинята тръгва по трънливия път на тайните, за да ги разкрие и разбере истината, която сама осъзнава, че може да бъде страшна. В това свое търсене тя се сблъсква с миналото и бъдещето, с явления, които са повече от страшни, с предателства, страх и космични същества. Нищо обаче не разколебава майчината обич. В това е нейната сила, дори когато е слаба и сама за миг се съмнява в собствените си сили.
Героите са хората около нас, събитията са такива, каквито се случват с нас, с наши близки, приятели, роднини. Родната действителност често е смазваща, отчайваща, обезверяваща. Единственото, което може да ѝ се противопостави, е истинската любов, верността, приятелството.
Смърт и живот след нея в странни форми, злата магия на приказното, силата на родовото, митологичното и космичното се преплитат и преливат в романа. Проблемите за необходимото възмездие, за пътуването на душата птица през времето, за магичната сила на камбаните и техния звън, за размяната на местата между мъртви тялом, но живи духом и обратно, държат читателя в напрежение до последната страница.

На пръв поглед творбата няма щастлив край. Ала съдържа в себе си скрит оптимизъм – в непрекъснатия кръговрат на камбанния звън, в константността на майчината обич и силата на доброто, което се появява в лицето на възмездието, макар и късно, в надеждата, че смъртта всъщност не е точно смърт, а временна раздяла и че има шанс за завръщане.
Рая Вид
Стилът на авторката е много красив като изказ. В книгата могат да се открият изящни пейзажни картини, великолепни кратки диалози, запомнящи се олицетворения.
Не бива да пропускам и това, че сюжетът е увлекателен, а героите са много различни, в никакъв случай идеални, а земни и реални. Книгата се чете на един дъх, а всяка следваща глава е кат студен душ или удар в сърцето.
Струва си да се пропътува трудното пътешествие в дебрите на човешката душа, да се сблъска читателят с доброто и злото, да направи своя избор, както го правят героите и както го е направила авторката. Изисква се много сила, за да напишеш такъв текст и да разкажеш такава история.
Романът е танц на истината – ту нежен, ту бурен, то тъжен, то гневен, но много вълнуващ и завладяващ.
Успех на творбата и авторката Рая Вид! Искрено се надявам това да бъде първият от поредица романи, които ще създаде, за да припомня на всеки, разгърнал страниците, че животът е борба, която се води до смъртта и след това.


от Ина Крейн 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг