В края на 2017 г. излезе от печат романа
на Вили Димитрова „Обратен завой” – първа част.
Действието се развива по времето на
социализма – 70-те- и 80-те години.
Младата, разведена химичка Марияна заминава
да работи в Нефтохим Бургас. Тя оставя малкия си син при майка си в провинцията,
докато се установи и осигури жилище. Докато живее в общежитието на Нефтокомбината
е обект на ухажване от страна на разведен мъж. Той склонява да я убеди да се
оженят, за да могат двамата по-лесно да се грижат за детето.
Скоро съпругът показва истинското си
лице. Той е груб – обича да бие и тормози физически и психически жена си и собствените
си деца, след като пропъжда доведения си син. Освен това е болезнено ревнив и
пие. За домашното насилие в семейството, обаче по времето на социализма се
мълчи.
За страха и отчаянието, през които
преминава главната героиня, разказва Вили Димитрова.
Марияна и децата ѝ са заложници на
благоволението на бащата. Но често получават шамари, вместо обич и разбиране.
В началото героинята търпи и не се
съпротивлява на насилието на мъжа – морално или физическо. Тя не само, че не
търси спасение от агресивното му поведение, но и защитава своя насилник пред
околните.
Как в семейството се настанява Стокхолмският
синдром[1] и
защо?
Зависима ли е жертвата от своя насилник?
Зависима ли е Марияна от съпруга си?
Ще успее ли да се пребори със страховете
си.
Ще успее ли да се измъкне от грубата
семейна хватка вкъщи?
Ще успее ли да се пребори за свободата и
спокойствието на дома си или е вече безкрайно увредена и победена от живота?
Докога майката ще търпи това отношение
към децата и защо няма кой да ѝ помогне?
Време е да започнем да говорим открито за насилието
над жените и децата в семейството. Време е повече автори да обърнат внимание на
жертвите; преки и косвени от физическия и психически тормоз. Време е да направим обратен завой в мисленето и поведението си.
[1] Отношенията между мъж и жена
изглеждат напълно абсурдни и нелогични, когато жената не се съпротивлява на
насилието на мъжа, независимо от това дали е морално или физическо. Не само, че
не търси спасение от агресивното поведение на мъжа, но и защитава своя насилник
пред околните. Това парадоксално поведение на жертвата е описано от психолозите
като "стокхолмски синдром".
Няма коментари:
Публикуване на коментар