неделя, 24 август 2014 г.

Михаил Цветански (ekstasis) Стихове за Петата стихия

Михаил Цветански (ekstasis) е роден в гр. Стара Загора през 1970 год. Завършва ЕСПУ „Христо Ботев” в родния си град. Има юридическо образование. Житейските лабиринти на българската демокрация го отвеждат до изворите на поезията. Има публикувани около петстотин стихотворения в творческите сайтове: „Откровения”, „Стихове БГ”, „Блог БГ”, „Хулите”, „Буквите”. Участвал е със свои произведения в няколко сборника с благотворителна цел „Приятели в поезията”. Има публикации и във вестник „Уикенд”, „Стандарт” и други. 

Стихосбирката „Петата стихия” е дебютната му стихосбирка. Редактор – Красимир Тенев; Предговор – Тоня Борисова; Корица – Жулия Минева; Издателска къща Кота-Стара Загора;


„В поезията намирам себе си – едно различно усещане за смисъл и съзидание, една възможност за полет с крилете на любовта и времето. Изкуството е красив начин човек да стигне в душата си, да улови с вдъхновението един необясним порив, да открие друго измерение за единение с Вселената.”
©Михаил Цветански (ekstasis)



Петата стихия


ПЕТАТА СТИХИЯ

Водата ли е твоята стихия

заливаш ти душата ми с вълни,
във извор ли най-чист да те открия
или дъжда си топъл в мойте дни...

Във въздуха ли да те търся скрита,
ефирна, лека, жива, вятърна.
Посоките далечни ще разпитам,
къде са нежните ти атоми?

Земята ли ти е стихия майка,
дарила ти свещен и чуден дар,
в недрата си да раждаш цяло тайнство,
от плът и божията благодат.

От огън си родена? Затова ли
по тебе аз изгарям всеки миг
и жажда страстна хубостта ти пали?
В жаравата дочуй ти моя вик.

Аз знам, в сърцето си ще те открия,
че там ми даваш истински живот.
Жена си, ти си петата стихия
най-силна във вселената ЛЮБОВ.


                ЛАНСЕЛОТ

Не съм безстрашен Ланселот,
и мечът ми е даже книжен,
ти имаш своя Камелот

семейната уютна хижа.

За тебе бих загинал в бой,
в дуел за обичта ти чиста,
у всеки мъж живее войн

без дама на сърце е нищо...

Бъди прекрасна Гуиневир,
от любовта не се страхувай,
лежиш до твоя крал Артур,
и мен задъхано сънуваш.

И в Камелот се будиш ти,
но без короната си страстна,
а Ланселот изгубиш ли,
изгубваш женското си царство.


ЖЕНИТЕ

Нищо не разбирам от жени...
Как тъй всяка е различна?
Гледам ги
красиви и добри,
дарове за мъжката първичност.

Амфори от вечна благодат.
Виното им
лудо и опива...
Господ е изучил занаят

от ребро вселени да извива...

Тайните им нежни са безброй,
а грехът им
лепнат на челото.
Женското ковчегът е на Ной,
прекосяващ океани огън...

От жените нищо не разбрах,
може би, защото не разбират...
сътворението как се буди в тях
от души, които не умират.


НЕКА ДА Е ГРЯХ

Как те искам: с пуснати коси
и със поглед
лек за мойте рани,
а смехът ти звънко да роси...
Да ме стопляш с малките си длани.

Глътка вечност с теб да споделим

любовта красиво изкушава.
Този свят не ще да променим

никой другия не притежава.

Обещанията носят страх.
Съблечи се в чувствата си тихо.
Хубава си... Нека да е грях...
А пък устните
два нежни стиха...

Всеки миг съблича самота.
И душите ни са вече голи.
Да се скрием в някоя звезда.
Бог, от ревност, нека я събори.


ХРАМ

Старея бавно... като празен храм,
в очакване на твоята молитва.
Изграждам се от грешките си сам
и камъни да са в зида ми свикнах.

Извивам гръб над всяка суета,
пречиствам се от миналите страсти,
дарявам миг духовна свобода,
ала все търся споделено щастие.

С онази изповед, голямата,
в разплакани очи дошла без думи,
тя цял живот тежи на рамото
товар е, смазващ и така безумен.

Сърцето си отворих за олтар,
а символът на прага ми е
птица...
и чакам те
от боговете дар,
бъди на вярата ми в тебе жрица.


СБЪДВАНЕ

Две устни. Погледи. Копнеж.

Бутилка вино. Изкушение.
Жена и мъж. Любовна пещ.
Докосване. Неутоление...
Изгубен миг. Едно небе
и слънце от слепени длани.
Въздишка. Кожа кадифе.
Градини зрели. Необрани...
Мечтана цялост. Буден сън.
Разпятие. И Възкресение.
Разголени души. До звън.
Изгарящи тела. В спасение.


ДОЖИВОТНА ЛЮБОВ

Присъдата е ясна... До живот!

под строгия режим на Самотата...
Осъден съм на истинска Любов
в килия, изкована от Душата.

Със катинар от чувства ме държи
и няма как от нея да избягам,
окови ми надяна от вини,
на нар студен във мислите си лягам...

Измъчва ме със спомените ми
и с нежен смях бичува ме до лудост,
със устните ти бавно ме гори,
разпъва ме на вечните заблуди.

И ден след ден
линея без мечти,
гризe ме страшната несподеленост,
със дажба от преглътнати сълзи
прехранвам мъжката си непотребност.

Ще излежа и ада си дори
и адвокат на дявола ми
Бога,
ако предсрочно ме освободи

отново да се влюбя аз ще мога...

©Михаил Цветански (ekstasis )

1 коментар:

  1. Прекрасни стихове от един извънредно талантлив поет! Възхищавам се и се прекланям пред голямата човечност и дълбока душевност! Не преставай да летиш на крилете на любовта! Попътен вятър!

    ОтговорИзтриване

Популярни публикации / месечен рейтинг