Свищовски лозници' 2011 /Класиране

Носителят на "Златно дунавско перо" е Недялко Чалъков - Велико Търново
Първа награда - Анжела Димчева
Втора награда - Галена Воротинцева
Трета награда - Светлана Йонкова
Специални награди получават Иван Антонов и Росица Станева
Наградата на името на Николай Искъров е за Красимир Петров

Галена Воротинцева
СМЪРТТА НА ЛОЗАТА

Лоза като жена - и дума не продума,
на вино ни събра, постла ни топла шума.
От век и до сега - край нея все сме първи
на песен и кавга, на радост и кахъри.

В коравите глави тертипите преправи -
тук гледах призори, запретнала ръкави,
как се избистря ден, как тихо отлежава
и всеки грях простен, и на родата нрава.

Под нейните реси стърча байрак. И брадва.
А що хоро се ви! - и мъртъв да зарадва! -
така ни залюля от люлката до гроба,
но вече остаря и тихо сви утроба.

Днес - грeшни и добри - при себе си ни върна,
и пак ни напои с тръпчивата си мъдрост.
Животът - колело от чаша до мотика -
през тъмното око на бъчвите ни вика.

И пак като деца сме заедно, защото
видяхме и глада на гарвана в окото.
И пак садим лози - за следващите сватби.
А слънцето блести в наточената брадва.


Трета награда - Светлана Йонкова
Спомен за Свищов

Всеки грозд от лозницата пръска любов –
мед и вино с ухание меко...
Но когато си спомням насън за Свищов,
виждам първо как крачи Алеко.

Не със чаша в ръка, а със вино в кръвта –
вино, дето асмата не дава!
Само Бог може нечия луда глава
да подпали с небесна жарава.

А лозниците шепнат. Зърната пламтят
и магията тръпне на сянка –
сред дълбоките изби на тихия град,
в който вече е легнала дрямка.

Но къде е Алеко? – заспива Свищов
изморен, изтрезнял и премазан.
Ганьо, седнал на чашка, кълне се в любов
в парламента. А храмът е празен.

И народът печално си спомня за Йов;
Ганьо близо е, Бог е далеко...
Затова всеки път, щом си спомня Свищов,
до лозниците виждам Алеко.