Когато прочетох и последната творба тук, опитах се сетивно, с върховете на пръстите, да почувствам най-важното, затворено между началото и края. Беше едно осезаемо раздвоение. Раздвоение между свръхсетивните пространства, които обитава духът, и онези пространства на сетивността и делничността, в които за съжаление сме принудени да съществуваме. И като че ли един порив, един стремеж към близост, едно втурване към читателя, което поставя тези стихове "на една душа разстояние" от всеки от нас. И още - една чистоплътност и прозрачност, които са емблематични за цялото й творчество.
Нежни, на места сантиментални внушения, съчетани с неочакван драматизъм, затаен страх от самотата и самотността, жажда за споделена любов и готовност за жертва - това са характерните черти на тази овладяна поезия. Някъде очертани по-оголено, но разбираемо за всеки, другаде пълни с дълбок смисъл, но езотерични; някъде като катарзисна изповед, другаде достигащо серафическите пространства на молитвата. Тук рядко има втори план на изказа, двузначност на думите, не е търсена символната им значимост, но е налице едно удивително разгъване на вътрешните обеми на лирическите нашепвания. Резултат са своеобразни поетически ноктюрни, звучащи приглушено и много често тъжно. И винаги - искрени докрай. А стара истина е, че искреността е едно от най-висшите проявления на дарбата.
Румяна Пелова е разделила стихосбирката си на пет цикъла. Но звученето им е в един ключ, много женствено и меко, като диалози с Отсъстващия пред погледа на читателя, като изповеди пред света, като вътрешни монолози, заредени с емоции и самота. Тези стихове представят поетесата не външно репрезентативно, а откъм съкровената, творческата й страна, показват еволюцията й към една синтетична образност, фокусирана както върху вътрешния й мир, така и върху отношенията на този мир със заобикалящия го свят, без псевдоизвисявания в абстрактни миражи. Или според думите на Иван Спасов това са "лирически интерпретации на живота", които изтеглят смисловите внушения в плана на психологическото и налагат като емоционална доминанта овладяната светла тъга, жаждата за обич, вечното търсене и несигурност сред грубите контури на света.
В стиховете от тази стихосбирка впечатляват полутоновете, нюансировката на словото, при която е постигната и интимност, и приповдигнатост, и една многобагреност, които гарантират по-силно емоционално въздействие. Оригинални рими, свежи метафори, внезапни поанти допълват арсенала от изразни средства на поетесата, ритмиката звучи песенно, внушенията са индиректни и вярно адресирани.
Не всичко в поезията може да се дефинира, някои неща могат само да се усетят. И Румяна Пелова някак неусетно ни въвежда в един свят, в който се живее по законите на чувството, на усещането, на догадката - свят, изваян от внушения, потопен в сфуматото на дисциплинираните емоции. Силата на тези пошепнати внушения идва не от афектираността и цветовата обагреност на слога, а от искрената и екстазната му проникновеност. Тези думи на д-р Спиридон Казанджиев са изречени по друг повод, но удивително подхождат за "Луната вместо тебе ме целуна". Това заглавие е спонтанно и емблематично, то не просто е изведено от текста - то отразява най-точно смисъла на поместените под него творби. Те са чудесна интимна лирика - сдържана и приглушена, изповедна и питаща, индиректна и дори стеснителна. Самият Вазов нарича любовната лирика "песни на деликатните вълнения", а Димитър Шишманов дефинира любовта като "архичовешко чувство". В интимната лирика на Румяна Пелова няма и следа от разголени псевдопризнания и еротични изявления - тук властват тихите изповеди, чистите помисли, възвишените чувства. Тук неистовото желание да бъде обичана жената от стиха се бори с несигурността, плахата надежда е изправена пред страха, че чувствата може да останат неразбрани, безответни. И никакви намеци за креватна псевдопоезия, за чаршафни инвенции - само чистота и душевност, които впечатляват.
В тази стихосбирка никъде няма да намерите насилие над словото - точно обратното, чувства се оная лекота на заплитане на стиха, на формиране на ритмиката, на естественост на поетичния изказ, което се наричат поетическо майсторство. Изповедните интонации и философските размишления се преплитат и правят споделеното мъдро, вълнуващо, зряло. Стиховете от "Луната вместо тебе ме целуна" ни въвеждат в духовно-психологическия свят на една жена, на един творец, който е далеч от спокойствието и смирението и с болезнена настойчивост се взира отвъд видимостите - там, където в дълбините на чувствата се крие истинският смисъл на нещата, достъпен само за чистия гледец на таланта.
©Валентин ЧЕРНЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар