сряда, 27 юни 2012 г.

НА ЕДНА ДУША РАЗСТОЯНИЕ / ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ


Анализа на хубавата поезия винаги съм възприемал като грях - като дисекция на жива същност. И тези редове са далеч от всеки опит да се навлезе критически в същината на стиховете от новата стихосбирка на Румяна Пелова - те са само общ поглед, светло ехо от впечатлението, което е останало у мен.
Когато прочетох и последната творба тук, опитах се сетивно, с върховете на пръстите, да почувствам най-важното, затворено между началото и края. Беше едно осезаемо раздвоение. Раздвоение между свръхсетивните пространства, които обитава духът, и онези пространства на сетивността и делничността, в които за съжаление сме принудени да съществуваме. И като че ли един порив, един стремеж към близост, едно втурване към читателя, което поставя тези стихове "на една душа разстояние" от всеки от нас. И още - една чистоплътност и прозрачност, които са емблематични за цялото й творчество.
Нежни, на места сантиментални внушения, съчетани с неочакван драматизъм, затаен страх от самотата и самотността, жажда за споделена любов и готовност за жертва - това са характерните черти на тази овладяна поезия. Някъде очертани по-оголено, но разбираемо за всеки, другаде пълни с дълбок смисъл, но езотерични; някъде като катарзисна изповед, другаде достигащо серафическите пространства на молитвата. Тук рядко има втори план на изказа, двузначност на думите, не е търсена символната им значимост, но е налице едно удивително разгъване на вътрешните обеми на лирическите нашепвания. Резултат са своеобразни поетически ноктюрни, звучащи приглушено и много често тъжно. И винаги - искрени докрай. А стара истина е, че искреността е едно от най-висшите проявления на дарбата.
Румяна Пелова е разделила стихосбирката си на пет цикъла. Но звученето им е в един ключ, много женствено и меко, като диалози с Отсъстващия пред погледа на читателя, като изповеди пред света, като вътрешни монолози, заредени с емоции и самота. Тези стихове представят поетесата не външно репрезентативно, а откъм съкровената, творческата й страна, показват еволюцията й към една синтетична образност, фокусирана както върху вътрешния й мир, така и върху отношенията на този мир със заобикалящия го свят, без псевдоизвисявания в абстрактни миражи. Или според думите на Иван Спасов това са "лирически интерпретации на живота", които изтеглят смисловите внушения в плана на психологическото и налагат като емоционална доминанта овладяната светла тъга, жаждата за обич, вечното търсене и несигурност сред грубите контури на света.
В стиховете от тази стихосбирка впечатляват полутоновете, нюансировката на словото, при която е постигната и интимност, и приповдигнатост, и една многобагреност, които гарантират по-силно емоционално въздействие. Оригинални рими, свежи метафори, внезапни поанти допълват арсенала от изразни средства на поетесата, ритмиката звучи песенно, внушенията са индиректни и вярно адресирани.

Не всичко в поезията може да се дефинира, някои неща могат само да се усетят. И Румяна Пелова някак неусетно ни въвежда в един свят, в който се живее по законите на чувството, на усещането, на догадката - свят, изваян от внушения, потопен в сфуматото на дисциплинираните емоции. Силата на тези пошепнати внушения идва не от афектираността и цветовата обагреност на слога, а от искрената и екстазната му проникновеност. Тези думи на д-р Спиридон Казанджиев са изречени по друг повод, но удивително подхождат за "Луната вместо тебе ме целуна". Това заглавие е спонтанно и емблематично, то не просто е изведено от текста - то отразява най-точно смисъла на поместените под него творби. Те са чудесна интимна лирика - сдържана и приглушена, изповедна и питаща, индиректна и дори стеснителна. Самият Вазов нарича любовната лирика "песни на деликатните вълнения", а Димитър Шишманов дефинира любовта като "архичовешко чувство". В интимната лирика на Румяна Пелова няма и следа от разголени псевдопризнания и еротични изявления - тук властват тихите изповеди, чистите помисли, възвишените чувства. Тук неистовото желание да бъде обичана жената от стиха се бори с несигурността, плахата надежда е изправена пред страха, че чувствата може да останат неразбрани, безответни. И никакви намеци за креватна псевдопоезия, за чаршафни инвенции - само чистота и душевност, които впечатляват.
В тази стихосбирка никъде няма да намерите насилие над словото - точно обратното, чувства се оная лекота на заплитане на стиха, на формиране на ритмиката, на естественост на поетичния изказ, което се наричат поетическо майсторство. Изповедните интонации и философските размишления се преплитат и правят споделеното мъдро, вълнуващо, зряло. Стиховете от "Луната вместо тебе ме целуна" ни въвеждат в духовно-психологическия свят на една жена, на един творец, който е далеч от спокойствието и смирението и с болезнена настойчивост се взира отвъд видимостите - там, където в дълбините на чувствата се крие истинският смисъл на нещата, достъпен само за чистия гледец на таланта.
Много още може да се каже за тази стихосбирка. Но нищо не може да замени собствения прочит. И аз препоръчвам на читателите приятна среща с творчеството на Румяна Пелова, а на стихосбирката - на добър час!

©Валентин ЧЕРНЕВ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг