Правото и поезията могат да си „сътрудничат“…

Христина Маджарова е родена в южното градче Елхово през 1992 година. Тя е само на 22 години, но вече е завоювала доста награди. През 2014 година получава награда на международния конкурс „Жени и вино, вино и жени“. През април същата година е отличена с наградата на организаторите в националния литературен конкурс „Белоцветните вишни“ - град Казанлък. През май от общината в родния ѝ град Елхово я удостояват с почетен плакет за заслуги в областта на културата. През октомври печели награда от националния конкурс „Дора Габе“ за млади поетеси и е сред 16-те финалисти в конкурса „Веселин Ханчев“.

Излезе от печат първата поетична книга на младата поетеса Христина Маджарова „И за любов да пишем е престъпно” – издание на „Български издател”.

Вълнуващ миг. Поетични рецитали, награди, представяния… Първа книга! Радвате ли се?

От известно време ентусиазмът ме е завладял, но сега сякаш усещам присъствието му по-силно от когато и да било преди. Мисля си, че радостта се е превърнала в състояние на духа ми. Красивите вълнения, трябва да се изживеят, за да бъдат оценени максимално. Старая се да им се наслаждавам.

А добър плувец ли сте? Как плувате в този литературен океан?

Определям се като плувец, който плува най-вече за удоволствие, изпитващ удовлетворение от посочения спорт. Съвременното българско поетично пространство по-скоро ми наподобява езеро, обитавано от странни риби – сред тях има и много ценни екземпляри, и много хищни, и доста непознати. Да плуваш в езеро е по-сложно. Стремя се да го овладея.

Много поети чакат този миг с години, а Вие още на 22 и вече с книга. Как се стигна до издаването на Ваша книга?

Безспорно съм от щастливите хора, получили възможност за изява. Аз избрах да търся начини, чрез които поезията ми и нейните послания да достигат до читателя, публикувайки първоначално само във Фейсбук. Но вдъхновението ми и фондация „Буквите“ явно са имали и други планове. През февруари тази година стихотворението ми „Есента е пияна“ бе отличено с второ място в международния поетичен конкурс „Жени и вино, вино и жени“. Именно това бе поводът, по който попаднах в полезрението на „Буквите“, а останалото е известно – появата на първата ми стихосбирка.

Токова млада и такива големи страсти в живота и любовната поезия. Може ли да кажем, че поезията е също Ваша страст?

Безспорно. Страстта присъства в моя живот постоянно под различни проявления – под формата на стимул, на механизъм, който ме направлява и като вдъхновение.

Вие пишете класически стих за разлика от много млади поети ? Това ли Ви прави така добре приета навсякъде?

Имам високо мнение за съвременния български читател и смятам, че той не би си позволил да цени високо творчеството на даден автор само заради формата. Силата на думите и желанието, с което се опитвам да докосна читателя, ми помагат да бъда приета.

Каква поезия обичате?

Обичам поезията, извираща от сърцето на един лирик. Поезията, която е изстрадана и отлежала, а не просто изкуствено подреждане на думи с цел създаване на завършен текст с ритъм. Разликата винаги е осезаема по начина, усеща се по начина, по който докосва хората. След подобен стих сме разтърсени. За мен истинската поезия е вълнуващата, връщаща ни към преживени емоции или караща ни да изживеем нещо непознато.

Любими поети?

От класиците ни обожавам Яворов, Далчев и Смирненски. А от съвременните български поети – Маргарита Петкова, Миряна Башева, Недялко Йорданов

Любима книга?

Трудничко ми е да посоча само една книга, но щом се налага, отреждам почетното място на „Нощем с белите коне“ на Павел Вежинов.

Какво Ви дава поезията?

Възможност да достигна до сърцата на хората, дарявайки им частица от моето сърце. Дава ми една по-различна чувствителност, породена от таланта да се удивлявам на дребните неща и да им отдавам значение. Поезията възпитава у мен вкус и стремеж към красивото.

Вие сте студентка по право. Чувствате ли се сега от другата страна на бариерата като поетеса?

От страната на престъпилите правните норми? Не се възприемам като правонарушителка. Правото и поезията могат да си „сътрудничат“, тъй като са насочени към човека и основната им цел е да му служат. Правото – като регулатор на отношенията им, а поезията – като израз на вътрешния им свят. А аз съм се докоснала и до двете. Как да не се чувствам богата!

Подарете един стих на своите първи читатели!

Подарявам им едно стихотворение, вдъхновено от Атанас Далчев.

ЛУДОСТ

Букви... разбъркани.

Разпиляха се датите.

За къде ли да бързам?

Ти нали не ме чакаш?

Поразхвърлих си дрехите,

хаосът предизвиках.

Ти открадна и ехото.

Нямам глас, нямам викове.

Поразкъсах си мислите.

Недовършени изречения.

Не такава ме искаш.

Затова ли изчезваш?

От съня. И от тихата стая.

Посещения – прекратени.

Утре няма да зная,

че си питал за мене.

И лекарството ще се включи.

И потича по вените.

Диагнозата – не научих.

Лудост? Или спасение?

Идвай всеки четвъртък.

Към обяд съм си „с всичкия".

После пак ще съм мъртва.

Ти нали ме обичаше?

Усмирителни ризи?

Предпочитам съблечени.

Не болеше от близост.

Ще ме помниш ли вечно?

Или само в четвъртък?

Тази стая притиска.

В тази стая съм мъртва.

Но смъртта е неистинска.

Просто нещо междинно

е животът в черупка.

Дишам, но без причина.

Всеки нерв изпочупих.

Лудостта ми приижда,

вече трябва да тръгваш.

Има следващо свиждане.

Има следващ четвъртък.

 © Христина Маджарова

Очакваме ви на 13 декември от 13 часа на Коледния панаир на книгата в НДК.