неделя, 19 юли 2015 г.

Джапанки и книжки: КОКОСОВО МАСЛО Лариса Ангелова



Кокосово масло

– Ванка, не обичам чехкините, нито полякините, рускините, германките... –  започна да се оплаква Калин на колегата си – сервитьор в изискан ресторант.
– Е, хайде сега! Всички руси жени ли не харесваш или пропуснах нещо?
– Знам ли, те всички са еднакви. Я погледни там русата на четвърта маса, какво ще кажеш?
– Изглежда самотна, хвърля погледи... към теб, хубава е, какво чакаш?
– Не може така, брат, аз съм женен. И ти разсъждаваш като мен преди години. Ето затова не обичам чехкините.
– Ми тя не е чехкиня, Калине! Откъде чехкиня, сега ще погледна в руминглиста. А-а-а, не може да бъде! Как позна?
– Познах, познах, ако и ти постоиш в този ресторант десет години като мен, ще започнеш да им познаваш не само националността, но и поръчките.
– Да, бе! Нещо ме занасяш.
– Искаш ли да се хванем на бас?
– Да, да! Сигурно познаваш клиентите и знаеш какво ще си поръчат.
– Не. Не ги познавам, но щом не искаш...
Ванката се поогледа, но в ранния следобед нямаше много посетители и се съгласи по-скоро от любопитство.
Към ресторанта им се насочи висок, добре облечен мъж.
– Какъв е според теб?
– Англичанин?
– Не, германец е!
– Е, стига де! И какво ще си поръча според теб?
– Чаша бяло вино и лек сандвич, а накрая кафе.
Клиентът застана на вратата и попита на немски дали има свободни маси. Калин му се усмихна и го заведе на една от най-хубавите маси до прозореца с изглед към улицата.
Ванката се учуди, но той още не беше поръчал. Калин взе поръчката и я показа на колегата си, там пишеше – сандвич с филе и чаша бяла вино.
– Ха, не улучи само кафето.
– Почакай, нищо не се знае.
И действително германецът поръча и кафе. Ванката беше много впечатлен. Когато колегата му се освободи, го попита:
– Започвам да ти вярвам. Но не разбрах, като познаваш толкова добре хората, тяхната националност и какво ще си поръчат, защо мразиш чехкините? А, чакай малко... Твоята жена не беше ли полякиня?
– Аха, да! Полякиня е...
– Е, това донякъде ми отговаря на въпроса, но все пак, любопитен съм, какво лошо има в това жена ти да е полякиня?
– Защото Ванка, преди двадесет години бях зелен и неопитен като теб и вярвах на всички красиви руси главици със сини очи.
– Защо? Какво се е случило?
– Беше на морето… Аз като млад сервитьор тичах нагоре-надолу и нямаш представа каква хамалогия беше там – изхранвали сме по три смени туристи – в седем идваха германците, в осем чехите и поляците, в девет руснаците. Най-обичах втората смяна, с тези добре изглеждащи туристки със стегнати тела, ех...
– И?
– Забелязах, че една от групата постоянно ми краде от олиото на масата. Бях луднал да го зареждам, не знаех къде изчезва, докато не разбрах, че е моята.., но не знаех, че ще е моя... Хванах я и я питам: „Защо вземаш от олиото и ме караш постоянно да го доливам като луд, направо ми кажи, ще ти дам цялата бутилка!“. А тя: „Много ми харесвате, пане, не знаех как да ви обърна внимание върху себе си“.
– Е, с олиото ли те свали?
– Не, почакай. Аз ѝ си ядосах, имах си сериозно гадже тогава – Мичето, а салонният непрекъснато ми правеше забележки, че ми е празно шишенцето с олио и екскурзоводът им се оплаквал постоянно от мен. И я питам: „За какво ви е това олио, да си мажете вечер филийки?“, а тя: „Не, пане, мажа се на плажа, за да не изгоря и да имам хубав тен.“  „А така ли, ще ви дам по-хубаво олио от това!“, „Така ли, какво?“, „Кокосово масло!“.
– Кокосово масло? – учуди се и Ванката.
– В яда си не знаех какво говоря.
– И какво направи? Откъде го взе това кокосово масло от преди двадесет години?
– Точно така, откъде! В яда си смесих краве масло с пудра захар и плюх, загрях сместа хубаво, ама много хубаво я разбърках, та да стане като олио и ѝ го дадох.
– А тя?
– А тя се намаза с него и получи такъв зашеметяващ тен, че един ден навярно ме беше проклела или слюнката ми беше с повече хормони, брат... влюбих се в нея.
– Ами, добре е приключила историята, какво от това?
– Ванка – възрастният сервитьор понижи глас. – Тя още иска от моето кокосово масло.
– И какъв ти е проблемът?
– Пресъхнах, гърлото ми пресъхна и маслото не е същото, какво да правя?
– Ама и ти си един, иди в някоя аптека, отдавна продават и от пиле мляко.
– Така ли? Не се бях сетил, а ако не е същото?
– Ако не е същото и тя разбере разликата, не каза ли, че искаш да се разделите?

– Знам ли. Свикнах с нея. И с кокосовото масло. Само това плюеене ме измъчва...
                                  © Лариса Ангелова, Всички права запазени;

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг