неделя, 27 март 2016 г.

Лудории в детски род


Малкия Пепи, когото уча следобeд, има неустойчиво внимание. Мислите му винаги са някъде другаде – заети с игри, анимационни филми и приказни герои. Говори си сам и живее в измислен детски свят.
Дойде в държавното от реномирано частно училище, заедно с вредния навик да шокира учителите по особено странен начин. Отказваше да се учи, пръцкаше по време на час, дупеше се, псуваше (доста грозно за второкласник), смееше се невъздържано и вършеше всякакви лудории.
В резултат на собствените си усилия, във втори клас Пепи още не познаваше буквите от азбуката и не можеше да ги свързва в срички и думи. И, макар че бе получил диплом за отличен успех от частното училище, дори не можеше да го прочете… Но това под секрет!
Дали, обаче този факт го безпокоеше?... Май не особено много. 
Малчуганът, както споделих, беше доста изобретателен. Когато класната му зададеше въпрос, на който не можеше да отговори, се измъкваше с отговори като:
„Може ли да Ви отговоря утре или вдруги ден?”
„Това още не съм го чел, но не се безпокойте, все някога ще го прочета!”
Когато му доскучееше в час, искаше разрешение за тоалетната и за ужас на учителката се губеше до края на часа. Дори един ден би звънеца 20 минути по-рано.
Размина му се единствено, защото още беше на осем.
И така, загрижените родители, класната и моя милост, решихме да сложим край на неговите детски лудории.
Започнахме да наваксваме пропуснатото следобед. А Пепи прехвърли детската си креативност върху ученето. Беше му трудно, дори със сричането и затова се редувахме да четем – ту аз, ту той.
– Хе, така е по-добре! Нали се ревнуваме...
– Редуваме се, Пепи! Редуваме…
– Да… Но май ти четеш повече, госпожо! Да не съм те минал?...
– Не, не си ме минал… Трябва да внимаваш какво говориш. Има думи, които не са подходящи за теб, все още си на осем.
 – Да, ама не ми пука! Не ми пука! Не ми пука! Не ми пука!...
– А би трябвало да ти пука, защото това е твоят роден език. Много е важно да се научиш да говориш, четеш и пишеш правилно. Да вземем например рода на съществителните имена. За тях учите в момента. Не казваш едно мъж, нито един жена, нали така?...
Пепи започна да хихика неудържимо и рече:
 – Кажи ми тогава за рода на съществителните, по дяволите!
– Е, определянето му е дори лесно, ако знаеш няколко хитринки. Например, щом можеш да сложиш пред съществителното думата „един” –  то е от мъжки род. Казваш един компютър, като един мъж – мъжки род.
– Хе, яко! Един айермен, един мъж – мъжки род.
– Айермен не знам какво е. Има Айрънмен – Железния човек. Но тази дума не е на български. А сега се учим да определяме рода на съществителните в българския език. С английски ще се занимаваме следващия час.
– Добре де, какво толкова. Един мъж, един бахур – мъжки род.
– Браво! Думата бахур… е от мъжки род. Ориентираш се добре. Пред съществителните в женски род, обаче, поставяш думата „една” – една острилка, една гума, една книга, една майка, като една жена – женски род.
– И майка му стара ли е в женски род?
 – Почти. Думите в словосъчетанието стара майка са от женски род, но още не сме стигнали до прилагателните. Избери си друга дума. Ето тук има круши. Кой род е думата круша?
– Мъжки род, много ясно!
– Един круша?
– Хи-хи-хи, знаех си, че ще ме поправиш. Една круша, една майка. Ядосана ли си ми?
– Все още не… така мисля. Да продължим по-нататък. Едно колело, едно мляко, едно пиано – като едно дете…
Тук преди да успея да изрека каквото и да било, Пепи скочи и се развика:
 – Детски род, детски род! Познах ли?...
Не можех вече да се сдържам и също избухнах в смях.
– Не детски, а среден род, слънце!...




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг