Повест за училището

Казват, че най-хубавата част от човешкия живот е свързана с училището. 

Но образованието има и друга страна, за която не е прието да говорим. Многобройните нормативни документи и амбициите на реформаторите не винаги водят до положителни резултати. 

Може би точно тази противоречива същност и двойственост на образованието са вдъхновили Магдалена Манчева да изрази своята позиция на учител и писател в „Повест за училището“. 

Още от първите страници на повестта авторката ни въвежда в атмосферата на училище, събрало в класните стаи деца от различни етнически групи, с различна култура и отношение към ученето. Учениците в това училище имат енергия, която познатите образователни и социални модели трудно могат да култивират. 

С остра наблюдателност, непринуден хумор и изразителни детайли, авторката съумява да създаде цялостна представа за колорита на мястото и времето, за взаимоотношенията и характерите на действащите лица. С журналистически нюх и висока лирична сетивност тя извайва оригинални парадигми за неповторимия свят на децата, съумява да съпреживее социалните и морални проблеми на учителското съсловие. 

В този смисъл горещо препоръчвам книгата и на тези, които могат да кажат „моето любимо училище” и „моят любим клас” и на тези, които искат училището да стане наистина храм на познанието и място за развитие на таланти.

Доц. д-р Галена Иванова, ПУ „П. Хилендарски”