Има ли "Лекарство против Северния вятър"? от Нели Господинова

Октомври е още, но Северният вятър вече задуха и заваля сняг. Идеята за зимата, доскоро само имагинерно понятие, днес е дори осезаема. Осезаема като снежинките зад прозореца, като студа навън и чашата чай, сварен от ароматни треви, с тънкия привкус на мед.

Дали „горчивите треви” на самотата и отчуждението въздъхват самотни като нас в чашата несподелен чай? В стаята е празно, навън вали сняг... Единственото същество, което ни разбира винаги е компютърът.

В главата ми се върти заглавието на една книга, която някой наскоро спомена из нета. Нарича се „Лекарство против Северния вятър”. Съвременен епистоларен роман, чиято фабула е  изградена изцяло на основата на лична кореспонденция между двама непознати в нета. Мисля си, че днес това е ежедневието на хиляди хора в мрежата. Кореспонденцията е част от нашето съвремие, част от самите нас. Чудно е даже, че епистоларната проза не изживява своя бум и в книгоиздаването!

Всъщност, когато ми препоръчаха книгата, подходих с предубеждение. На ден прочитам и пиша десетки писма в мрежата. Всеки си има и лични взаимоотношения. Мислех, че ще се отегча, ако продължа да чета имейли и в хартиен вариант. Та не ни ли стигат нашите, собствени, виртуални кореспонденции? А може би ефектът е обратен? Явно много хора се вкопчват в книгите, засягащи виртуалните взаимоотношения, с идеята да намерят „лекарството” което им е нужно. Дали авторът Даниел Глатауер е съзнавал, когато е писал романа си, че всъщност такова „лекарство” няма?...
Лекарството е едно единствено, всеизвестно и старо като света. То се нарича „ любов” и всеки го знае. Днес много хора се събират и разделят във виртуала. А всички твърдят, че търсят именно нея, любовта? Любовта, родена в нашето въображение. Колкото е по-богато то, толкова по-дълбоки са взаимоотношенията ни в нета, а след това еуфорията или страданията в реалността.

„Еми, от месеци не съм бил по-близък с някого, колкото Вас! Бях (и все още съм) много щастлив, че опитите ни за физическа среща се провалиха. Не ме интересува как изглеждате, щом мога да ви виждам по начина, по който искам.  Безкрайно съм благодарен, че не се налага да изживея разочарованието на реалността. Не искам да разбера, че в действителност не „сте героинята от моя виртуален роман”. Защото в него Вие сте съвършенна и неповторима, „най- красивата жена на света.”

Както и да е! След прочита на книгата остават предимно личните впечатления, аналогиите със сходни ситуации и хора. Днес много хора изживяват подобни взаимоотношения.

Кой ще ни стопли, когато задуха северният вятър на самотата? Когато сме тъжни и болни от любов?... 

 Книгата е обявена за бестселър (най-продавана книга) в Австрия за 2007 година. Преведена е на 10 езика.
Нима толкова много хора познават Северния вятър? 

G-точката в четенето и писането, 2010г.

Н. Господинова