понеделник, 27 юни 2011 г.

ПО СТЪПКИТЕ НА ОРФЕЙ И ДРЕВНИТЕ ТРАКИ / Румяна Пелова

И отново на път…
В този случай с крайна цел гр. Кърджали и Планината на Орфей – Родопите.

След приблизително 5 часа пътуване стигнахме до този град със смесено население, където кръстът и полумесецът си поделят религиозните позиции почти 50 към 50. Настанихме се към хотела при църквата „Успение Богородично” на отец Боян Саръев. Много странно беше усещането, защото щом преминахме през дебелата дървена порта, изведнъж се пренесохме от шумната цивилизация и урбанизацията на града в едно наистина спокойно и уютно райско кътче, където царстват величествени кипариси, наред с плачещи върби, лози, стари розови храсти, почти двуметрови олеандри и много, наистина много подравнена зелена трева. На стаите, наричани килии, обаче не липсваше нито едно от удобствата на 21 век.
Кратък отдих и решихме да разгледаме града. По големина горе-долу той е с размерите на Перник, но едно от удобствата му е, че навсякъде шетат таксита, които и за 5 м., и за 5 км. таксуват на единна цена от около 2-2,50 лв. По този начин стигнахме до центъра на града и след като го разгледахме се отправихме към Историческия музей, където щеше да се състои представянето на стихосбирката на д-р Йорданка Господинова –„Самодивски клади” . Още не беше дошъл обявеният за начало час, а отредените за гостите места бяха почти запълнени.


Към 20.00 часа беше официално открито 11-тото издание на фестивала Перперикон, което тази година се провеждаше под патронажа на президента на РБългария – Георги Първанов.
Бяха изпълнени родопски песни в съпровод с кабагайда.
Слова произнесоха организаторите и виновниците за излизането на поетичната книга от клуб „Буквите” – Камелия Иванова, Иван Богданов и редакторът на стиховете Нели Господинова.
След това артисти четоха самодивските стихове на самата тя – красивата и облечена в самодивска бяла рокля поетеса, с дълга гарваново-черна коса. Всички присъстващи бяхме попаднали под магията на самодивските и лунни клади на стиховете й.
Поетесата беше поздравена от ротарианците и тамплиерите на града, както и от госпожа Вилдан Селвер, представител на просветата в Кърджали.
Следваше коктейл, раздаване на автографи и под звуците на камерен ансамбъл Афетуозо, чийто изпълнители представиха програмата си „Бленуваният остров” – концерт с ренесансова и барокова музика, където бяха изсвирени творби на Бах, Телеман, Хендел и др. повече или по-малко известни на широкия кръг ценители на класическата музика творци.
С приятелката ми се прибрахме веднага след събитието, за да отдъхнем, защото на другия ден ни очакваше да преодолеем един недостижим в историческо отношение връх – скалният град-крепост Перперикон.


Втори ден: напред и нагоре към Перперикон.
Тук следва да подам малко историческа информация за този скален град, който по тайнственост и мистицизъм мога да сравня единствено с каменния град Петра в Йордания.
Според данните от последните археологически проучвания, проведени под ръководството на Николай Овчаров, хилядолетия назад Перперикон е представлявал огромен скален масив без растителност по него. Това привлякло хората, обожествили грандиозните бели канари. Не случайно точно Източните Родопи са люлка на мегалитната култура, която в никакъв случай не трябва да се свързва единствено с живелите много по-късно траки. Най ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на 6 – началото на 5 хилядолетие преди христа. Знае се, че хората от новокаменната епоха са били предимно земеделци. В случая с Перперикон не става дума за селище, а за обожествена скала. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, 18-12 в.пр.Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това не е какво да е време, а епохата на крито-микенската цивилизация, на Троя и Микена. В края на бронзовата епоха Перперикон вече е представлявал голям скален култов комплекс.
Едно археологическо откритие от разкопките на Перперикон през 2002 г. буквално се покрива като описание със сведенията на античните автори за храма на Дионис в Родопите. Става дума за огромна и изсечена в скалите овална зала. В самия й център е издялан величествен кръгъл олтар с диаметър почти 2 м., който се извисява на близо 3 м. над пода.


Интересен момент от проучванията на Перперикон е, че се откриват сравнително малко материали от времето след създаването от Ал. Велики на световна империя, или т.н. елинизъм през 4-1 в. пр. Хр. По-вероятно е обаче сравнението с другото голямо светилище с прорицалище от епохата – това на бог Аполон в Делфи. Там след 5-4 в. пр. Хр. култовите действия силно намаляват, а към края на елинизма животът почти замира. Възстановяват го през 1 в. сл. Хр. едва римляните, които вдъхват нов дух на старите култове.
В 45 г. цяла Тракия е покорена от Римската империя. Започва мощен процес на романизация, характерен за всички провинции на великата държава. За Балканския полуостров той се характеризира със сливане на древните елински и тракийски традиции с новите тенденции, внесени от завоевателите. Много отчетливо това се наблюдава на Перперикон където в 1-4 в. сл. Хр., изсечените в скалите култови съоръжения добиват завършен, класически вид.
Най-общо Перперикон се състои от четири части: мощна крепост, Акропол, в най-високата част на хълма; Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток и северно и южно подградия. Теренните наблюдения показват, че те са били оформени с изсечени в скалите илици, жилищни сгради и храмове. Скалният венец е защитен със здравата крепост на Акропола, чийто стени стигат дебелина до 2.8 м. Твърдината е построена още в ранните периоди, но през римската епоха е обновена и допълнително укрепена. Навсякъде по хълма стената стъпва направо върху скалата. По тази причина строителите първо са изсекли в камъка основата, наподобяваща редици стъпала. Вътрешността на Акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки.
Направо в скалите в източната част на Акропола е изсечена голяма сграда с базиликален план. Вероятно тя е представлявала езически храм, превърнат след приемането на християнството в църква, като от изток е добавена полукръгла апсида за олтарния дял.
Само на тридесетина метра под Акропола се намира грандиозен дворец, сякаш излязъл от приказките и чиито обитатели са го оставили неотдавна. Това понятие е условно, защото е възможно това да е монументалният храмов ансамбъл на бог Дионис. Тракийският владетел е бил едновременно и първожрец в своята държава и където се е намирала неговата резиденция вероятно е бил и главният храм.
И така, след близо 500 метрово стръмно изкачване по почти козя горска пътека се озоваваме на пътя към храма, водещ към Двореца по южния склон на хълма, който представлява 100-тина метров проход, оформен в скалите. Съоръжението представлява естествена теснина, разширена допълнително от човешка ръка. Ширината на прохода е около 3-4 м., а височината на страничните канари на места достига и до 7-8 м. Изкачването беше трудно, въпреки издяланите за улеснение груби високи стъпала.
В края на прохода внезапно се изправихме пред мощна крепостна стена. За да се влезе във вътрешността му трябваше да преминем през две двукрили порти със запазени прагове.
От историческа и археологическа гледна точка могат да се изпишат още десетки страници материал, но мисля, че снимките могат да покажат в по-голям аспект величието на скалния град.
За съжаление облаците над него се сгъстиха и се изви буря, която бързо ни провокира да слезем в подножието му, откъдето да се придвижим отново до града. Така и не разбрах провели ли са се заплануваните древни ритуали върху тайнствения връх.
Преспахме още една нощ в райското кътче при църквата и на другия ден потеглихме обратно към София.

„Притури се планината” Родопи навръх Еньовден

В тихия летен следобед, в най-тихото кътче на град Кърджали – двора на музея – там, където дори историята стъпва на пръсти, затрополиха стъпките на стотици хора.
„Притури се планината” Родопи навръх Еньовден в Самодивските клади, дето Йорданка Господинова подпали с книгата си. Цяло Кърджали се изсипа лековити билки от нейните стихове да бере. И ако е вярно, че поезията е вълнение, то да бяхте видели какво вълнение прочетох в очите на тези хора.
Регионалния исторически музей се изпълни с близки и далечни съграждани, с познати и непознати, с официални и неофициални гости. Идеха като в храм, с цветя, с икони и благословия за докторката-поетеса - гордостта на Кърджали. Не питайте как и защо? След Еньовден градът стана друг.

Untitled from Galina Photography on Vimeo.

КРЪСТОПЪТ НА ИЗКУСТВАТА / Весислава Савова и Веселка Христова



Веселка Христова – veesii70 - и Весислава Савова - rarebird, - като организатори, имат удоволствието да ви поканят на пръвия празник

КРЪСТОПЪТ НА ИЗКУСТВАТА

който ще се сътои на 16.07. и 17.07. 2011 година. Събитието включва

ДЕН ПЪРВИ:
Среща на автогара Костенец в 12:00, откъдето срещу 3 лв. има уреден транспорт до Вилна зона, Долна Баня – родния град на Веселка Христова, - и връщане на другия ден. До Костенец можем да стигнем с влак, който тръгва от Централна гара, София, в 10:45 ч. Желаещите да пътуват по този начин, моля да бъдат в 10:00 под часовника на гарата, за да изпием по едно кафе и да си купим билети. Цена – 5.10 лв.
Официално откриване на празника „Кръстопът на изкуствата”
- Представяне на новата стихосбирка на Веселка Христова „Жадни миражи”, съвместно с нейния редактор и издател (името му за сега ще запазим в тайна);
- Поетично четене от автори, които тази година успяха да се зарадват на своите нови книги (и тук ще ни простите малката тайнственост)
- Изобразително и приложно изкуство под форми, които ще изненадат и най-смелите очаквания
- Музика, която все още не сте чували в такава хармония
- Дегустация както на безалкохолна напитка, която все още не е позната на пазара, както и на вино – едно изкуство, което винаги е вдъхновявало творците от различни области
Неофициалната част ще се проведе в едно малко ресторантче, съчетало невероятна кухня, ниски цени и изключително приятни хора, отворени за нашите копнежи да бъдем по-близо както до природата, така и до изкуството
Има няколко предложения за нощувка, в зависимост от възможностите ви – от 7-8 до 25 лева.

ДЕН ВТОРИ
След като изпием сутрешното си кафе, можем да опитаме да напишем общо стихотворение – традиция, загубила основоположника си, но неведъж опитвана да бъде продължена. До сега – успешно.
Приготвяне на обяд на огън, сред природата.
Посещение на щраусовата ферма, където срещу вход от 3 лева не само ще видим тези невероятни създания, но и ще чуем беседа, която със сигурност ще ни накара да се замислим, а защо не и да ни вдъхнови?
Има осигурен превоз до Костенец, откъдето можем да отпътуваме с влак до София.

РАЗБИРА СЕ, ОЧАКВАЙТЕ И МАЛКИ ИЗНЕНАДИ, КОИТО ЩЕ НАПРАВЯТ ПРАЗНИКА ОЩЕ ПО-ХУБАВ. ОТ НАС ЗАВИСИ ДАЛИ ЩЕ МОЖЕМ ДА ГО ПРЕВЪРНЕМ И В СЕЗОННА ТРАДИЦИЯ.

За повече информация не се колебайте да пишете на имейл: rarebird@abv.bg (Весислава Савова) или да се обадите на телефон – 0894-61-69-46 (Веселка Христова)
Публикувано от Vessislava в 07:42
източник: http://vessislava.blogspot.com/2011/06/blog-post_27.html

вторник, 21 юни 2011 г.

Фестивалът „СЛЪНЦЕ-ЛУНА” през погледа на една православна езичница / Румяна Пелова

Взех участие в конкурса за поезия на Фестивала "Слънце-Луна" и очакванията ми не бяха кой знае колко големи. Но един ден преди откриването му и то в късните часове на деня получих мейл, че стихът ми е сред 9-те номинирани и, че е желателно да присъствам при четенето му. И нали съм от редкия вид православни езичници, не му мислих много-много, а метнах това-онова в един сак и… хайде на път. Или както казваше с една мъдра поговорка баща ми – да не е пътят без пътници.

И така, на 17.06.2011 г. към 15 часа потеглих за гр. Елин Пелин. Пристигнах в 17.45 ч. Казано ми бе да стопирам някоя кола и така да се придвижа до първата табела за града, където е разположен феста, но колите или не спираха, или си бяха за вкъщи. След половин час се появи нещо като такси и мен, заедно с още три жени ни натовари и откара за града.
На входа на палатковия лагер ми казаха, че ако искам да вляза трябва да броя 30 кинта.
Аз им обясних, че съм от номинираните и ми е обещано безплатно участие. Допуснаха ме без викове. Първият човек на когото попаднах в охраняемата зона беше Момера Здравкова, още преди да се представим една на друга очаквах да чуя нейното име, което звучи не само екзотично, но и самата тя е нестандартна птица – беше облечена в индианска риза. Представи ме на журито, което като имена ми бяха познати, не и като хора: Камелия Кондова, Левена Филчева и Лора Скорчева. И се започна едно завихряне от непознати ритуали, практики и емоции.


Момера държа кратка реч, с която поздрави гостите и участниците във фестивала. Поздравления отправиха и д-р Мария Папазова, Йоги Вананда, Николай Христов, които в следващите дни щяха да са едни от главните действащи лица в мероприятията му.
Следваше изпълнение на три малки самодиви с още по-самодивските имена:Йоана, Боряна и Рада. През трите дни върху които имах поглед над тях ги запомних с нетрадиционните им носии, може би от румънско или молдова и с дългите им косици, сплетени на две миши опашцици. Всъщност и майка им беше едно уголемено подобие на тях самите.
Ансамбълът на Бистришките баби изпълни фолклорното шоу „Шаманизмът от Шопско”, а Самодивата Анна Марио изпълни няколко народни песни, които бяха подхванати и от част от публиката- може би хора, които не присъстваха за първи път на този традиционен вече за страната ни фестивал.
Следваше изпълнения на „Надеждата на Карандила“ – изпълнения на деца от музикалното училище „Надежда“ в гр.Сливен. С духови инструменти бяха изпълнени мелодии като например „Аризонска мечта” и много други, които не мога да цитирам поименно.
Децата на гостите на фестивала бяха поканени в цирк Кумбо, откъдето повече от час се чуваха ръкопляскания, радостни викове и щастлив детски смях.
С това вечерта приключи, като през цялото време диджея пускаше релаксираща музика.
Моето желание беше да спя под Елинпелинските звезди, върху една люлка под открито небе и учредителите на фестивала го сбъднаха, макар че можеше да се намери едно място и в палатка, както и в битовите постройки, защото мястото не беше съвсем в пущинака, а си имаше изградена своя инфраструктура. Така завърши първият ден на този неповторим по рода си фестивал.


Втори ден: Понеже имам навика да ставам рано, се бях надигнала още в 6.00 часа. Наслаждавах се на все още царящата тишина и на хора на гнездящите птици. Това, което обаче ми направи впечатление бе, че липсваше песента на щурците. И се запитах, дали присъствието на толкова много хора на едно място не бяха нарушили крехкото равновесие на и без това все по-крехката екосистема.
Но да не се отдавам на излишни разсъждения, които нямат отношение по темата ще продължа разказа си. Към 9.00 часа почти всички гости, както и децата им бяха вече на крак и чакаха новите занимания. Всъщност това беше един малък рай за децата – имаше люлки, пързалки и най-интересното – батут, откъдето се разнасяха весели викове.
Който имаше желание се включи в духовните практики, водени от Йоги Вананда, а именно: хатха йога, тай-чи, кунг фу, смехо-йога.
Следобяда бяха проведени три лекции: от д-р Мария Папазова имаща отношение към здравословния начин на живот; от Николай Христов – който запозна заинтересованите с ароматотерапията и Илиян Богев, който говори за космическото в геометрията на българските шевици и глаголицата.
След 19 часа беше проведен ритуалът на Мълчаната вода, като за целта девойките самодиви сплетоха жасминови венчета, играха ритуални танци и наляха вода в глинен съд от три водоизточника при пълно мълчание. Под вещото ръководство на Момера тя беше занесена на недалечна поляна, за да преседи на лунна светлина и да събере лунната енергия, за да бъде на другия ден лековита и магьосана.
Следваха фолклорни изпълнения и многобройни хора.
След 24.00 часа „Театър Грифон“ представи:
„Смъртта на Дон Жуан“ – моноспектакъл на Светозар Кнезовски-Заро, по текст на Левена Филчева, сценография и костюм – Весела Вълчинова
Това беше една трактовка на Шекспировия Дон Жуан, пречупена през погледа на съвременния автор, където текстовете звучаха модернистично и на мястото си, без да досаждат на публиката.
Следваше спане, ако е пълноценно спането под звуците на гайда и наблизо шептящи хора. В 4 и 30 бях вече на крак и пиех първото си за деня кафе край огъня.

В 5.30 желаещите да присъстват на Еньовденското тайнство се бяха събрали и напред с Момера, която носеше под ръка и сламения кон – жертвен агнец, посветен на Слънцето се отправихме към поляната с Мълчаната вода, за да посрещнем изгрева. Бяхме повече от 30 човека. На поляната стъпихме боси, за да не обидим божествата на Земята и набрахме билки и цветя. Поверие е, че билките набрани на Еньовден са особено лековити и лекуват 77 болести. После всеки се приближи към Сламеното конче и прошепна в ухото му най-съкровеното си желание, като го закичи с дарено цвете.
В 6.01 часа посрещнахме изгрева на Слънцето, като всеки направи някакъв жест за поздрав. Аз например го целунах с въздушна целувка, която после предадох на Земята.
Наредихме се в кръг и като изиграхме ритуален танец, произнасяйки мантрата Ом, се спряхме и всеки трябваше с една дума да изрази душевното си състояние и пожелание към всички в този момент. То беше различно за всеки един от нас. Не знам защо, но моята дума беше „мъдрост”.
Завърнахме се пречистени и заредени позитивно в лагера.
Децата приготвиха слънчева картина от различни семена, които след това бяха сварени на нещо като яхния, от която всеки можеше да си гребне.
Следваха още духовни практики – показване на тай-масажи, психологическата игра „Хиляда лица” и др.Към обяд започна представлението с участието на Валя Балканска, гайдарят Петър Янев и етнобандата „Оратница”. Следваха отново хора и танци от всички присъстващи. Към 16.00 часа с Илиан Богев прочетохме номинираните си стихове и въпреки цялото ми нежелание се изнесох на пълни обороти от лагера, защото ми предстоеше дългият път към дома.


п.с. На ухото на кончето си пожелах любов. Сега чакам да видя дали ще се сбъдне.

петък, 17 юни 2011 г.

Да надникнеш в тайните на арабската поезия / Румяна Пелова

На 16.06.2011 година от 18.00 часа във Федерацията на научно-техническите съюзи се проведе лекция с водещ професор Цветан Теофанов, преподавател по арабистика и семитология в СУ „Климент Охридски” – София. Темата беше: "Старата арабска литература".По-известна сред гостите на сказката беше Здравка Евтимова- писателка и преводачка от английски език.
Професор Теофанов е завършил висшето си образование в БУ /в гр. Багдад/, специалност арабска филология. Оттам се ражда и любовта му към арабската поезия.
Проектът, по който работи вече 4 години е върху темата „Пророческата лудост – контактът с отвъдното в свещения Коран”. Той разглежда в него състоянията на пророка в момента на Откровението и такива при хора с достъп до паралелната реалност.
Накратко по темата: арабската литература се дели на няколко периода с различни отличителни черти и водещи поети творили през тях, както следва:
Джахилийска епоха – муруа
/до 622 год. или 1,5 – 2 века преди началото на мюсюлманското летоброене/
Това е епохата, характеризираща се с невежество, безпросветност, буйство, кипене. Епоха на вражди и буйни страсти. Според тогавашните схващания мъжете имат добродетели, а жените – недостатъци. Но това е и епохата, изповядваща смелост, щедрост, грижа за съседа, спазване на дадената дума.
Поезията, творена тогава, се съсредоточава върху историята на арабите. Считало се е, че тя е сакрално слово, дадено от джиновете на избрани хора, самите те носещи името Маджнун – безумец.

Формите на поезия от тази епоха са:
• Древна касида.
Поети, творили в този стил са:
 Имру-л-Кайс /500-540 г./ - той е бил царски син на последния владетел на Киндийското царство, прогонен от баща си заради писанията му или заради прелюбодействие с младата му мащеха;
 Тарафа ибн ал-Абд /538-564 г./;
 Зукайр ибн Аби Сулма /530-627 г./;
 Лабид ибн Рабиа /560-661 г./ - живее на границата на двете епохи мухадрам /исклямска и предислямска/ и приема исляма;
 Амр ибн Куслум / поч.584 г./ - легендите разказват за него, че умира на 150 г. от препиване;
 Антара ибн Шаддад /525-615 г./
 ал-Харис ибн Хиллиза /VІ в./
 ан-Набига аз Зубйани /поч.604 г./- той е първият критик;
 ал- Аша /поч.629 г./
 Алкама ибн Абада Самеца;
• Пустинни вълци – опозицията на племенните поети:
 Таббата Шарран;
 Аш-Шанфара;
 Уруа ибн ал Уард – явява се прототип на западния Робин Худ;
Ранноислямска епоха – мухадрамун
/621-661 г./ Характерно за нея е, че е управлявана от четирима халифи.
Омаядска епоха
/661-750 г./
 Маджнун Лайла
 Омар ибн Аби Рабиа
Абасидска епоха
/750 -1258 г./
Халифът Ал-Мансур полага основите на Багдад през 762 г. със 100 хил.
работници.
По тогавашните стандарти грам ръкопис е струвал грам злато.
Творци на тази епоха са:
 Башшар ибн Бурд /714-784 г./ той изповядва зиндикизъм /еретизъм/ и шуубизъм /дуализма огън-пръст/; съществува библейска легенда, че Адам е бил съставен от пръст, а неговият прототип – Дяволът – от огън. Същият този поет е считал, че трябва да се покланя на Дяволът, защото огънят е по-висша стихия от пръстта.
 Абу-л-Атахия – жанра зухдият – крайния манихейски аскетизъм;
 Абу Нуас /757-814 г/ - създателят на анекдотите от 1001 нощ за Харун ал Рашид;
 Ибн-ал Мутаз /861-908/;
 Абу-м Тайибал-Мутанабби /915-965 г./;
 Абу-л-Аля ал Маари;

С това времето на лекцията приключи. Бяха зададени следните въпроси:


В. Къде е пресечната точка между европейската литература и арабската поезия?
О. Арабска Испания /Арабска Андалусия/ - при някои учени битува схващането,
че арабите въвеждат римата в Европа.
В. Какво може да се каже за Джелляледин Руми?
О. Той не е арабски поет, а персийски и има тюркски корени.
В. Има ли буквализъм в Корана спрямо Библията, по-точно, препокриват ли се
двете свещени книги?
О. Да, защото преводът на Корана е мой и мога да кажа, че в него са застъпени
цели глави от Библията.
В. Има ли издадени на български език книги с цулото творчество на някои от
гореизброените автори?
О. Могат да се намерят в трудовете ми:”Езическата арабска поезия” от 1996 г.
и „Арабската средновековна култура: от езичеството към исляма” 2004 г. /и двете изчерпани на книжния пазар/.
В. Кои са били изповядваните религии преди официалното навлизане на исляма
по техните земи?
О. Всяка една, за която се сетите.
Краят на лекцията беше посрещнат с бурни ръкопляскания от страна на
публиката, която отдаде уважението си към учения на крака.

автор: Румяна Пелова

Днес започва „СЛЪНЦЕЛУНА”- 2011 „Фестивал на Древните Тайнства, за ЕньовДен” / номинирани стихове/




Осмо Разширено Издание
/Елин Пелин-Рила-Делчево, 17-26 юни/

ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА

Част Първа/17-19юни/ – СлънцеЛуна 2011
Арт Център „Деца на Земята“, Елин Пелин :
17 юни, петък:Откриване
18ч – Пресконференция за Всички: Представяне на Участниците, Целите и Програмата
20ч – Откриване на Фестивала с Д-р. Мария Папазова, Йоги Вананда, Николай Христов и Момера
„Шаманизъм от Шопско“ - автентичен фолклор с „Бистришки Баби“ и „Самодивата“ – Анна Марио
21ч - Изпращане на Слънцето - „Кръг на Ритъма“ с Мартин Иванов/Либера Институт/
22ч –„Месечина Мюзик“ представя: „Надеждата на Карандила“ – изпълнения на деца от музикалното училище „Надежда“ в гр.Сливен
22.30ч – „Театър Грифон“ представя:
„Смъртта на Дон Жуан“ – моноспектакъл на Светозар Кнезовски-Заро, по текст на Левена Филчева, сценография и костюм – Весела Вълчинова
23.30ч – „Дълбоко, в звука на Сърцето“ – лунна музика с DJ’s
02ч – „Тишина и покой“ – време за релакс

18-19 юни, Събота и Неделя: Еньовденски Тайнства
06ч – Сцена“Обредна Поляна „:Посрещане на Слънцето и сутрешни духовни практики: хатха йога, , тай-чи, кунг фу, смехо-йога
10ч – Програма за Личностно усъвършенстване:
Сцена „Цирк Кумбо“ – програма за децата
Сцена „Луна“ – дискусии
Сцена „Слънце“ – свободна слънчева музика с DJ’s .
Сцена „Арт&Бард“ – пърформанси, уъркшопи, инсталации, джем-сейшъни
Лекции, уъркшопи и демонстрации в“ Цветните Къщи“ – по програмите на място
19ч – Тракийски ритуал "Мълчана Вода" - тайнство
20ч - Смехо-йога за Активация на Елементите
21ч - Танцов Огнен Ритуал за Пробуждане на Енергиите по музика на Николас Аруин
22ч – SUNMOON PARTY : „ Месечина Мюзик“ представя: Новата реалност със „Силвър Бийт Колектив“&Приятели, Огнени танци със „Студентина“ и музика от DJ’s Дхарба и Сурбахар. С визията на Николас Аруин, Елена Оклева и ДжейКуб и специалното участие на Надежда Миразчийска и "Sound garden music camp" project with the "Big Bang club" selectas
02ч – Театър Грифон представя: „Забравени от небето“ – автентичен аудио-запис на Мама Злата Тодева
03ч – Разказваческите Традиции на Българите: приказни истории за самодиви и змейове
05ч –Тракийски Слънчев Ритуал: събиране на росни капки и откриване на 77 и половина лечебни билки; Мълчаливо Факелно шествие;Тържествено Посрещане на Слънцето; Огнено приношение на Сламен Кон; Самодивски танци и песни
08ч Еньовденски Ритуали за Здраве: Виене на китки и венци, Минаване под „Билковата арка“,
Наричания и гадания от Еньовите Булки
10ч – Мандала от семена и приготвяне на тракийска ритуална храна
11ч – Избиране на „Поет на СлънцеЛуна 2011“ – поетичен джем-сейшън
13ч – Етно фюжън с „Оратница“ и специалното участие на Валя Балканска и Петър Янев
14ч - Фолклорен Лечебен Букет: Песни и хора с „Шопския Ансабъл“ от Елин Пелин
15ч - Форум на Свободната Импровизация
21ч - Изпращане на Слънцето


Част Втора/21-22юни/ – Същинско Слънцестоене 2011
Рила Планина
21 юни: 18ч – сборен пункт на Старата Хижа „7те Езера“ и „Импровизиран Джем Сейшън“
22 юни: 05ч - посрещане на Същинското Слънцестоене в Рила, на молитвения хълм, при изворчето на живота

Част Трета/24-26юни/ – Традиционен Еньовден в Делчево, Пирин

Петък, 24 юни, Делчево, площада
20ч – „Магията на Делчево на Еньов Ден“ - Билков ароматен Мармалад от танци, песни и свирни със „Самодивите“, „Студентина“ , „Пой-чи“ и приятели

Събота, 25 юни – с. Делчево
07ч – Сцена „Поляната“ – йога, тай-чи и контактна импровизация
10ч - Уъркшопи в „Шарената къща“ – туристически арт-център
13ч - Открита среща на участниците във фестивала и представяне на селектираните творби в Поетичния Конкурс на СлънцеЛуна 2011. Участват журито на конкурса, артисти и лектори. Представяне на книгата на Камелия Кондова: „Колко е живот да му се сърдим“ и последни произведения на Левена Филчева
15ч – Психодраматична работилница - "Психодрамата и българският фолклор"
17ч - Откриване на изложба-базар „Правено с любов“ - в „Шарената Къща“
18ч – Голяма Зала /“Шарената къща“/: „Три-измерни шевици и Глаголица в Космическата геометрия“ – видеопрезентация и лекция на Илиан Богев
21ч - Сцени „Мегдана“ и „Светилище“ –Тракийски ритуал: „Мълчана Вода“ и „Магически танци от скритата Долина“ с групи за автентичен фолклор.
22ч „Поети на СлънцеЛуна2011“, пърформанс на Левена Филчева, Лора Скорчева и Камелия Кондова
22ч – Sunmoon party с „Оратница“, огнен пърформанс със „Студентина“ и DJ Dharba
01ч – Разказваческите Традиции на Българите – нощ на Разказвачите на митове, легенди и предания

Неделя, 26 юни – с. Делчево
05ч – Сцена „Мегдана“ - Мълчаливо факелно шествие, бране на билки и къпане с роса
06ч – Сцена „Светилище“ - Посрещане на Слънцето и ритуал „Еньова Буля“, самодивски танци и импровизации в чест на Слънцето и Изгрева
10ч – Сцена „Мегдана“ - Ритуали: „Еньов Венец“, „Наричания и гадания от Еньовата буля“ с участието на групата за автентичен фолклор от Баничан и Еньовата Булка
11ч – Народно веселие - Сите Българи Заедно!
С участието на Никола Григоров и групата за автентичен фолклор от с. Плетена
sunmoonfest.com




Деветте произведения, които журито в състав: Камелия Кондова (kamik), Лора Скорчева (Leni) и Левена Филчева (0805) избра между пристигналите 55 за Конкурса.


САМОДИВСКО

„..Дом самодива не сбира,
нито деца ти отглежда...”
Народна песен
/По мотиви от народни песни/

На ден слънце,
на нощ
разстояние,
пак се търся
и бягам от себе си.
Билки магийни
отново
при изгрев
безмълвно събирам,
в пазвата
си ги крия
заедно с утрото.
На теб ги наричам...
Самодива,
мамо,
ме раждала,
Самодива
коси ми е сплитала,
със самодиви,
мамо,
по нощи играя...
Змей, мамо,
чакам
да ми напие
водата...
Билки магийни
безмълвно събирам
и на изгрева
после тихо се моля:
по хората
все да те срещам
и да преплитаме
погледи,
а на кладенеца
после
по залез
винаги
ти да ми взимаш
цветето...
Нощем пък
със самодиви-сестрици
пак да се сбирам, мамо...
Самодива ме, мамо,
кърмила,
Самодива ме, мамо
отгледала,
затуй,
мамо,
не ме търси
вече –
аз на своето либе
все ще пристана,
а със самодивите
нощем, мамо,
все ще играя...
Самодиви,
мамо,
деца ще ми бавят,
Самодиви,
мамо,
деца ще ми гледат,
после,
мамо,
Самодива
аз сама
ще пустосвам...

ЗАЧАТИЕ

Сияние носи прашинката
върху крилото на пеперудата.
Отразява се Слънцето.
Космосът отваря врати за децата си.
Кани ги на пиршество.





ЛУННО

Извезава луната в прозореца гоблени
и бродира със свилена нишка.
Кът заформя с картини в ъглùте заоблени,
кът от звездни мечти и въздишки.

А в индигово-синята вис като с ладия,
извървяла спиралата Млечна,
óрион е гребецът, докоснал се с младия
път в очи на всемира извечен.

И заплитат със челюсти в тъмното паяци
от лъчи лунни люлки светлинни.
Като сянка случайна прелита във стаята
всеки спомен на мойте години.


ДЪГА

Запази цветовете за себе си
и ми дай ароматите.
Мирише на жълто, зелено, червено,
надушвам синьо в далечината.
Чуваш ли?...То идва.
Синьото.
Залива ме.
Синьо ли беше? Лилаво ли?
Не помня.
Усещам само как ме обвива.
Отдолу ли беше? Отгоре ли?
Не помня.
Усещам само как ме попива.
Събуждам се.
През цялото време съм гледал дъгата.

ОГЛЕДАЛО

Винаги това, което ме среща е моето отражение
във вселенското огледало на идващото,
обрърнало се зад мен е наречено - сторено.
И защото само аз виждам през тези две очи
всичко огледано в него е различно за мен и еднакво по принцип.
Принципите не се виждат, защото не се оглеждат.
Те са самото огледало.


ГРАБЕНЕ НА ПЛОДА

Жълт кантарион, бял пелин и бръшлян
пръстите сръчно откъсват;
Вирът блести от Луната огрян,
тялото къпе се в пръски...
Върху косите ми билков венец –
тръпна, дано ме опази!
Ще ме проклина и тоз хубавец:
бродница – всички ме мразят.
Ето я нивата с едрия плод.
Бързо на работа! Тичам...
Да си магьосница не е живот,
но пък аз си го обичам.

Хвърлям си ризата... С думи на мощ
теб призовавам, Богиньо!
Кратка до писък е лятната нощ...
Хайде, ела, помогни ми!
Дай ми от всички най – силния клас –
рожбите да си изхраня.
Втора година вдовица съм аз,
нямам ни мъж, ни имане.
Чуваш ме... Житото ляга в поклон,
гордо стърчи само „Царят”
Миг да го скърша, но падам със стон
и две ръце ме изгарят...

Дебнел е долу край стария път;
Силен е. Как да избягам?
Лакомо взема от моята плът
всичко, каквото му трябва...
Дърпа косата ми здраво с ръка,
ще ми откъсне главата.
Сокове парят по мойте бедра
и напояват земята...
Ох, ненаситен е, ала след час
слънцето ще се покаже;
Гола и рошава – за един клас
с камъни ще ме накажат!

Няма да имат ни милост, ни жал
от село да ме прокудят.
Господи, който живот си ми дал,
моля те, да сториш чудо!
Ставам най - кротка от всички жени,
в църквата свещи ще паля,
няма да бъркам вълшебни треви
и да се скитам след залез...
Плача, заричам до първи лъчи,
че са ми малки децата,
а оня мъж ме поглежда в очи
и на гърба си ме мята…

Носи ме сякаш съм леко перце
и дяволито занича;
Още по – здраво ме стисва в ръце
и казва, че ме обича!
Чакал отдавна удобен момент
да си ме вземе в дома си...
Ама е хубав и строен левент,
и като змей люби... - Ясно!
Тъй взех с мен Царя на Еньовден,
вързан на възел в косите.
С дар от небето благословени,
двама ще бъдем честити!

ХРАМ

В един езически храм
разпилях тотемите на любовта.
Луната се разсипа по пълнолуние.
Изгоряха тайните,
замесени с билки:
обичниче – за обич;
ружа – за мъка;
незабравка – за вечност.
Нощта събра в ласо
любопитството на звездите,
мълчаната лунна вода
и началото на деня,
който очаква смисъла.


САМОВИЛА

Гора е, Боже, дъхава и млада -
коси разплела, гиздава девица.
Омае ли те, цял живот ще страдаш
по тъмните ù сенчести ресници.

Река е, Боже, буйна и дълбока,
понесла гибел в мътните си вени.
Но в извора ù кротко спи животът –
стихия е, а всъщност е спасение.

И път е, Боже, стръмен и опасен,
с магии сечен и в мъгли обгърнат,
през росни билки и отровни страсти.
Поемеш ли го, няма да се върнеш.

Жена е, Боже, дива самовила,
опиваща нощта с тръпчиво вино,
за да открадне мъжката ти сила...
Така да е. Но нека да я има.

КРЪГА НА ВИДЕЛИНАТА

Гледам, разбирам То как става и виждам.
Всичко, което виждам е същото като всичко.
То ме кара да чувствам всичко към Цялото.
Чувствайки, проглеждам, за да видя.
Нещо ново, същото като първото.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Еротика и ерес в "Еднорози се любят насън" на Румяна Пелова

Още със заглавието си книгата предизвиква интерес. Едноименното стихотворение звучи в "токата и фуга на Бах", над звездните ливади на богинята Лада, когато в приказен апотеоз два еднорога се любят насън. Слушам и веселите истории,които Румяна Пелова разказва за тълкуването му. В никакъв случай не гадайте смисъла на заглавието сами. "Еднорози се любят насън" се идентифицира с едноимената картина на Маргарита Толкачева, която виждате като корица на стихосбирката.

Когато стъпваш в храма на поезията със своето женско Аз, когато като пламнала ерес разкриваш себе си, без остатък, можеш да чуеш и въздишки, и ръкопляскания,но и упреци. Казват, че "нещата от живота" са противоречиви. Те не се вместват в рамките и нормите на класиката, нито в стерилния свят на благоприличието. Дали приказна, дали човешка - любовта има различни лица.
Защо тогава споделянето на този сакрален и интимен свят с читателя, се възприема по-скоро като ерес, отколкото като "откровение"?
Една поетеса заявява смело "Не искам да бъда светица", искам "Нощни водопади", "Аз съм и огън, и пламък и мъничко дим". Една поетеса разпалва горещо еретичните пламъци на еротиката в стиховете си.
Скандално ли е това?
На този въпрос самата Румяна Пелова отваря стихосбирката си, за да прочете най-скандалното стихотворение в нея "Нощни водопади".
Слушайки го се опитвам да разбера кое е по-провокативното в тези редове: дали еротиката или ересните символи, вплетени в нея? Нали в крайна сметка всеки сам избира и вярата и безверието си...
После, когато разтварям книгата намирам следния пасаж:
"Забелязвали ли сте,че всеки човек има свой собствен дъжд?
Забелязвали ли сте, че всеки дъжд си има свой живот и свое неповторимо лице?"/Моят дъжд/
Моят дъжд не е твой.
Има думи които не бива да бъдат изричани.
Хората не бива да остават равнодушни, защото паметта е жива и ако не си посадил поне едно цвете или не си прочел поне едно стихотворение, може би никога няма да разбереш философския замисъл и идеята да отстояваш себе си винаги и навсякъде, така както прави Румяна.

А, вие, виждали ли сте еднорози?...

Скандалният Луис Карол и безсмъртната Алиса




Ако хората бяха столетници,а днес Чарлз Латуидж Доджсън, с псевдоним Луис Карол (Lewis Carroll), беше жив, щеше да е на цели 179 години. Но животът на хората е твърде кратък в сравнение с делата им, и затова знаем, че едва ли през 21 век някой би си спомнял за невзрачния професор по математика от графство Чешир, Дарсбъри, ако той не бе оставил след себе си няколко книги и няколко интересни изобретения. За съжаление, не в областта на математиката, а в - литературата. Две детски книги - „Алиса в страната на чудесата" и „Алиса в огледалния свят", условно поставени в графата детски, защото чудният свят в тях е по-скоро сложна симбиоза между детското световъзприятие, израстването и фантазиите от една страна и реалността, мъдростта, познанието и опита на големите от друга.

За съжаление, съпътствани с доста бурни скандали в обществото, още през 19 век - не толкова заради съдържанието им, колкото заради личността, поведението и скандалното хоби на Чарлз Доджсън - фотографията. Днес, от позициите на времето не можем да съдим прекалено строго геният на Чарлз - странна личност, болен, заекващ и самотен човек, който цял живот така и не успял да се приобщи към другите, но изпитвал истинска страст към децата и най-вече към малките момиченца, в чиято компания единствено не заеквал. Боледувал от тежка мигрена и частична епилепсия, които причинявали така наречените микропсия и макропсия. Тези мозъчни заболявания карали болния в моменти на пристъп да вижда една обикновена чаша за чай така, сякаш е по-голяма от него самия, или пък едно обикновено дърво сякаш е бонзай например. Писателят понякога работел до изтощение - по 13-16 часа на ден. Безсънието, мигрената и халюцинациите били причина да му се привиждат всякакви странни същества. Днес в медицината тези симптоми носят името синдром „Алиса в страната на чудесата". Тези негови физически особености, предопределили социопатичното му поведение, което повечето му познати определяли като ексцентрично. Той водел и огромна кореспонденция, понякога дори с хора, които никога не бил виждал (днес май този ексцентризъм на писателя звучи съвсем нормално). Част от тези факти породили редица скандали още по онова време - но най-вече увлечението му да снима малките момиченца разсъблечени. В Англия по онова време децата до 11-годишна възраст не били възприемани като сексуални обекти и затова родителите позволявали на учтивия преподавател по математика да прекарва дълго време покрай дъщерите им. Скандалът възникнал, когато Чарлз пожелал да се ожени за 11-годишната Алиса - прототипът на героинята в книгите му (за съжаление тези събития накарали част от късните му изследователи да го подозират и в педофилия). Писателят твърдял, че интересът му към голите деца е чисто естетически и че в помислите му няма нищо еротично. Така или иначе много факти от живота му завинаги ще си останат загадка поради мистериозното изчезване на 4 тома и 7 страници от 13-те тома дневници, които водел. Кой и защо е унищожил документите, не е съвсем ясно. Някои биографи обаче смятат, че те са свързани с желанията му към 11-годишната Алиса, което довело до разрив в отношенията със семейството й. Скандалните разкрития около личността на автора не попречили книгите му да доживеят 21 век и да бъдат преиздавани и филмирани. Само в България за последните 20 години книгата е преиздавана около десет пъти, а съвсем наскоро един от най-авангардните режисьори на Walt Disney Pictures - Тим Бъртън ни представи в едно фантастично триизмерно приключение - своя алтернативен прочит на тези две най-обичаните книги в цял свят.


Наричали ги „кошмар", а авторът им - "кралят на безсмислицата", обвинявали са го в какво ли не, но днес на всички е напълно ясно, че тази "безсмислица" е подчинена на желязна математическа логика, че в нея са заложени много познания по психология и огромен житейски опит. Авторът по-скоро успява да доведе логиката до нейния абсурд. Да, друго популярно определение за Карол е "създател на литературата на парадокса". Всъщност малко са творбите на световната литература, които са били толкова предизвикателни и са получавали толкова много различни тълкувания - политически, психоаналитични, богословски, математически, филологически, но нека не забравяме все пак, че през 1865 Зигмунд Фройд е още дете, Айнщайн дори не е роден.
В първата книга обаче „Алиса в страната на чудесата", наистина откриваме доста фройдистки символи и изключително дълбоки наблюдения в сферата на възрастовата психология. Левичарството пък вероятно е било една от причините писателят да бъде обладан от темата за огледалния, т.е. за обърнатия свят. Можем ли да видим света, който остава невидим за нас? Кои пътища да изберем и докъде ще стигнем следвайки ги? Дали всъщност най-краткият път към целта не е пътят в обратната посока. Светът е разделен на полета и зони на влияние като огромна шахматна дъска и всеки от нас започва като обикновена пионка, без опит, с начален старт от две полета. Въпреки всичко, всяка малка дама има шанса да стане царица в края на полето. Посоките на съзряването са сложна комбинация от посоките в реалността и огледалният свят на вътрешното аз.
Луис Карол е автор и на други произведения и изобретения. През 1869 издал "Фантасмагория и други поеми" - сборник с хумористични и сериозни поеми. През1876-а излязла и дългата поема "Ловуване на Снарк", а през 1885-а се появила "Объркана приказка", която трябвало да провокира интереса на децата към математиката. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите влизали в улеи в дъската и се закрепвали с малки штифтчета. Измислил и приспособление за писане в тъмното. В математиката пък Карол създал методи за проверка делението на 17 и 19, мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри и много други. Негова е и ранната версия на игра, която днес наричаме "Скрабъл"... Един любопитен факт. Кралица Виктория много харесала "Алиса в Страната на чудесата" и пожелала Луис Карол да й посвети следващата си творба. Той така и направил. На владетелката бил пратен с посвещение следващият му труд - "Елементарен трактат за детерминантите".
Малко преди да навърши 66 писателят умира в дома си в Гилфорд, графство Съри на 14 януари 1898г. от пневмония, предизвикана от грип, сред своите седем сестри, шест от които също като него останали неомъжени до края на живота си.
G-точката в четенето и писането, 2010г.
Н. Господинова

понеделник, 13 юни 2011 г.

Празник на поезията и прозата. Представяне на „Реката на душите” и „Под сенките на куковото лято”





На 11.06.2011 година, в култовото барче на ул. „Жулийо Кюри“ 77, в София се състоя премиера на книгите на Галена Воротинцева “Под сенките на куковото лято“ и „Реката на душите“ на Боби Бойчев-Виконт. Премиерата на двете книги събра почитатели на авторите от цялата страна и чужбина. Присъстваха представители на клуб Буквите, членове на СНБП, автори от различни виртуални сайтове, читатели.
Макар и различни, появата на двете книги не е сходна. „Под сенките на куковото лято“ е реализация на първата награда на Галена Воротинцева от 11 Международен фестивал “Мелнишки вечери на поезията“-2010. „Реката на душите’ е реализация на първа награда от раздела проза на Летния Фейсбук Конкурс „По стъпките на лятото“-2010.
Представянето на двете книги започна нетипично, първо с неофициална част и автографи. Много от хората, присъстващи в препълнения салон на барчето не се бяха виждали отдавна или се виждаха за първи път. Когато добрите поети говорят чрез словото,  делението на сайтове, групи, съюзи, остава на заден план естествено.
В непринудена атмосфера започна и премина представянето на двете книги от техните редактори, близки приятели, представители на клуб Буквите  и самите автори. Светлана Йонкова говори за таланта и писателската дарба на Виконт в поезията и прозата. Неговите  разказите излизат за пръв път под формата на самостоятелна книга. Пред всички той сподели, че има и готова стихосбирка за издаване, но наградата на Фондация Буквите му е дала шанс да покаже уменията си първо като прозаик.
За Галена Воротинцева нещата стоят различно. Това е нейната втора книга.  За появата и на двете, говори Нели Господинова – „Като Калина” и „Под сенките на куковото лято”, се договарят с Фондация буквите и с Катя Ерменкова по едно и също време. В типичния си, леко шеговит стил, Галена сподели пред всички, че миналата година е очаквала да види книга по куково лято, а ето че сега има вече две. Новата книга на авторката съдържа непубликувани досега, дори във виртуалното пространство, стихове.  Светлана Йонкова дари присъстващите с таланата на поезията и китарата си. Представители на клуб Буквите рецитираха свои произведения, наградени на наскоро изтеклия Международен конкурс „Мелнишки вечери на поезията”.  
Срещата продължи както започна – отново с неофициалната част, защото когато  се срещат приятели е един безкраен празник.


(Искрено се извинявам за лошото качество на снимките, очакваме професионалните снимки на Катанеца) 

неделя, 12 юни 2011 г.

Коя е авторката на "Самодивски клади"? Поетичната биография на една самодива


Само след броени дни е премиерата на книгата на Йорданка Господинова "Самодивски клади". Тя ще бъде представена на тазгодишното издание на фестивала "Перперикон", който ще се състои в края на юни.




Родена съм в града на Асеневци, край бреговете на р.Чая – там, където слънцето целува лозята, за да се роди най-страстното вино.От моя град започва Родопа планина. Навярно затова я нося в сърцето си. Не израснах под вековни борове, не ме събуждаше звън на чанове, но Вечерника всяка сутрин и вечер каляваше в мен духа на гордата планина, за да бъда истинска родопчанка. Станимака е градът на красивите жени. Една хубавица пленила грък, друга – сърбин и те им останали верни. Това са моите прадядовци. Вероятно от тях съм взела страстта, любовта си, острия си характер, волята, граничеща понякога с инат.Бащата на моята майка е от Севлиево, от Балкана. Неговият вуйчо е бил игумен на Троянския манастир. От него нося вярата си в Бог!Не мразя. Обичам!Боли ли ме, сълзите си изплаквам в храма и моля Бог, да прости и на лошите.Вероятно безумната ми любов към Родопа планина е причина съдбата да ме доведе да живея и работя в съцето й – град Кърджали. Това съм аз – южнячка, родопчанка, която носи дъха на вино в кръвта си и гласа на дедите в гените си.

Незабравими мигове / Репортаж на Румяна Пелова за 12 Международен Фестивал “Мелнишки вечери на поезията” 2011.


На 3, 4 и 5 юни се проведе 12 Международен фестивал „Мелнишките вечери на поезията”. В него взеха участие поети от цялата страна, Македония, Гърция  и Сърбия. От гр. Перник участие взеха Цветанка Бъчева и Румяна Пелова - поетеси, и Светозар Захариев – председател на Дружеството на краеведите.
Програмата беше открита в кафе „Какао” на културния дом в гр. Сандански с представяне на най-новата книга на Цветанка Бъчева със стихове за деца – „Веселушки-непослушки”. В мероприятието участваха ученици от Първо основно училище в Сандански с ръководител г-жа Валентина Тодорова. Поетесата Цветанка Бъчева сподели вижданията си относно проведената предишния месец среща с ученици от същото училище, като прочете и стихотворение, вдъхновено от нея. След това децата рецитираха стихове от книгата й, също  и свои произведения.
          „Незабравими ще останат тези мигове, както за мене, така и за децата, в чиито погледи виждам светлинки – сподели Бъчева. - За тях е неповторимо усещането не само от това, че усещат обичта ми, но и че се срещат с жив поет, пишещ за тях. Няма да забравя как едно момченце ми прошепна на ухото:”Госпожо, обещайте да ме помните винаги!””
           След приключването на срещата участниците в МВП отпътуваха за гр. Мелник, където бяха настанени по хотели и имаха около два часа почивка.
            От 17.00 часа в хотел “Деспот Слав”  се проведе представянето на три книги: „ Под сенките на куковото лято” на Галена Воротинцева, „Песен за залеза, песен за изгрева” на Пенко Златков /и двете с поезия/ и „Жълти рози” на Стоян Милев /проза/. Авторите четоха свои стихове, а г-н Милев сподели сюжета на романа си и плановете за последващи книги. Той спомена, че неговата проза се крепи изцяло върху действителни случаи, преплетени сполучливо с художествената измислица. За съжаление публиката не можа да се зарадва на книгата му, защото тя може да се намери единствено в книжарници “Хеликон”.
           Интересно беше изказването на Васил Георгиев – председател на областното краеведческо дружество:”От години с Пенко Златков живеем на една и съща улица, двор срещу двор, и едва на тази среща разбирам за него, както и той за мен, че творим поезия и, че имаме издадени стихосбирки”.
          Гостите имаха удоволствието да се запознаят и с Йордан Милев – крупният преводач от персийски, който е превеждал творби като „Хиляда и една нощ”, „Рубайят” на Омар Хайям, „Шах-наме” от Фирдоуси, „Лирика” от Хафез и други известни поети от Изтока.

         От 20.00 часа започна официалното откриване на Мелнишките вечери на поезията  в хотел “Еlli Greko” и награждаването на авторите. Журито с председател Христо Георгиев и членове Димитър Чонгов и Димитър Тошев връчи Международната награда посмъртно на Николай Алексиев от Сандански. То  присъди първа награда на Тотка Савчева от София за стихотворението “ Духът на къщата” и на Елена Пренджова от Скопие / република Македония/ за стихотворението “Път за завръщане”. Втора награда разделиха  Драгана Гюркович–Тошич – Чачак, Р Сърбия, за стихотворението „На Павле” и Димитринка Ненова – Варна, Р България, за стихотворенията „Тайнство” и „Мелник”, а трета награда бе присъдена на Мирзета Мемишевич – Сараево, Босна и Херцеговина, за стихотворението „Ноемврийски дъжд” и на Румяна Пелова от Перник за стихотворението й „Песен за майката”.

 Специалната награда Ирин-Пирин заслужи Ваня Ангелова от Велико Търново. Наградата “Горчиво вино” е за Нели Господинова ”Вино в кърпа” и Ина Крейн "Нецелуната" от София. Шест годишния Божидар Попов от Перник, спечели награда за най-малък участник, а първа награда  за хайку журито присъди на Латинка Златна от Ловеч/ Алтенка Сапунджиева/.  Наградените получиха екскурзии,  картини,  вино от Кордопуловата изба и грамоти.  Следваше програма с участието на фолклорния състав от с. Хаджидимово, коктейл и танци на дансинга.

          От 24.00 часа в двора на хотела, където има басейн, на свещи беше проведено четене на поезия под надслов „Под звездите на Мелник”. На всеки един от участниците, който имаше желание, му беше предоставен микрофонът. Мероприятието се ръководеше от Алтенка Сапунджиева  от Ловеч. Участниците четоха свои стихове.След като Румяна Пелова чете стихове от своята стихосбирка, тя каза следните мили думи за нея: „Следя творчеството й от сайтовете с поезия в интернет, макар и да не го коментирам. Бях сигурна, че вземе ли участие в конкурса, ще спечели награда.”
          На другия ден гостите на МВП разгледаха Кордопуловата къща, където Катя Ерменкова им разказа историята й. Следваше четене на стихове от Александър Милошевич и дегустация на вино в избата й. След което всички вкупом отпътуваха за с. Рожен и Роженския манастир. Желаещите бяха отведени до върха, откъдето имаше великолепен изглед на Мелнишките гъби и на самия мъничък Мелник, скрит в пазвите на Пирин-планина.
         След връщането в градчето на виното и романтиката се проведе и последното мероприятие, а именно вечер на хайку-поезията, където освен нестандартните японски стихове беше четена и стандартна поезия от останалите участници във вечерите.                                                         
          Какво е впечатлението, останало от това събитие? Реален контакт с реални хора, обединени от една страст – поезията.  Или,  както обича да казва в своето творчество един друг поет, чието име няма да цитирам: „Поетите са нежни наркомани”. Искрено се надявам Мелнишките вечери на поезията да продължат да ни радват години наред с неповторимата атмосфера, която създават около себе си.

Румяна Пелова

вторник, 7 юни 2011 г.

Връчиха Славейковите награди. Наградени творби / 2011

Людмил Попов от Пловдив грабна голямата Славейкова награда в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Неговата творба „Хамалин" бе предпочетена от журито сред 266 стихотворения. Авторът получава статуетка и сумата от 1600 лв. Втора награда е за Валери Станков от Варна с „Аутопсия на зимните миражи". С трета награда са отличени Владо Любенов от София за „Духовата музика" и Стефан Иванов, също от столицата, за „Какво бих дал за нея".

Журито бе в състав: председател Михаил Белчев, поетът и сценарист Ивайло Вълчев, поетът Бойко Ламбовски , критикът Благовеста Касабова и носителят на третата Славейкова награда от миналата година Евгения Панчева.

Конкурсът за непубликувано стихотворение се организира за седми пореден път в рамките на националните Славейкови празници в Трявна.

През есента ще бъде издаден сборник с 20 от най-добрите творби от конкурса.





Наградени творби




ХАМАЛИН /Людмил Попов

Обичам звездите донесени на гърба ми,
намерени в драките, с раздърпани краища,
с вълмо оставено по бодилите и по тръните
и с някаква светлина дето само аз виждам.
Даже не съм ги търсил с иманярски тояги,
даже не съм и разпитвал как и къде да ги диря,
изведнъж ги усетих блестящи на раменете си
и поех по нагорното, натоварен с тежко звездило.
Те се хванаха здраво – забили лъчи във гърба ми,
гъделичкаха и ме ръчкаха – запалиха и огън отвътре,
от смях и от светост ме караха да тичам със зайците,
а те ми цирикаха: – Ваша светлост! Ваша светлост!

И ако някой ме пита: “Какво е това на гърба ти?”
– ще му кажа: “Закачалка на която изсъхва човешкото,
или пък нещо, от което блестиш и белееш”
и ще скрия, че нося звезди на гърба си.

АУТОПСИЯ НА ЗИМНИТЕ МИРАЖИ

Аз не живея. Чакам. Има разлика.
На айсберга ти вдигнах сух вигвам.
Остана ми трохичка от порязника.
И виното си нощем смуча сам.
На връвка ти навързах седем чироза.
От сол и слънце хванах педя глеч.
Ако ме виждаш, значи телевизорът
отново прожектира глупав скеч.
През бездните към теб аз гълтам вятъра.
Вселените към теб вършея с трън.
И щом достигна някой ден Екватора,
ще се стопя - мъжът във твоя сън.
Кой вятър листопадите извози ми,
в чувал ли чер насмете ги студът,
че - сякаш разоран от зли булдозери -
изопна плажът охтичава гръд?
Далече - там, над бездните раззинати,
и гларусът отказа да лети.
И моят ден се щура - дрипав циганин -
пи, хапна - сетне хукна, не плати.
Самин и гол - забих душа в мелтемите,
и дим от кораб вейна черен креп.
И си обръщат рибите коремите
във паметта за лятото без теб.
А зимата тършува в панталона ми.
Мъглата се влече - протяжен сън.
И слънчицето само с кран сто тона
се вдига и се срутва - тежък пън.
И хоризонтът черна връв нахлузва -
усуква, стяга гърлото ми - клуп.
Тъй сякаш в Ялта Сталин, Чърчил, Рузвелт
накълцаха небето - тежък труп.
Къде сте, мои изгреви сафридени?
Проскърцва студ - изкъртено биде.
И моят ден ли всуе ще си иде,
тъй - без да знам защо при мен дойде?
Човек ли, живинка да мине - кой да
поседне с мен на дрипавия плаж?
Стърча от век и чакам. И не дойдеш ли,
животът ми без теб ще е мираж.

В. Станков

Стефан Иванов ІІІ-та награда Трявна 2011


Какво бих дал за нея


бих си ритал трудовата книжка
бих отишъл за зелен хайвер
бих ял бой бих мил чинии
бих мръднал всичките си пръсти
бих станал вегетарианец
бих си изгубил сън и апетита
бих си плюл и в пазвата
бих се изпотил стотици пъти
бих подарил библиотеката си
бих седял спокоен въпреки страха
бих изслушал историите на майка й
бих преглътнал факта че не може да готви
бих ходил до гробищата
бих разгледал няколко мола
бих се прекръстил и молил
бих и правил чай кафе какао
бих се запознал с баща й
бих и наливал червено вино
бих я научил да играе тенис
бих търсил трюфели в гората
бих чистил след котките й
бих ремонтирал чадъра й
бих събирал шишарки
бих правил сандвичи за бездомници
бих лепил тапети
бих топлил мляко за бебето
бих ходил на куклен театър
бих приел ярко червено на устните й
бих се примирил че не харесва Елитис повече от Елиът
бих мълчал когато трябва
бих спрял да се дразня ако не вдига телефона си
бих харесал маникюра й въпреки че мразя дълги нокти
бил слушал как емил димитров пее „ако си дал ако си дал”
бих правил планове бих живял ден за ден
и бих се замислил
че това което говоря са глупости
чувам я как се смее на тези
ненужни предизборни обещания
тя знае
нищо не бих направил „ако” или „при условие че”
просто го правя без да се замисля
както дишам когато спя
миг преди тя да прекъсне с език съня



------




Владо Любенов ІІІ-та награда Трявна



Духовата музика


Ето я – иде пак селската духова музика млада –
с цигани, българе и с диригента им влах,
култово кърти паветата с гръм по площада,
вади бордюрите, циглите смила на прах...

Дуф-туту-дуф, дуф-дуф, туту-дуф!... – бие тупана,
бае Димитъра вае със китката сякаш по тежкия звук,
и ехото връща разлято със „еххххх” от Ръжана,
сякаш завижда на техния дух самоук...

Спас с кларинета, Найден с флигорната, Ачо с тромпета,
басът, огромната туба, граждани, шопи, и аз –
малкото хлàпе, комуто му скача сърцето,
там на мегдана, сред тези велики мъже, във захлас...

А барабанчето реже с картечни откоси душите,
Начо се смее и зарад мен се изпъчва напред,
сякаш е знаел, че аз зарад него и тези разтърсващи ритми,
още преди да порасна ще стана поет...

И цигането с лъжицата весело удря чинела,
и мята ръце диригента им влах като луд,
сякаш да спре, но не може, защото към нас е поела,
тази духова музика в жега, и в буря, и в студ...

И вървиме след нея – българе, цигани, – всички,
къртим душите си, смиламе грижите в прах,
а подир нея вървят и се кланят, и кръстят, и сриват се ничком
и Тангра, и Ра, и Орфей, и Исус, и Аллах!... 



източник:Форум/Хулите

понеделник, 6 юни 2011 г.

Наградени поети в 12 Международен фестивал "Мелнишките вечери на поезията" 2011



  

Международната награда "Мелнишки вечери на поезията" в дванайсетото издание на едноименния поетичен празник в най-малкия град на България, бе присъдена посмъртно на Николай Алексиев от Сандански. Това бе оповестено на тържествена церемония снощи, на която прозвучаха творби и на другите отличени автори. 

Журито с председател Христо Георгиев присъди първа награда на Тотка Савчева от София за стихотворението "Духът на къщата" и наЕлена Пренджова от Скопие /Република Македония/ за стихотворението "Път към завръщането". 

Специалната награда на списание "Ирин Пирин" заслужи Ваня Ангелова от Велико Търново. 

Наградата "Горчиво вино" е за Нели Господинова и за Ина Крейн от София. 

Най-малък участник - за шестгодишния Божидар Попов от Перник.

Първата награда за хайку журито присъди на Латинка Златна от Ловеч.



Духът на къщата

И  вече никой  там не ме очаква.
Замина лятото във дъжд след татко,
а подир него  тръгна есенната киша.
Снегът след тях ми обеща да пише.

Напролет зимната забрадка,
пристегната  на  възел под комина,
наказа го, че  мъката с дима не си  изплака -
задръсти кюнците със сажди и го срина.
А мама се уплаши и затръшка:
- Къде ти нов комин на стара къща!

По-сладката череша  си отиде първа.
Маната черна я изпи, плода изсъхна.
А другата - съвсем се е прегърбила,
подпряна  в здравеца, очи в земята пъхнала.

При мама се засели самотата.
Изкара четири години на квартира.
Чорапи вълнени през лятото плетяха,
прогнозата за времето все слушаха в ефира -
кога да изперат, кога бръшляна да подкастят,
преди да мръзне -  качето с водата да изпразнят...

Но случи се. Похлъзна се. Светът се счупи.
Небето в двора падна. И остана.
След три месеца и навесът се срути
в деня, когато  Бог прибра и мама.

Дочувам момини сълзи там, подивели,
притискат се  в дувара, пеят бяло, бели…
Oт триста километра, рано в три, в неделя
събуждат ме далечните им  трели:
- Стани, ще закъснееш, в пет е влака!
Ела! Духът на къщата сега те чака!
                                                  Тотка Савчева


ПЕСЕН ЗА МАЙКАТА

В отрупаната със реси лозница,
подслон намерила е бяла птица,
сред листите направила гнездо.
А ниско долу, под асмата скрита,
във сянката й с нежност е завита
къщурка стара – родният ми дом. 
Припича се на слънцето старица,
събираща последните искрици,
преди да падне пълната тъма.
Това е тя, обичната ми майка,
отпиваща от чаша чай със лайка,
Тя – стражникът самотен на дома.
Отслабнали са нейните зеници.
От взиране по опнатите жици,
душата много болка насъбра.
На твоето добро, познато рамо,
ще дойде, за да се наплаче, мамо,
една нехайна, лоша дъщеря. 
А ти не искаш нищо във замяна.
Усмивката ти ще ни стопля, мамо,
когато нашите деца добри,
от нас си идат, пътя си открили,
без повече да търсят те закрила,
защото са порасли най-подир. 
Под пролетно разлистена лозница,
седи във сянката една старица
към портата с надежда впила взор.
Бледнеят вече сухите зеници.
Отслабнала е силната десница…
И глъч оглася съботният двор. 
Благодаря ти, мамо, 
за вдъхновението, което ми даде!!!
                          Румяна Пелова

Популярни публикации / месечен рейтинг