четвъртък, 16 юни 2011 г.

Скандалният Луис Карол и безсмъртната Алиса

Ако хората бяха столетници, а днес Чарлз Латуидж Доджсън, с псевдоним Луис Карол (Lewis Carroll), беше жив, щеше да е на цели 179 години. Но животът на хората е твърде кратък в сравнение с делата им, и затова знаем, че едва ли през 21 век някой би си спомнял за невзрачния професор по математика от графство Чешир, Дарсбъри, ако той не бе оставил след себе си няколко книги и няколко интересни изобретения. За съжаление, не в областта на математиката, а в - литературата. Две детски книги - „Алиса в страната на чудесата" и „Алиса в огледалния свят", условно поставени в графата детски, защото чудният свят в тях е по-скоро сложна симбиоза между детското световъзприятие, израстването и фантазиите от една страна и реалността, мъдростта, познанието и опита на големите от друга.

За съжаление, съпътствани с доста бурни скандали в обществото, още през 19 век - не толкова заради съдържанието им, колкото заради личността, поведението и скандалното хоби на Чарлз Доджсън - фотографията. Днес, от позициите на времето не можем да съдим прекалено строго геният на Чарлз - странна личност, болен, заекващ и самотен човек, който цял живот така и не успял да се приобщи към другите, но изпитвал истинска страст към децата и най-вече към малките момиченца, в чиято компания единствено не заеквал. Боледувал от тежка мигрена и частична епилепсия, които причинявали така наречените микропсия и макропсия. Тези мозъчни заболявания карали болния в моменти на пристъп да вижда една обикновена чаша за чай така, сякаш е по-голяма от него самия, или пък едно обикновено дърво сякаш е бонзай например. Писателят понякога работел до изтощение - по 13-16 часа на ден. Безсънието, мигрената и халюцинациите били причина да му се привиждат всякакви странни същества. Днес в медицината тези симптоми носят името синдром „Алиса в страната на чудесата".
Тези негови физически особености, предопределили социопатичното му поведение, което повечето му познати определяли като ексцентрично. Той водел и огромна кореспонденция, понякога дори с хора, които никога не бил виждал (днес май този ексцентризъм на писателя звучи съвсем нормално). Част от тези факти породили редица скандали още по онова време - но най-вече увлечението му да снима малките момиченца разсъблечени. В Англия по онова време децата до 11-годишна възраст не били възприемани като сексуални обекти и затова родителите позволявали на учтивия преподавател по математика да прекарва дълго време покрай дъщерите им. Скандалът възникнал, когато Чарлз пожелал да се ожени за 11-годишната Алиса - прототипът на героинята в книгите му (за съжаление тези събития накарали част от късните му изследователи да го подозират и в педофилия). Писателят твърдял, че интересът му към голите деца е чисто естетически и че в помислите му няма нищо еротично. Така или иначе много факти от живота му завинаги ще си останат загадка поради мистериозното изчезване на 4 тома и 7 страници от 13-те тома дневници, които водел. Кой и защо е унищожил документите, не е съвсем ясно. Някои биографи обаче смятат, че те са свързани с желанията му към 11-годишната Алиса, което довело до разрив в отношенията със семейството й. Скандалните разкрития около личността на автора не попречили книгите му да доживеят 21 век и да бъдат преиздавани и филмирани. Само в България за последните 20 години книгата е преиздавана около десет пъти, а съвсем наскоро един от най-авангардните режисьори на Walt Disney Pictures - Тим Бъртън ни представи в едно фантастично триизмерно приключение - своя алтернативен прочит на тези две най-обичаните книги в цял свят.
Наричали ги „кошмар", а авторът им - "кралят на безсмислицата", обвинявали са го в какво ли не, но днес на всички е напълно ясно, че тази "безсмислица" е подчинена на желязна математическа логика, че в нея са заложени много познания по психология и огромен житейски опит. Авторът по-скоро успява да доведе логиката до нейния абсурд. Да, друго популярно определение за Карол е "създател на литературата на парадокса". Всъщност малко са творбите на световната литература, които са били толкова предизвикателни и са получавали толкова много различни тълкувания - политически, психоаналитични, богословски, математически, филологически, но нека не забравяме все пак, че през 1865 Зигмунд Фройд е още дете, Айнщайн дори не е роден.

В първата книга обаче „Алиса в страната на чудесата", наистина откриваме доста фройдистки символи и изключително дълбоки наблюдения в сферата на възрастовата психология. Левичарството пък вероятно е било една от причините писателят да бъде обладан от темата за огледалния, т.е. за обърнатия свят. Можем ли да видим света, който остава невидим за нас? Кои пътища да изберем и докъде ще стигнем следвайки ги? Дали всъщност най-краткият път към целта не е пътят в обратната посока. Светът е разделен на полета и зони на влияние като огромна шахматна дъска и всеки от нас започва като обикновена пионка, без опит, с начален старт от две полета. Въпреки всичко, всяка малка дама има шанса да стане царица в края на полето. Посоките на съзряването са сложна комбинация от посоките в реалността и огледалният свят на вътрешното аз.
Луис Карол е автор и на други произведения и изобретения. През 1869 издал "Фантасмагория и други поеми" - сборник с хумористични и сериозни поеми. През1876-а излязла и дългата поема "Ловуване на Снарк", а през 1885-а се появила "Объркана приказка", която трябвало да провокира интереса на децата към математиката. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите влизали в улеи в дъската и се закрепвали с малки штифтчета. Измислил и приспособление за писане в тъмното. В математиката пък Карол създал методи за проверка делението на 17 и 19, мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри и много други. Негова е и ранната версия на игра, която днес наричаме "Скрабъл"... Един любопитен факт. Кралица Виктория много харесала "Алиса в Страната на чудесата" и пожелала Луис Карол да й посвети следващата си творба. Той така и направил. На владетелката бил пратен с посвещение следващият му труд - "Елементарен трактат за детерминантите".
Малко преди да навърши 66 писателят умира в дома си в Гилфорд, графство Съри на 14 януари 1898г. от пневмония, предизвикана от грип, сред своите седем сестри, шест от които също като него останали неомъжени до края на живота си.

G-точката в четенето и писането, 2010г.
Н. Господинова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг