Вино в кърпа

(наградено с "Горчиво вино" XІІ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „МЕЛНИШКИ ВЕЧЕРИ НА ПОЕЗИЯТА” - 2011)

Беше нашето истинско лято,

бях узряла за теб и света –

на зърна разпилях тишината,

щом към мене наведе глава,

и без думи с листата ти шепнех –

ти ми стана небе и земя –

вятър даже не давах да трепне,

смок щом лъснеше в таз мараня.

Аз не мислех, че може да има

по-красива любов от това,

дето свързва ни в корена зримо

с побелялата твоя земя

и с най-белите облаци горе,

извисили над рая гърди.

Даже още се моля на Бога

да ме върне при теб, в тези дни –

малък спомен за нашето лято,

като смок свило топла снага

до сърцето, в лозница от злато

с прегорели и черни зърна.

И най-сладката обич да бъда,

от мавруда – най-живият сок,

а накрая сама да го вържа –

гъсто вино във кърпа със смок.