На около час път от село Боснек, в
планината Витоша се намира чудна местност с още по-чудодеен извор, наречена от
местните хора Живата вода. Той е уникален с това, че водата в него на тласъци
ту се появява с бучене, ту пресъхва. Овладян е от каменна скулптура с глава на
крокодил, чийто автор не е известен и до днес. До самия извор има пещера с
поставена в нея икона. Та отпивайки от лечебната вода на извора, хората да се
помолят и това, което не е в техните ръце, чрез молитвите им да стане грижа на
Господа.
Преди години, докато седях на
полянката с животворния извор, един вековен дъб наблизо ето каква приказка ми
разказа:
ЖИВАТА ВОДА
Още от езически времена изворът
трябвало да има своя Пазителка – девойка непорочна и чиста. Двама братя дошли
от Долната Земя в една ледена зима боси със семействата си и основали селото
Боснек. Единият от тях имал дъщеря с името Жива. Детето от малко било
самовглъбено и растяло умно и интелигентно.
Затова съселяните на татко му се примолили тя да стане Пазителка на Извора.
И заживяла Жива в пещерата в
съседство с извора, където с годините израсла и се превърнала в красива
девойка. Когато пред извора застанел праведен човек, водата тръгвала с бучене.
Застанел ли грешник, тя мигом пресъхвала. По това се познавало какъв чужденец
иде в селото – благ или лош.
Само че, в близкото село имало един
хаймана и разбойник наречен Асен и той хвърлил око на момичето. Една нощ заедно
с приятелите си, се приближил до извора
и отвлякъл жрицата му, без да се колебае, че тя е свещена и недокосвана
от мъжки ръце, и че за да продължава да тече извора, трябва да си остане
такава.
За години пресъхнал изворът. Докато
по следите на Жива не тръгнал приятелят й от детството – Драгомир. Питал и
разпитвал де когото срещне по пътя си за Жива и накрая някакъв скитник му
казал, че при вдовицата Траяна от съседното село живее девойка с подобно
описание и име.
Зарадвал се Драгомир и право там. А
баба Траяна била и майка на Асен, луд гидията, отвлякъл девойката. Тя била
знахарка и гадателка на селото. Веднага прозряла защо иде младият мъж и му
рекла така: „Моят син посегна на Пазителката на Извора и той спря да тече. Ти
ще бъдеш този, който ще върне водите в руслото им, като построиш чешма с главата
на змей. Давам ти Жива, защото откакто е при мене посърна и не е на себе си, но
твоята любов ще й върне вкусът към живота. При отвличането й, докато яздела
пред сина ми на коня, момичето в ужаса си, че се случва нещо непоправимо
измъкнала ножа от канията в пояса на Асен и го ранила смъртоносно. Нито аз,
нито моите билки можахме да му помогнем. Вземи я синко, със себе си, направи
това, което ти казах и бъдете благословени. А изворът, затворен от
трудолюбивите ти ръце в чешма, ще носи името на последната си Пазителка и от
днес ще се нарича Живата вода.”
Целунал момъкът ръка на благородната
женица, която дори мъката по единствения й син не могла да я озлоби, взел Жива
със себе си и потеглил към с. Боснек.
Там изпълнил заръката й и хванал водите на извора в каменна чешма. И отново
потекъл изворът – силен при появяването на свят човек и пресъхнал при
преминаването на грешник.
Дъбът завърши приказката си така:
водата на извора е вълшебна. Ако стар човек пие от нея – ще се подмлади. Ако
млад я опита – ще се влюби. Затова,
минавате ли през с. Боснек, непременно се отбийте при Живата вода.Пийте
от нея. Едно от двете непременно ще се случи. А може би и двете едновременно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар