 |
Книгата е с неголям обем и
особена композиция. Пет разказа са разположени по нейното протежение, като
всеки от тях "води" група стихотворения, оформяйки ги в своеобразни
цикли. Така тя се оказва едноврмененно стихосбирка и сборник с разкази, но някак
си органически преплетени едно в друго.
Това, което действително
впечатлява в текстовете – особено поетичните – е невероятната свежест на
възприятията и окото на живописец, което авторката притежава. Цветове, много
цветове бликат от работите на Живка Иванова, сякаш за да развеселят и
уравновесят често безрадостните прозрения за битието. Наистина се иска поглед
на импресионист, за да видиш женските гърди като "гълъби с розови
човки" /"Влюбена"/, или да изобразиш в цветове суицидното /"Палитра"/.
Ала този колорит, стигащ до онези граници, отвъд които може да бъде провидян
като болезненост /"Вторникът е зелен"/, не е търсен просто като
ефект, не е самоцелен. Усеща се, че той идва непринуден като дишане в
текстовете на авторката, които, без изключение, са "подплатени"
винаги и с една топла човешка тоналност.
И макар Живка Иванова да е изкушен преводач на
английски /понякога и руски/ художествени текстове, макар на много места да
откриваме известно влияние – най-вече в словореда и англо-саксонският вкус към
емпирико-ситуационното – бих казал, че тя си остава здраво вписана в
националната /или изобщо славянската/ хуманистична парадигма.
КРЪСТЬО РАЛЕНКОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар