Автори в аванс: Инес Тарашева

Инес Тарашева е на 19 години, но пише от 16 годишна (най-вече поезия, но обича да пише и проза). Обожава да рее мислите си на далеч и в същото време да запълва листа си с тях. Има опити за писане на роман (все още не е довършен). Като всеки автор иска творбите й да бъдат четени.

Признава, че пише за неща, които не е преживяла (всичко, което е написала и плод на въображение и муза). „Трудно ми е да пиша за човек, когато познавам или за нещо, което лично съм преживяла, тогава сякаш думите не ми стигат.”, споделя Инес.

Има своя любима мисъл „Откривам себе си зад лъчите на слънцето и тишината на луната." 

Мечтата й е това, което пише да се чете и харесва на читателите. Силно се надява, нейното творчество най-накрая на намери своя правилен път.

Момичето, което живее зад лъчите на слънцето и тишината на луната /есета/

Сънят

Случвало ли ти се е да спиш, а да чуваш. Да чуваш онова, което не си разбрал, онова, което тайно не си искал да чуеш през изминалия ден? А когато заспиш и всичко в теб утихне, и е толкова тихо, че дори чуваш собствените си мисли…

Прегръщайки нощта, целуваш тишината.

Думи, срички, изречения, букви, редове... реят се в главата ти като огромно ято птици, незнаещи посоката на пътуването си. И мъчиш се да наредиш пъзела, да премахнеш хаоса, да постигнеш някаква подредба. Точно когато си там, твърде близко да всичко това, се събуждаш. Отваряш очи и забравяш. Припомняш си като на лента, понякога безцветна, всичко онова, което се е случвало в главата ти, докато уж тялото ти е отпуснато, а мозъкът от доста време спи – това е било просто сън. Някои се забравят, други се помнят. Някои имат значение, а други не. Но какво всъщност е сънят? Онази част от живота ни, която не познаваме до толкова добре, че да обсъждаме, или това е, онази част от нас, която дори ние самите не предполагаме,

че можем да бъдем.

В този ред на мисли, логиката подсказва, че животът не е само през деня, той продължава и през нощта. Тогава сме там, на място, което познаваме, а може би не. Правим това, което ни е присъщо, а може би не. Изживяваме неща, от които ни боли, а може би не. Плачем и се смеем, събуждаме се и забравяме, но винаги когато заспим, чуваме всичко, онова, което трябва да чуем, дори да не помним. И все пак, какво всъщност е сънят... никой на разбра!

Господар си ти

Някога помисли ли какво те прави слаб? Какво или кое те кара да се прекършиш като сухо листо, падащо в студен, есенен ден? Погледна ли света, такъв какъвто искаш да го видиш? Казваш, че е различен, че е мрачен, тъжен и понякога много боли. Четеш книги и интересни статии за живота, за това как да го изживееш, какво да постигнеш и кое да избегнеш.

А веднъж замисли ли се, какво искаш ти от него и какво ти дава той? Даде ли си сметка за отминалите хубави неща, които си постигнал или може би животът ти ги е подарил? 

А сега си се заровил в сълзи…

Понякога всеки го боли, но глава на скланяй ти. Животът е борба, а може би война. Бориш се и напред вървиш – всяка една крачка я броиш. Никой не се е родил войник на този свят, но всеки има рани, които нарича спомени. Невидими за очите, но вечни за сърцата. А когато се изгубиш в спомен, сякаш си в лабиринт и няма изход оттам. Затова спомените затвори, напред погледни и виж какво те чака. Огледай се и настрани, животът не е прав път, има отклонения...

И когато застанеш на кръстопът, хубаво се огледай ти, после да не съжаляваш и да кажеш на живота: „Моля те, спри!“ 

Веднъж стъпиш ли на грешния път, няма връщане назад. Или се бориш или си шах и мат! Затова войник бъди, боец бъди, играч бъди, болката победи, сълзите избърши, раните затвори и на високо стъпи. Заедно с орлите надничай от горе и ще видиш много красоти, скрити под мъка, кръв и болка… Но нали пътя дотук извървя сам. Сега забрави за болката и лошите дни. Почини си и живота изгради така, както желаеш ти. Мечтите са твои, запомни! Спомените носят болка… Просто мечтаеш и живееш, запомни!

Забрави за есента и падащите листа, те са просто спомен в калта. Нова страница от живота си отвори и на никого не позволявай да я омърси.

Там господар си само ти! Единствен ти!

Инес Тарашева © Всички права запазени