Албумността и смисълът да се говори за нея

 

Рашел Леви

Псевдоизкуството не плаши никого, то само напомня – за размити граници и за употреби... Употребата е всичко, което ни прави особено чувствителни към съхранението на изкуството в неговата същност. Един уморен съзерцател на изкуство, пребродил европейските музеи, няма как да попадне сред китайски щандове с вазички и изкуствени цветя и това да е „просто така”...

Просто така Мрежата предлага употребено, обезсмислено и евтино опаковано слово ... Сетивата страдат, духът се бунтува, младежите четат... Границата на места е твърде размита... Границата между органичност и естественост, на която може да се прости грапавината, и порцелановото, розовото усещане за евтина фигурка на балерина... Няма цензура във вид на  достолепен „художествен съвет” – свободата ражда чудеса и безвкусици – каквото припознаеш.

Думата ми е единствено за поезията... Не за албумите на нашите баби – заради високия дух на едно европейско начало – началото на миналия век тук... Това начало изговори едно небе с поетически съзвездия... Албумността на кадифените и абажурени салони не можеше да помрачи това Небе... Те самите припознаваха подражание на високото  - като модел... Разбира се, родиха понятието „албумност”...

Днес се страхувам... Когато изляза на улицата, няма да мине покрай мен файтонът, с който пътува Димчо Дебелянов... Просто София е малка тогава, а това видение е фамилен спомен, който обагря мечтите на едно момиче - моята баба, която /ако наистина го е съзряла/, е сънувала дълго след това..., но да сънуваш Дебелянов, това означава, че Небето с чудните съзвездия е над теб... и те пази....

Няма да изговоря никога докрай белезите на вакуумирания ерзац... Там, където ние нямаме въздух, друг не разбира, че не диша,... че не може да диша... Липсата на непосредственост се изразява с отглаголни съществителни – един  характерен белег за порцелановите  „творби”. /обичане, случване.../ Темата се изчерпва само с любовта, но не като преживяване, а като раздаване на съвети,... а мотивът най-често е  утвърждаване на еманципираност на същество, което съществува само в огледалото на мъжа, тоест не е цялостно – доколкото цялостният човек може да се дефинира и извън контекста на интимното. Самата му декларирана еманципираност е нелепа при това положение.

Не по-малко важен белег са умалителните имена и инфантилната образност, която е знак за непорасналост – не само на мисленето, но и на обема от знания... Защото малката на години Петя Дубарова никога не навлезе в темата за детството /нейната тема/ с инфантилна образност – знак на големия поет, който изключва изобщо понятието „юношеска поезия” – ражда се зрял и мъдър!

Не зная какво щях да правя, ако на времето не складирах списание "Родна реч” до бюрото си... Купчината нарастваше с годините – заприличваше на защитна стена... По-късно човек може и да си помисли, че може да изкатери стените... По-късно...

Защитите – днес? Умореното от реформи училище? Професионално и методично изготвеният списък с книги  - колко родители го пишат?

Това, че някой „се люлее на лилава люлка на края на Вселената и си умира от обичане” – може да се превърне в дъно, по-дълбоко от бледото и изтъняващо небе над нас...

 Рашел Леви © Всички права запазени