събота, 27 юли 2013 г.

НЕБЕСНОТО МОМИЧЕ от Интернет – НИКОЛИНА МИЛЕВА


С Великата Ники съдбата ме запозна може би случайно през 2010 година в литературния сайт „Откровения”, където тя си направи регистрация малко след мен. И вече не случайно се зароди едно истинско приятелство, независимо от разликата във възрастта ни, защото реално погледнато аз мога да й бъда майка.
В началото на поетическата си кариера Николина Милева от Тетевен ги пишеше едни… с редове по-дълги от полето за публикуване, дето почваш да ги четеш и докато стигнеш края им забравяш за какво е ставало дума.
Спомням си, че имаше случка с многознайковците на сайта, които й редактираха едно стихотворение, за да види за какво иде реч. Вярно е, стихът беше перфектен, издържан метрически, но… не беше неин.
Може би това беше моментът, в който се сближихме с Ники. Тя започна да търси съветите ми и дори да ми дава за мнение и редакция някои от стиховете си. Няма да забравя вика й за помощ, когато напусках сайта с известен скандал: „Руме, на кого ме оставяш?” Но най-малко се притеснявах за нея, защото тя вече беше станала утвърден автор със своя аудитория и приятелите й бяха повече от враговете.
Имам реален поглед върху творческото й развитие и мога да го разделя на два периода (почти като при Пикасо), сив и розов. В сивия период са сериозните й стихове (когато ги четеш оставаш с впечатлението, че е поне 40 годишна). В розовия период са ефирните й, почти безтегловни творби, които те изпълват с лекота и позитивизъм. Ще се чудите за какво ви говоря, ако не ви дам подходящ пример.
Ето стихотворение от розовата серия. То дава най-ясна представа за характера й и душевността й, които носи и в които е съхранила частица от непорасналото дете:

По детски
Не ме познаваш? Щура съм за двама.
Кошмарно щура, а и се харесвам.
Рисувам небеса и спирка нямам.
Летя с илюзии, не презареждам.
Измислям светове и тайни порти
и само аз паролата им зная.
Прескачам облаците безразборно.
Това е моят Рай и е безкраен.
На практика съм малко хаотична,
но моят хаос си има правила.
Избелвам нощем всички черни мисли
и в бялото се къпя през деня.
Не ме познаваш. Викат ми Щастливка.
Не можеш да летиш?... Ще те науча.
Условието е: една Усмивка.
И всички чудеса ще ти се случат.
Такава съм си. Щура съм за двама.
И теб определено те харесвам.
Да поиграем. Искаш ли... на дама?
Във моя свят животът е…
по детски.
/По детски Н. Милева/

На другия полюс обаче са сериозните й стихове, където ще видим една рано помъдряла, духовно израснала и сбогувала се с илюзиите си жена. Трудно ми бе да избера стих от този й период, но ще опитам със:

Пегас
Признавам си. Не нося на любов.
Мъжете ми все падат като круши.
Животът ми е (анти) образцов
и често по перваза лъкатуши.
В морето ми са плували насън
какви ли не измислени пирати.
Удавиха се... за един алтън.
С препълнено сърце. И пребогати.
В земите ми умираха добри,
едни и същи. Все земевладелци.
Празнуваха пияни до зори
и бързо се превръщаха във делници.
В небетата ми никой не летя.
Високи са, криле не никнат лесно.
Последният с надеждата живя,
че вечер ще му пея тихи песни.
Но всъщност имам много дрезгав глас.
Признавам си не мога и да пея.
Един ми заприлича на Пегас.
С едни криле. И него го живея. /Пегас Н. Милева/

Мога до безкрай да изреждам поетическите й попадения и да давам примери за израстването й като творец през последните три години, но не в това е въпросът…
Всеки може да я прочете на страницата й във Facebook „Небеса”, която има над четири хиляди фенове.
Николина Милева има и спечелени награди: първо място в „Поетични звуци - 2012 г.” - Литературен конкурс на сайта „Беседката” и най-прясната й, онзиденшната – 3-то място в 16-тото издание на „Ерато”, обявена от в-к „Уикенд”.
Стихове на Николина Милева могат да се прочетат в алманах „Поезия’2012” на фондация „Буквите”, в електронната книжка „По детски” – награда за първото място в „Поетични звуци”.
В началото на годината излезе поетичният сборник „Споделени мълчания” на трима автори от Тетевен (Николина Милева, Петя Стефанова и Добромир Пенков).

В най-скоро време очакваме и лична поетическа рожба. Стискаме палци, Ники!

от Румяна Пелова





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг