от Нели Господинова
Наскоро
попаднах на антикварно романче, издадено в началото на 20 век. По пожълтелите
странички, чинно подвързани с устойчив картон и съшити с конец, някой от
пра-пра-дядовците ми бе подчертал фрази и нахвърлил бележки. Книгата беше
четена и препрочитана, а по записките с различен цвят и почерк личеше колко
често е било това. Стана ми драго и скоро потънах в сюжета на един друг свят. Попаднах
в ракурса на друга гледна точка.
Не знам защо,
но покрай уханието на старите страници си спомних как преди една-две години
препрочетох „Климати" на Андре Мороа – книгата, която за мен, беше настолно
четиво в тийнейджърска възраст. Колко жалко, че не си бях водила бележки в
полето и не бях подчертавала любимите си фрази. Всъщност препрочитането й разруши
основите на добрите ми спомени и смъкна от пиедестала вкусовете на ранната ми младост.
(Естествено днес, от позицията на сегашния си опит, имам вече различни критерии
и вкус.) Но се получи друго: (тъй като не фабулата и не героите ме впечатлиха) –
открих защо харесвам концепцията за различните гледни точки в живота
(женската и мъжката, ясната и сложната, новата и старата). Препрочитането поясни
страни от собственото ми Аз (най-вече склонността ми към емпатия на чувствата).
Ще кажете, че днес
е по-лесно да пуснеш филма отново (ами пуснете го – аз лично виждам всеки път в даден филм различни неща. Като студентка гледах десетки пъти „Лунатици”, „Риба,
наречена Уанда” и „Работещо момиче”). Днес обаче е трудно да посегнеш към
отдавна прочетена книга. Предпочиташ нета. Там текстовете са кратки (не повече
от страница). А и хартиените книги отидоха в мазетата и кофите за боклук.
Затова препрочитаме рядко. Мисля си, че първият прочит е като първото
впечатление. Определящо, но не окончателно. Сдобиваме се със свободата да
опознаваме, чак след време... След първата среща. (Така както нещата
се случват в любовните връзки.) За съжаление в една, просто
прочетената и захвърлена, книга умират множество идеи, мисли, образи...
неоценени и непознати завинаги.
G-точката в четенето и писането, 2010г
Няма коментари:
Публикуване на коментар