Той я сваляше като по учебник – скъп
ресторант, добро шампанско, усмихнати келнери.
В началото бе усмихната, но изведнъж
си даде сметка, че няма нужда от това. Луксът не и беше непознат. Това, което и
липсваше беше общуването.
Замечта се за мансарда, голяма луна,
споделена бутилка вино и оживен разговор (тя се бе влюбила в него именно заради
разговорите) за книги, за изкуство, за живота – и преди, и след, и… достраша я
да си признае пред себе си – и може би вместо секса.
Не се беше събличала пред друг мъж.
Несръчните младежки опити не се брояха, а за онова лудешко натискане в мрака на
кабинета не искаше да си спомня.
Беше я страх, дали би могла да бъде пълноценен партньор или отдавна се е превърнала в
половинката на една скучна двойка. Срамуваше се да се съблече. Годините не
можеха да се смъкнат с дрехите, а и дори на лунната светлина си личаха много от
белезите, с които я надари животът.
Това че той надали изглеждаше
по-различно не я успокояваше. Всяка жена искаше някъде дълбоко в себе си да
бъде харесвана.
Сепна се от думите му и реши, че
няма нужда да чака повече. По навик махна с ръка за сметката (като шеф отдавна
само тя плащаше) и му прошепна – „Да се махаме оттук“.
Той се изненада, че е така
напориста. Беше подготвил дълга програма, за да я свали –
луна, звезди, стихове под небето. Беше наел стая в петзвезден хотел, беше
поръчал да напълнят ваната, беше подготвил диск с нежен саксофонен глас… Докато
си въртеше в главата тези клишета, тя припряно го избута в първото такси.
Каза адреса на оная малка мансарда,
която държеше за миговете, в които иска да се скрие от света. Там нямаше нищо
особено като мебелировка, даже и банята беше по-скоро едно душче, но имаше
огромно звездно небе. От дълги години на командировки се беше наситила на
всякакви хотели. Мечтаеше само за едно – да се събуди на рамото на някой, който
няма да бърза да си тръгне с утрото.
Когато стигнаха до мансардата тя
вече беше наясно със себе си. Беше забравила притесненията си и знаеше какво
иска. А с дългогодишния си опит и как да го получи. Малко се притесняваше дали
това действа при всички мъже, но медицинското и образование и даваше увереност,
че вероятно е така.
Обожаваше миризмата на мъжко тяло, силните
прегръдки, лекото захапване по ухото. Всъщност май обожаваше всичко от секса. С
годините меракът не минаваше, само се увеличаваха способностите.
Пътят от вратата до матрака не беше
дълъг. Всъщност в стаята нямаше място за друго освен матрак. Последно реши да
не гаси лампата. В края на краищата ръцете му я виждаха не по-зле от очите.
Защо да губи толкова много спомени, търсейки го опипом в тъмното…
***
Eзикът му бавно се движеше по нея. Тя се извиваше в ръцете му,
викаше името му. Искаше и се нещата да се забързат, да не я мъчи така, докарвайки я
до границата на садистичното удоволствие. Цялата бе мокра от желание. А
той, сякaш четейки мислите и, продължаваше да я гали нежно с език. Все в едни
такива места, които караха бузите и да пламват от удоволствие. Ръцете и го бяха
обвили като лиани и оставяха кървави ивици на гърба му. Тя си мислеше, че е
достигнала всички познати граници на удоволствието, но той я докарваше до все
нови и нови. Искаше го, Боже, как искаше да го усети вече в себе си, да отдаде
всичката натрупана в нея енергия. Не познаваше такива мъже. Всички очакваха тя
да им доставя удоволствие. Той беше различен. Сякаш беше само за нея тук. Не
искаше. Само даваше. Даваше всички онези ласки, които и липсваха през годините.
Всички онези неща, за които и се искаше да помоли, но все не решаваше. Той не
питаше, не опитваше притеснително. Познаваше тялото и като петте си пръста,
знаеше къде да пипне, къде да погали с език, за да възбуди изгаряща топлина. Тя беше готова на всичко. На
всички тези неща, които отказваше на мъжете или правеше с видимо неудоволствие.
Но той не искаше – даваше. Тя вече не си броеше оргазмите, а всичко сякаш едва
започваше. Мечтаеше да го обгърне с крака, да го усети дълбоко в себе си, да го
дари с всичко на което беше способна. Беше я прегърнал в гръб. Едната му
ръка галеше гърдите и, завърташе се около зърната им и ги караше да настръхват
гордо напред. С другата се разхождаше там, където беше ходила само нейната
ръка. Как налучкваше само къде се разпалва огъня. Толкова я усещаше. И тя
самата не знаеше, че има толкова ерогенни зони. Всеки допир, всеки натиск я
караше да простенва.
Усещаше го – твърд и все повече изгарящ от желание. Нежно, но
решително, той се промъкваше между прасковения мъх на бузките и. Искаше и се да
извика – „Не, не там, аз не правя такива неща”. Вместо това се чу да казва: –
Бъди малко по-груб. И с рязко извиване на тялото, сама се оттласна към него. Той
я завъртя по корем и проникна в нея. Изпълваше я цялата, усещаше го със всяка
своя фибра. Тежеше и, но някак приятно. Не очакваше, че така ще и хареса да е
покорена, да се усеща като играчка в ръцете му. Имаше се за горда и независима,
все тя определяше кога и какво. Сега не мислеше нищо. Разумът и отдавна беше
изключил и тялото и се отдаваше на приятните усещания.
На Б.М.
©Иван Богданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар