неделя, 24 август 2014 г.

Приказките на магнолията


Какво може да нашепне една магнолия? Скоро и тази тайна ще бъде разбулена…
Аз лично не знаех, че магнолията расте по нашите географски ширини. Но в края на март Румяна ме изненада с една красива снимка на цъфналия в двора ѝ вече храст и рече, че ще издава стихосбирка. Храстът още не се беше разлистил. Красивите розови туфи обаче бяха нацъфтели по голите клони в студа. Това ми напомни, колко нетърпелива може да бъде красотата в сивите реалии на еднообразната действителност. И колко вдъхновяваща може да бъде. Като поетична муза.
Прочетох тези стихове, нашепнати от магнолията. Видях розови изгреви и залези, пъстри палитри…
Ако някой обаче си мисли, че това са сладки като захарен памук стихчета, с претенциозни Барби идеи, нека не се лъже. Румяна Пелова не подслажда ничий измислен свят, поезията ѝ не е захарна глазура на малко кексче. Розовият колорит в нейните стихове търси други, по-различни смислови и емоционални връзки. Ще го видим в бледорозовия вишнев цвят пред къщата на мама, в гроздовите зърна на памида, в искрящата чаша с вино, направено в Роженския манастир, в плодовете на една дивачка-ранозрейка, в стъпките на кехлибаренорижия котак, в червенооките сенки на следобедите, в малката зачервена смокиня…
Най-розовият изгрев над света се спуска над една малка къщичка в Западна България. Румяна говори с цветовете на магнолията за това как се лекува забрава, кои са най-обичнѝте ѝ хора, споделя мислите си за божествата, разказва за тайните на весталката, облечена в бяло, за прекрасното лятно време и музиката, която се лее в душата ѝ, в хармония с Гершуин.

Лятна нощ. Морски кей. Страстен джаз…
И звездици блещукащи в мрака.
Спряло е времето – фотос в анфас,
и предрича ми бъдеще с някой.

Някъде там, в края на един променлив свят, думите ѝ са ту приказни, ту горчиви и тъжни, но винаги красиви и значими.

 Нямам много чуждо за губене –
от никого нищо не взех,
никой нищо не ми даде.
А неразумните ми години са на привършване...

„Стихове, нашепнати от магнолията” е третата книга на Румяна Пелова, след „Еднорози се любят насън”, 2011 г. и „Луната вместо тебе ме целуна”, 2012 г. Да ѝ пожелаем на добър час!

©Нели Господинова

                     ©Шепот на магнолия, Румяна Пелова





Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг