Какво може да
нашепне една магнолия? Скоро и тази тайна ще бъде разбулена…
Аз лично не
знаех, че магнолията расте по нашите географски ширини. Но в края на март
Румяна ме изненада с една красива снимка на цъфналия в двора ѝ вече храст и
рече, че ще издава стихосбирка. Храстът още не се беше разлистил. Красивите
розови туфи обаче бяха нацъфтели по голите клони в студа. Това ми напомни,
колко нетърпелива може да бъде красотата в сивите реалии на еднообразната
действителност. И колко вдъхновяваща може да бъде. Като поетична муза.
Прочетох тези
стихове, нашепнати от магнолията. Видях розови изгреви и залези, пъстри палитри…
Ако някой обаче
си мисли, че това са сладки като захарен памук стихчета, с претенциозни Барби
идеи, нека не се лъже. Румяна Пелова не подслажда ничий измислен свят, поезията
ѝ не е захарна глазура на малко кексче. Розовият колорит в нейните стихове
търси други, по-различни смислови и емоционални връзки. Ще го видим в
бледорозовия вишнев цвят пред къщата на мама, в гроздовите зърна на памида, в искрящата
чаша с вино, направено в Роженския манастир, в плодовете на една дивачка-ранозрейка,
в стъпките на кехлибаренорижия котак, в червенооките сенки на следобедите, в малката
зачервена смокиня…
Най-розовият
изгрев над света се спуска над една малка къщичка в Западна България. Румяна говори с цветовете на
магнолията за това как се лекува забрава, кои са най-обичнѝте ѝ хора, споделя
мислите си за божествата, разказва за тайните на весталката, облечена в бяло,
за прекрасното лятно време и музиката, която се лее в душата ѝ, в хармония с Гершуин.
Лятна нощ.
Морски кей. Страстен джаз…
И звездици
блещукащи в мрака.
Спряло е
времето – фотос в анфас,
и предрича ми
бъдеще с някой.
Някъде
там, в края на един променлив свят, думите ѝ са ту приказни, ту горчиви и
тъжни, но винаги красиви и значими.
Нямам
много чуждо за губене –
от
никого нищо не взех,
никой
нищо не ми даде.
А
неразумните ми години са на привършване...
„Стихове, нашепнати от
магнолията” е третата книга на Румяна Пелова, след „Еднорози се любят насън”, 2011
г. и „Луната вместо тебе ме целуна”, 2012 г. Да ѝ пожелаем на добър час!
©Нели Господинова
©Шепот на магнолия, Румяна Пелова
Няма коментари:
Публикуване на коментар