Революцията на Гутенберговата книга/ Н. Господинова

Понякога физическата смърт е само прелюдия към безсмъртието. Това определено можем да кажем след шест века за Йоханес Гутенберг - човекът, чиято печатна книга промени света. И, макар че днес хартиеният мастодонт на Гутенберговата книга е на път да си отиде, отстъпвайки място на своя събрат в електронен вариант - не за това ми е думата. Ще ми се да погледнем малко по-назад във времето с уважение към революционното изобретение на един, не намерил приживе, признание гений. Замислете се. Представете си технологии, политика, комуникация и индустрии без книги в изминалите няколко столетия. Нищо не би било възможно без творението на Гутенберг - печатната машина и масовата книга. Те улеснили значително научните публикации и това превърнало изобретението в основен катализатор за научната революция. През 15 век, именно масовата печатна книга тласнала стария континент към прогреса. Още в епохата на Ренесанса Европа изпреварила с гигантски скок своите конкуренти Китай и Корея - азиатските страни, в които по онова време вече са открити и хартията, и ксилографията и букволеярството. Ще ми се да се спра по-пълно на същността на самото изобретение и как кредиторите успели да го присвоят, почти веднага, но така би излязла цяла монография, а не колонка. Ще търся обаче обективаната и субективната значимост на това изобретение и същността му в европейски и световен мащаб.

Известна представа ще получим ако сравним последвалото развитие на Китай и Европа. Когато Гутенберг се ражда в 1398 г., двата региона са приблизително еднакво напреднали технически. Но след като бива открито модерното, за онова време, книгопечатане, Европа тръгва напред с много бързи крачки, докато Китай - където се използва ксилографията - се развива сравнително бавно. Ще бъде пресилено да кажем, че книгопечатането е единствената причина за тази разлика - несъмнена е обаче ролята му. Почти е сигурно, че ако Бел не се беше родил, телефонът пак щеше да бъде изнамерен, и то горе-долу по същото време. Това може да се каже и за повечето други изобретения.
Някои твърдят, че главната заслуга на Гутенберг е изнамирането на подвижните букви. Някой си Пи Шенг обаче ги открил в Китай, още към средата на XI век. Били направени от глина, не много трайна, но затова пък други китайци, внесли редица подобрения и доста преди Гутенберг, в Китай и Корея вече си служили дори с метални букви.
Преди всичко, Европа не заимствала точно азиатския опит. Подвижните букви в Европа били разработени самостоятелно заедно с преносимата печатарска преса, мастилата и печатарски сплави. Печатането с подвижни букви се разпространило и в Азия, но вече в по-ново време. И за да сме по-честни ще уточним, че четири са основните предпоставки, определили откритието на Гутенберг: подвижните букви, начинът за набирането и закрепването им (печатарската машина), подходящото мастило и подходящия материал - хартията, върху която да се печата. Е, хартията била вече изнамерена в Китай и се употребявала широко, дори на Запад още преди Гутенберг. Тя всъщност е единственият елемент от печатарската техника, който Гутенберг взел наготово. Цялостната му заслуга е далеч по-голяма, защото той съчетал всички печатарски елементи в една ефикасна производствена система. Така печатарството, за разлика от всички предишни открития, се превърнало по същество в технология за масово производство.Въздействието на печатната книга едва ли е по-различно от въздействието на ръкописната. Следователно предимството на печатното произведение е по-скоро в масовото производство и леснодостъпността му, защото Гутенберг не разработил някакво отделно устройство или уред, нито дори поредица от подобрения, а цялостна производствена технология.
Измамен от съдружниците си, необичан от църквата, страхуваща се от загуба на монопола си върху разпространяването на свещени текстове, Гутенберг водил мизерен живот на непризнат откривател. Приживе издал само Библията и няколко книги с латинска граматика. Изобретената преса му била отнета от кредиторите и името му не било поставено върху книгите, които издал дори в последствие.
Едва през 1504, той е посочен като изобретател на типографията в книгата на проф.Витиг. Библията, която издал, известна още като 42-линейната (Б-42, Мазарин Библия) е първата голяма книга, отпечатана с подвижна типография. Известна е със своите високи естетически и художествени качества. Тя поставила началото на "Гутенберговата революция".

Днес тази книга, издание на ТheVulgate, отпечатана от Гутенберг в Майнц, Германия през 1450 г. е със статут на икона.
На името на Гутенберг пък е кръстена и най-голямата интернет-библиотека със свободни от авторски права произведения - Project Gutenberg. Проектът Гутенберг, съкратено ПГ е доброволец в усилията за дигитализиране на архива от културни произведения и "насърчаване на създаването и разпространението на книги." Става въпрос за голяма електронна библиотека, създадена през 1971г. от Майкъл Харт. Повечето от обектите в нея са пълните текстове на различни обществено-достъпни книги. Проектът се опитва да направи тези книги, колкото е възможно по-дълготрайни, използвяайки отворени формати, които могат да се използват на почти всеки компютър. От ноември 2010, Проект Гутенберг има над 34 000 обекта в своята колекция. Свързан е с много проекти, които са независими организации, и които споделят същите идеали. На разположение са емисии в обикновен текст и формати като HTML, PDF, EPUB, MOBI. Повечето са на английски език, но има и книги на други езици. Няколко свързани проекти, осигуряват и допълнително съдържание на езиково-специфични произведения.
П.С. .В студената зима на 3-ти февруари, 1468 година, Гутенберг умира. Той е погребан в малка францисканска църква в Майнц и приносът му към човечеството е все още неизвестен. Тази църква и гробищата по-късно са били унищожени, и така - гробът на Гутенберг безвъзвратно изгубен.

G-точката в четенето и писането, 2010г.

Н. Господинова