сряда, 24 август 2011 г.

За Кула, Питагор, поезията и приятелите... от Теди Савчева

Осми Кулски поетичен панаир "Йордан Йончев"-2011
19 август е, часът е малко преди седем. Имам достатъчно време, за да си купя вестник и минерална вода. Изпивам едно кафе и се отправям към 37-ми сектор на автогарата, откъдето в седем и половина потегля автобусът за Видин. И тук ме очаква приятна изненада – Нели Господинова и Константин Лаков. Без да сме се уговаряли предварително, оказва се, ще пътуваме заедно до Видин, а от там - към Кула. Двете с Нели сме номинирани за награда и ще участваме в Кулския поетичен панаир, който се провежда за 8-ма поредна година.
Пътуването продължава около 4 часа. Навън се сипе жар. Добре че човечеството е направило и някои полезни изобретения, като климатика. Придрямвам, а когато на някой завой поотворя очи, срещам само прашните погледи на слънчогледите от крайпътните ниви, уморени от непрекъснато взиране в слънцето. Изпитвам особена носталгия към този край на България. Тук са били студентските ми бригади - в консервния комбинат „Боян Чонос” във Видин и в ябълковата градина до с.Майор Узуново. Дали съществуват още? По-добре да не питам. Нека останат живи в спомените ми. Пред очите ми още са онези слънчогледови пити с огромни семки, които хазаите ни носеха вечер, да си похапнем. Дали има такива сортове и днес?
Пристигаме във Видин навреме и успяваме да направим връзка с автобуса за Кула. След около 40 минути слизаме на площада пред читалището. И тук е много горещо. Оказва се, че сме първите гости. Леко сме разочаровани. Кафенето, долу в градината зад читалището, е затворено, няма го и човекът с ключа за така наречените „гримьорни”, където да се освежим малко. По-късно от секретаря на читалището Маргарита Вълчева разбирам причината за това. 19 август е денят на град Кула. Всяка година, през седмицата, в която попада тази дата, се провежда Кулският панаир, а в петъка на тази седмица е заключителният етап на поетичния конкурс. А днес е и петък, и 19 август - всички празнуват.
Оставяме багажа си в една от стаите и тръгваме на обиколка из града. Първо се отбиваме в най-близкото кафене. Сядаме отвън, под сенките на дърветата. На малките градчета това им е хубавото, че почти всички хора се познават. Затова гледат на пришълци като нас хем с любопитство, хем с недоверие. Но иначе са добронамерени и услужливи. Тихо и спокойно е. Няма я шумотевицата и блъсканицата на големия град.
Още е ранен следобед. Тръгваме към мястото на панаира. Минаваме покрай късноантичната крепост, където довечера ще се състои празника на поезията. Няколко художници, участици в международния пленер, рисуват. Такава жега е, че почти няма хора по улиците. С питане накъде да вървим, най-после пристигаме. Тук, както на всеки панаир, има всичко: скара с кебапчета и кюфтета, захарен памук и петлета, лукум, всякакви джунджурии, стрелбище, където всеки с точен изстрел може да си спечели награда-играчка, въртележки за малки и големи. Ние сме едни от малкото посетители. Сигурно ще се оживи надвечер, когато времето позахладнее.
Обаждат ни се от читалището. За 17 часа е предвидено поклонение на гроба на Йордан Йончев - поет и писател, общественик, инициатор и главен организатор на Кулския поетичен панаир, дългогодишен учител по математика и информатика, известен с литературния си псевдоним Питагор. През 2008 г. бях в Кула като гост на поетичния панаир. Тогава се запознах с него. Има хора, които като ги срещнеш веднъж, не ги забравяш, незвисимо от това колко дълго си общувал с тях. Жегата тогава беше още по-непоносима от днешната, но той с ентусиазъм ни развеждаше с колата си къде ли не – до родната къща на художника проф.Александър Поплилов, до мястото, където през 1944г. са били разположени съветските „катюши”, до Раковишкия манастир, дори стигнахме до границата, където е ГКПП „Връшка чука”. Светъл човек беше – светъл е и споменът за него.
„Градче като градче” – пише за Кула в един от разказите си Йордан Йончев – „в него се случват такива неща, каквито стават навсякъде по белия свят. Но си има и някои работи, дето не се срещат никъде другаде.” Едно от тези необикновени неща в Кула е поетичният панаир. Наближава 20 часа. Към крепостта „Кастра Мартис” се стичат празнично облечени хора. Натам се отправяме и ние, участниците. На входа на тази импровизирана зала под небето домакините раздават на всеки гост специално издание на вестник „Кула” и по едно късче поезия - лист с черна лентичка в горния ляв ъгъл върху лика на Йордан Йончев, а под него - стихотворението „Мънисто”. Поетичната вечер открива кметът на града Марко Петров. Той съобщава, че на свое заседание Общинският съвет е удостоил Йордан Йончев със званието „почетен гражданин на Кула”, а от тази година, 2011, Кулският поетичен панаир ще носи неговото име. Следва награждаването. Вълнуващи са думите на председателя на журито Андрей Андреев, който е родом от Кула и на специалния гост, поета Бойко Ламбовски, чиито корени са също от този край. Отличените поети рецитират свои стихове. Празничната атмосфера се допълва от изпълненията на дамския камерен квартет. Подухва лек ветрец. Светят звездите над Кула. Сигурно една от тях е Йордан Йончев.
Празникът продължава в ресторанта. На една маса сме с Цветан Цветанов, заместник началник в местната полиция, и семейството му. Опитваме от неговата люта ракия, която, по неговите думи, е специална - не се прави от джибри, а от чисто вино. Отливаме от нея настрани в памет на Питагор. Те, двамата, през годините са се надпреварвали кой ще направи по-хубава ракия.
Празничното настроение ескалира с изпъненията на двама млади музиканти - младеж и девойка, които вече не живет в Кула, но са дошли тук специално да пеят за нас. А какво става, когато изважда акордеона и хваща микрофона Теменужка Маринова, е трудно да се опише с думи! Тя е от с. Александрово, Ловешко, учила е народно пеене и има невероятен глас. Не се стърпяват и художниците от пленера, които също са в ресторанта, и я молят да изпълни за колегите им от Сърбия две песни.
Минава полунощ. С микробуса и колите потегляме към хижата, намираща се в местността Божурица. Посрещат ни радостно трите кучета, махайки с опашките си. Бързо се разпределяме по стаите, оставяме багажа и сядаме около масата на поетична раздумка. Теменужка отново хваща акордеона и запява. Пригласяме и ние – руски песни, естрада, народни песни, изпълнения по желание... Времето минава така неусетно. Алармата на телефона ми, която бях забравила да изключа, неочаквано ни известява, че вече е 5 часа сутринта, 20 август.
И тук ми се иска да изброя всички приятели, които бяхме в хижата, които заедно сътворихме вълнуваща поетично-музикална вечер: Величка Дичева, Иван Христов, Константин Лаков, Красимир Манев, Кръстьо Раленков, Людмил Симеонов, Надя Радева, Наталия Цветанова, Нели Господинова, Райчо Русев – Райсън със своите еротично-хумористични стихове, Станка Бонева, Теменужка Маринова и братовчед й, който ни разкри тайната, че наскоро тя е спечелила златен медал от международен фестивал за фолклорни песни, Тотка Савчева, емоционалният Филип Дянков, който през цялото време танцуваше и пееше, и още един поет, за съжаление не помня името му. Това са прекрасни хора, приятели, поети, съмишленици, сродни души!
Към 9 часа, макар и спали само 3-4 часа, дали от чистия въздух или от чашата с кафе, което Наталия приготви за всеки, всички сме бодри. Пристига усмихната и Маргарита Вълчева със сладки вкуснотии, допълнение към кафето. Последни общи снимки и... Не, не ни се тръгва! Маргарита обещава да не прекъсва традицията на Кулския поетичен панаир, докато тя е секретар на читалището, а ние - да идваме тук всяка година, не заради наградите, а заради вълнуващите срещи със стари и нови приятели, заради незабравимия Питагор, който изгради този поетичен дворец в Кула за нас, и най-вече - заради Нейно Величество Поезията.

Тотка Савчева



МЪНИСТО

Почти стоиш на място – неподвижен,
по-бавен от крайпътните дървета...
Шаманите на времето те нижат
на броеница – дяволски проклета...
Опитваш да твориш и да се бориш,
но празен лист в ръката ти белее,
защото те не искат да говориш...
Шаманите – проклетите, вилнеят...
Прехвърлят те сред другите мъниста,
натискат те по гръб, а после – ничком...
И някой ден, като обърнат листа,
ще се търкулнеш и ще свърши всичко...

Йордан Йончев - Питагор

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярни публикации / месечен рейтинг