- Виж, моето момче! - свалячът протегна мършавите си крака напред и не без уплах надникна извън прохладната сянка на чадъра. - Mадамите са си мадами. Ти какво точно очакваш от тях?
- Как какво?
- За една вечер ли търсиш мадама или за цял живот?
- Ами, докато съм тук, някоя да ми обърне внимание, да...
- Да плувате заедно, да ходите на басейн? Ти да не си в детската градина? Море е това, плаж!
- Не знам какво имаш пред вид... – на младежа му избиха червени петна по бузите.
- Аз не знам как да свалям мадами...
- Ха, сега! Tо е ясно... Нямаш самочувствие, не ти идва отвътре. Ще ти стана учител. От теб искам само да ми осигуряваш мастиката. Става ли?
- Не знам, нямам много пари...
- Именно, остави парите, те сами ще те намерят.
Младият учудено го погледна. Беше чувал истории за гларуси, но това нямаше как да му се случи.
- Виждаш ли онези трите там? Излизат от морето като русалки.
- Много са красиви...
- Красиви, но... Вгледай се в лицата им, виждаш ли нещо в тях?
- Какво да видя?
- Като ги погледнеш, трябва да ти спре дъха, да се почувстваш като лек бриз, готов да ги гали и рисува, докато отмалеят...
- Не. Не мога да ги рисувам.
- Ето, това са твоите първи златни рибки. Сега отиди и вземи захвърлената хавлия и ги обсуши!
- Ма как? И трите ли?
- Едната, бе момче, но то все едно, че си и с трите, хайде...
Младият мъж изтича и предложи на първата хавлията си. Тя учудено го погледна, но срещна зеления му поглед, после съзря красивата му кестенява коса до раменете и загорялото атлетично тяло. Не приличаше на гларус.
- О, благодаря! Много мило, но това е вашата хавлия...
- Да... Проблем ли е?
- Не, разбира се... – и тя беше покрита с шарената му хавлия.
Другите две застанаха завистливо. Той не беше сигурен коя му харесва повече и трите надвишаваха лятното му въображение. Все пак успя да предложи хавлията си и на другите, като я просна върху пясъка. Без покана и трите се озоваха върху нея. Беше събирал пари доста време, за да я купи и сега благодареше на късмета си, че я имаше. Хавлията беше вносна, голяма, мъхеста, привличаше погледите и навяваше желания. Смущението на младежа изчезна, стана разговорлив и през следващите дни той беше в приятната компания на момичетата. А старият му приятел доволно отпиваше от изстудената мастика...
Когато трите грации си заминаха, настъпиха тягостни сутрини. Младежът отново беше сам и нямаше настроение.
- Какво си се оклюмал? Потънаха ти гемиите?
- Де да можех да имам яхта... Да обикалям морето и да стоя недалеч от брега...
- Виж ти! Размечта се..
- Това поне мога да правя...
- Мислиш ли, че ако имаше яхта, тя щеше да ти даде самочувствие? Би могло, но ако ти го нямаш, никой не може да ти помогне. Разбираш ли ме?
- Не.
- Я, горе главата, какво те тревожи?
- Ами, сам съм. Жените ме отбягват.
- Защото нямаш самочувствие. Я, се погледни! Млад, здрав... Какво повече ти трябва?
- Не знам...
- Аз знам. Виждаш ли онази мадама с червения бански? Откога те гледа. А ти не й обръщаш внимание.
- Не е ли малко възрастна за мен?
- Не е.
- А как да й обърна внимание? На бунгало съм, на три километра оттук, ходя пеш
и мога да й предложа само една плажна хавлия.
- Достатъчна ти е... – свалячът отпи загадъчно от мастиката.
- Какво искаш да кажеш?
- Сега ще погледнеш многозначително към нея и ще се хванем на бас, че след пет минути ще те заговори.
- Толкова ли е лесно?
- Не е. Но се иска тактика.
- Ясно... – нищо не му беше ясно, но се остави на случая.
Червените бански не закъсняха и когато застанаха пред очите му, всичко притъмня и притихна от красивата гледка. Той така се притесни, че не разбра какво го питат. А банските се насочиха към шарената му хавлия и го гледаха с възхищение. От смущение смутолеви:
- А, това ли. Ми, аз съм...
- Той е много беден студент, госпожо... Едва събрал пари да дойде на море след изпитите. А хавлията я намерил в кофата за боклук, изпрал я и... Много е красива, да не става зян, нали?– вместо него каза старият сваляч.
Преди да довърши, банските погледнаха младежа - невероятните му зелени очи, стегнатото му тяло и му залепиха дълга целувка. В следващите две седмици той имаше отново компания, а старият му приятел бутилка с мастика под чадъра на плажа.
И така до края на сезона, хавлията се предлагаше неведнъж. Тя служеше и за завивка под звездните нощи на плажа, докато един ден на младия мъж не му привършиха парите. Спомни си за разговора им със стария сваляч, че парите сами ще го намерят, но той беше болен и не излизаше от дома си. Не беше попитал къде живее и чакаше да го види.
Повтаряше разговорите си с него и напътствията как да познае мадамата, която не е за една вечер. Той му казваше: „Ако имаш желание да я целунеш, започни от ръката!” „Защо?” .„Все отнякъде трябва да се започне...” Беше се замислил и остана на плажа до свечеряване. Не му се тръгваше. Не бързаше за никъде.
Едно момиче застана до него. Не я беше виждал преди. Имаше нещо в погледа й, но той не го разбра, а и неговият ментор не беше тук да разтълкува значението му.
Тя не без колебание го попита:
- Тук сте цял ден. Не сте спасител, нали?
- Не... - отговори й машинално. Беше уморен от празни разговори.
- Няма ли да се прибирате?
- Няма къде да отида...
- Така ли?... Колко тъжно! – момичето подтисна съчувствието си. Беше младо и неопитно. - Аз... мога ли да ви покана на вечеря? С татко останахме сами, а вие не приличате на спасител...
- Определено не съм спасител. Но можех да бъда, само ако бях... - той си припомни всички успешни и неуспешни опити в търсене на компания.
- Ще се радвам ако дойдете. Нямам адрес, но ако можете да плувате...
- Мога... – той я погледна за първи път, все още неразбиращ. - Татко забрави да ми прати лодка и трябва да стигна там... - Тя посочи в морето към малка бяла яхта. – Добър плувец съм, но не искам да съм сама...
Младежът скочи като ужилен.
- Разбира се, че ще помогна! – огледа се, но вечерта бе напреднала. Къде да търси скутер или лодка по това време? Не мисли много, хвана момичето за ръка и заплуваха.
На борда нямаше никой. Таткото беше останал на брега, забравил да предупреди дъщеря си. Но това не притесни двамата. През нощта младежът спа чудесно в каютата за гости, мечтаейки яхтата да е негова.
Сутринта беше също прекрасна. След закуска те се къпаха в морето, а той не си спомни за хавлията. Вгледа се в момичето, което му харесваше все повече и повече. И поиска да я целуне по ръката. Мечтите му започваха да се сбъдват. Вместо да има собствена яхта, засега можеше да има момиче, за което искаше да се превърне в бриз, за да я гали и рисува по лицето.
Джапанки и книжки: Лариса Ангелова © Всички права запазени.
Погледни пак от Константин Лаков
"При Капитан Коста" на Егейско море от Вида Пирон
Няколко начина да прецакате почивката си / Мia 2442 - 1част
Няколко начина да прецакате почивката си / Мia 2442 - 2 част
Плажният дневник на една кифла от Горно Одринци - 1 част
Плажният дневник на една кифла от Горно Одринци - 2 част
Няма коментари:
Публикуване на коментар